1 Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 21 юни 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1275/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Б., защитник на подсъдимия Р. И. П. срещу въззивна присъда № 22 от 06.10.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 968/17 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушение, както и нарушения на материалния закон. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и моли присъдата на Софийски апелативен съд да бъда оставена в сила. Адвокат Б. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира и подробно аргументира оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 26 от 14.06.2017г., постановена по н.о.х.д. №527/2016г., Софийски окръжен съд е признал подсъдимия Р. И. П. за невиновен в извършване на престъпление по чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. С въззивна присъда № 22 от 06.10.2017г., постановена по внохд №968/17г., Софийски апелативен съд, НО, 3-ти въззивен състав, е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е постановил: признал е подсъдимия Р. П. за виновен в това, че на 24.02.2010г. в дома си в [населено място], [улица] съхранявал – в мултимедийна карта („Nокia SD DTS-16” със сер. № /номер/, с обем 16 МВ, във файл „Нов текстов документ”, 10 бр. записи на втора магнитна лента с № № 5811491147513260 = 1801221063280010000; 5811491134642957 = 10122210681308960000; 5811491148533937 = 10042210384801800000; 5811491148534083 = 10042210258705300000; 5811491134622231 = 10122210788005410000; 5811491137795836 = 10062210892207970000; 5811491144077137 = 10072210817501670000; 5811491141842194 = 10102210786902550000; 5811491149269317 = 10062210111907010000; 5811491149269127 = 10062210454409860000), информация за съдържанието на платежни инструменти (10 броя банкови карти, издадени от Банка Н. дел Л., Италия, с данни за последни четири цифри, валидност и титуляри, както следва:…3260, до януари 2018 г., на Б. Ч.; …2957, до декември 2010 г., на Л. Ди Б.; …3937, до септември 2010 г., на В. Д’А.; …4083, до април 2010 г., на А. Д. П.; …2231, до декември 2010 г., на С. Д. С.; …5836, до юни 2010 г., на С. К.; …7137, до юли 2010 г., на Д. С.; …2194, до октомври 2010 г., на М. П.; …9317, до юни 2010 г., на А. М.; …9127, до юни 2010 г., на М. П.), без съгласието на титулярите им – горепосочените италиански граждани, поради което и на основание чл. 249, ал. 4 вр. ал. 3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален общ режим. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. Жалбата е допустима и основателна. На първо място следва да се обсъдят оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. Неоснователно е възражението за недопустимост на настоящото наказателно производство, произтичаща от принципа “non bis in idem” и игнориране становището на защитата за необходимост да се отправи преюдициално запитване. Искане за отправяне на преюдициално запитване е било направено от защитата в хода първоинстанционното съдебно следствие, но същото е било отхвърлено, като съдът е изложил подробни и убедителни мотиви за това. Въззивната инстанция е приела отказа за отправяне на преюдициално запитване за правилен и законосъобразен, позовавайки се/цитирайки/ изцяло на аргументацията на окръжния съд. Настоящият състав намира за правилни изводите на решаващите съдилища за това, че не са налице основания за отравяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по посочения от защитата въпрос – дали с образуването и воденото на настоящото наказателно производство, привличането на Р. П. в качеството му на обвиняемо лице и предаването му на съд за престъпление по чл.249, ал.4, вр. ал.3 от НК, не се нарушава принципа “non bis in idem”. Тази преценка е направена след вярно тълкуване на относимите към проблематиката разпоредби от националното право и това на Съюза, в контекста на конкретиката на настоящия казус. Правилно е прието, че поставеният въпрос не се отнася до изясняване значението на разпоредба, акт или принцип на правото на ЕС, а може и следва да получи отговор от националната юрисдикция. Констатираната липса на идентичност между инкриминираните с обвинителния акт по настоящото дело факти и тези по влязлата в сила присъда на Окръжен съд - Мюнхен І, Република Германия, сочи, че не се касае за едно и също деяние, поради което не могат да се направят изводи за водене на настоящото наказателно производство срещу Р. П. в нарушение на принципа “non bis in idem”. На следващо място, защитата и подсъдимият релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения/извън категорията на абсолютните/, свързани с нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата, установяващи релевантните факти относно авторството на подсъдимия, обусловили и различни правни изводи от тези, направени от първия съд. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда, следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Мотивираността на съдебния акт е основно задължение, както по отношение на фактите, така и досежно правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Необходимо е във въззивния акт да бъдат посочени по ясен и недвусмислен начин, приетите за установени факти, което обуславя възможност касационният съд да извърши проверка на оценъчната дейност на съда. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на апелативния съд дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. Настоящият състав констатира нарушения на разпоредбата на чл.14 от НПК, допуснати при оценъчната дейност на въззивния съд и във връзка с установяване на релевантните за авторството на деянието фактически констатации. Апелативният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и е приел фактическа обстановка, различна от установената в първоинстанционното производство. За новоустановени са приети следните обстоятелства: първият етаж от двуетажната къща е обитаван от подсъдимия, К. К., с която съжителства и малолетното им дете; по отношение на иззетите/ само от първия етаж на къщата/ вещи, в протокола за претърсване и изземване, бащата на подсъдимия е отразил, че са на сина му Р. П.. При тези фактически констатации, съдът е направил извод, че авторството на подсъдимия относно инкриминираното му обвинение за съхраняване на информация за платежни документи, без съгласието на титулярите им, е безспорно доказано. За да направи горните констатации и изводи, въззивният съд на първо място е обсъдил заключенията на техническите експертизи, изследвали веществените доказателства и в частност мултимедийната карта „Nокia”. В тази връзка следва да се посочи, че предметът на престъплението се установен и индивидуализиран по несъмнен начин. По делото е безспорно установено, че в намерената и иззета от първия етаж на процесната къща мултимедийна карта - „Nокia SD DTS-16” се съдържа информация за съдържанието на платежни инструменти - 10 броя банкови карти, издадени от Банка Н. дел Л., Италия, с данни за последни четири цифри, валидност и титуляри/италиански граждани/. На следващо място съдът се е позовал на изявление, направено от бащата на подсъдимия пред поемните лица за това, кои лица обитават първия етаж на къщата и на отразеното в протокола за претърсване и изземване затова на кого са вещите. Относно процесуално-следственото действие претърсване и изземване следва да се посочи, че същото е извършено при спазване правилата на НПК, факт който е констатиран от решаващите съдилища. В хода на първоинстанционното съдебно следствие, допуснатият в качеството на свидетел И. П.- баща на подсъдимия, се е ползвал от правото си по чл.119 от НПК и е отказал да свидетелства. При тези констатации, апелативният съд е следвало да даде отговор на въпроса защо приема отразеното в протокола изявление на бащата на подсъдимия/който е собственик на къщата и е присъствал на извършването му/ относно принадлежността на иззетите вещи, за надлежна доказателствена основа на фактическите си изводи. В НПК изрично са посочени способите/начини за събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, чрез които се извършва доказването в наказателното производство, както и доказателствените средства, които служат за възпроизвеждане на доказателства и доказателствени средства. Различните по вид доказателствени способи и средства водят до установеност на различни по вид доказателства. Претърсване се извършва за откриване и изземване на предмети и книжа, съдържащи данни, които могат да имат значение за делото, когато има достатъчно основание да се предполага, че такива се намират в дадено помещение или лице. Изявленията на собственика на помещенията, в които е извършено претърсването и изземването, отразени в съответния протокол/ с оглед на съдържанието им/, могат да бъдат основания за извършване разпит на лицето/в различно качество/, чрез който способ да бъдат събрани гласни доказателствени средства, възпроизвеждащи гласни доказателства. Претърсването, изземването и разпита са различни доказателствени способи, които се използват на различни основания, имат различни цели и се реализират при различни правила, поради което не са взаимно заменяеми. По-нататък въззивният съд се е позовал на свидетелските показанията на поемните лица – Л. З. и Е. Д., които възпроизвеждат заявеното от бащата на подсъдимия/в хода на извършеното претърсване и изземване/, че синът му обитава първия етаж от къщата. Съдът обаче е пренебрегнал обстоятелството, че тези данни са с характеристики на производни доказателства, доколкото не изхождат от първоизточника, което е изисквало обсъждане в конкретния случай на тяхната допустимост като доказателствен източник/предвид отказа на бащата да свидетелства/. В принципен аспект следва да се посочи, че изводима от принципа за непосредственост е необходимостта съдът да събере всички първични доказателства, които могат да се открият, както и все във връзка с този принцип е недопустима замяната на първични доказателства с производни такива. Противното би довело до абсолютни нарушения на основни съдопроизводствени правила, които са в разрез и с правовия ред, в частност изискуем се от задачите на НПК. Това обаче не означава забрана за събиране в наказателния процес на производни доказателства, нито за тяхното използване в процеса на доказване. Значението им може да бъде разгледано в три насоки: като средство за разкриване на първични доказателства; за проверка на първични доказателства и за замяната на първични доказателства, ако последните се окажат недостъпни. На следващо място в мотивите си съдът се е позовал и на следното: „Самото естество на всяка отделна вещ и значението им съвкупно категорично изключва възможността те да са се намирали в претърсеното жилище случайно и без знанието на (някого от) живущите на етажа.” Обстоятелството, че вещите не са се намирали случайно в жилището не е спорено по делото, но от значение е съдът да установи по категоричен начин в чия фактическа власт са се намирали, а не да прави изводи, базирани на предположения. Неубедително и без необходимата категорична аргументация, съдът е направил извод затова, че съвкупната обвързаност на веществените доказателства и обективните обстоятелства, свързани с местонахождението на вещите и обвързаност на подсъдимия измежду възможните лица, обосновава единствен извод, че той е лицето държало мултимедийната карта, съдържаща информация за чужди платежни средства/л.10 от мотивите на въззивната присъда/. Обобщено мотивната част, касателно изводите за авторството на деянието, съдържа незадълбочен и неточен анализ на доказателствата, приетите фактически констатации и направени изводи са лишени от безспорност и почиват на предположения, което е недопустимо. Изложението на съда не дава основание да се приеме, че постановената въззивната присъда е резултат от обективно и пълно изследване на всички обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото и в частност авторството на деянието. Предвид гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на Софийски апелативен съд, който като инстанция по същество е длъжен да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, като оцени доказателствената съвкупност, съгласно правилата на НПК, след което да приложи правилно материалния закон. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 22 от 06.10.2017г., постановена по в.н.о.х.д. № 968/17 г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 3 въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: