Р Е Ш Е Н И Е № 540 град София, 23.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на пети декември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2490 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. П. Я. против въззивна присъда № 96 от 13.07.2011 г. на Търговищкия окръжен съд по в. н. о. х. д. № 156/2011 г. В касационната жалба е отбелязано, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Алтернативно се счита, че наказанието е прекомерно тежко, а уваженият размер на гражданския иск е завишен и не съответства на характера и степента на причинените болки и страдания. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и алтернативно - за намаляване на наказанието и размера на уважения граждански иск. В съдебно заседание защитникът (адв. Х.) поддържа касационната жалба. Счита, че след като прокурорът не е изменил обвинението по чл. 214 НК съдът е следвало да оправдае подсъдимия с аргументите на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че присъдата е законосъобразна, поради което следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 96 от 13.07.2011 г. по в. н. о. х. д. № 156/2011 г. Търговищкият окръжен съд е отменил оправдателна присъда № 55 от 26.05.2011 г. по н. о. х. д. № 137/2011 г. на Търговищкия районен съд и подсъдимият М. П. Я. е признат за виновен в това, през периода 19.09.2005 г. – 26.09.2005 г. в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление с цел за принуди К. М. Й. да се разпореди с пари в размер на пет хиляди лева го е заплашил с насилие, увреждане на имущество и убийство, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на три хиляди лева. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на К. М. Й. сумата от десет хиляди лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. В тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. В жалбата защитникът на подсъдимия формално е отбелязал всички касационни основания, но макар и лаконично са изложени единствено възражения за прекомерна тежест на наложеното наказание и несправедливо завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществените среди. Доводите в този аспект са неприемливи. При индивидуализация на наказанието съдът в достатъчна степен е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, сериозната продължителност на процеса, които съпоставени с отегчаващите обстоятелства не разкриват явна несправедливост на наказанието. Съвкупната санкция - лишаване от свобода в размер на три години с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на три хиляди лева, съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на подсъдимия и на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК, включително чрез коригиращия ефект на глобата, която по размер е съобразена и с имущественото положение на подсъдимия. Не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на присъденото обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди. Такива нарушения не се сочат от защитника, а и не бяха установени от Върховния касационен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 96 от 13.07.2011 г. на Търговищкия окръжен съд. по в. н. о. х. д. № 156/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: