Р Е Ш Е Н И Е № 276 гр. София, 30 май 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 844 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане на осъдения В. Б. А., депозирано на 9.04.2013 г, за възобновяване на ВНОХД № 7/13 по описа на Шуменски окръжен съд, по което е постановено решение № 13 от 18.02.13, с което по отношение на молителя е потвърдена присъда на Районен съд, Шумен, № 143 от 5.12.12 г, по НОХД № 1628/11. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. Б. А. е признат за виновен в това, че на 7/8.03.11 г в [населено място], обл. Шумен, при условията на повторност в немаловажен случай, в съучастие като съизвършител с Н. Т. Н. и Й. Х. Й., е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1 478, 40 лв, от владението на С. Р. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, и е използвал моторно превозно средство, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип, и, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените по НОХД № 1628/11 и НОХД № 432/11, двете по описа на Шуменски районен съд, а именно: две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане и изтърпяното наказание по групираните присъди. В жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъква се, че осъждането почива на предположения, че вътрешното убеждение по релевантните факти е формирано в отклонение от чл. 14 НПК, че не са взети предвид показанията на св. Д., въз основа на които би могло да се приеме, че кражбата е извършена преди инкриминираната дата, че не е доказателствено обезпечен изводът, че молителят е организирал извършването на процесното деяние, че неправилно е отхвърлена версията, изводима от обясненията му, че престъплението е извършено от неговите съпроцесници Н. и Й., че не са съобразени показанията на свидетелите Ж. и св. Т., установили, че молителят е бил заедно с тях до късно вечерта на 7/8.03.11 г, че липсват доказателства осъденият да е знаел за наличието на инкриминираните вещи преди деянието, че не са обсъдени възраженията на молителя, касаещи участието му в престъплението / ножиците, с които е срязан катинарът, не са негова собственост, иззетите 44 бр. чували не са открити в дома му /, че осъждането почива на оговор, че определеното наказание е явно несправедливо, че по отношение на него неправилно са преценени обстоятелствата по чл. 54 НК, а спрямо неговите съучастници е приложен чл. 55 НК. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменено въззивното решение, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, или да бъде смекчено наложеното наказание, което да бъде сведено до срок от една година. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП намира, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. ВКС намери, че релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е подложил на обстоен анализ събраните доказателства, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, тоест, липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Обвинителната теза почива на доказани факти, а не на предположения. Изводите за виновността на молителя са формирани, въз основа на цялостна преценка на уличаващите го доказателства и доказателствени средства. В тази насока са съобразени обясненията на неговите съучастници, които са ясни, последователни и логични, и кореспондират с останалите обвинителни доказателствени източници. Техните обяснения се вписват във фактическата обстановка, изяснена чрез гласните доказателства, изводими от показанията на св. Д., св. И., св. Ж., св. Ж., св. М., заключенията на съдебно-икономическата и трасологична експертизи, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед, протокол за разпознаване, протокол за претърсване и изземване, разписки. Осъждането на молителя не почива единствено на оговор, а на доказателствена съвкупност, при наличието на която не възниква съмнение в неговата виновност. Обясненията на неговите съучастници съдържат сведения за съвместно осъщественото престъпление, при което е имало предварителна организация и разпределение на ролите на съучастниците, а деянието е извършено по идея и по план на молителя. От показанията на св. И. е установено, че именно В. А. се е свързал с него преди деянието, предлагайки му доставка на чували с амониева селитра. Тези показания кореспондират и на резултата от проведеното разпознаване, при което св. И. е посочил А. като лицето, с което е преговарял. Правилно са интерпретирани показанията на свидетелите Ж., респективно, св. Т., установили, че са били заедно с В. А. до времето преди полунощ на инкриминираната дата / деянието е извършено около и след полунощ на 7/8.03.11 г /. Въззивният акт съдържа отговор на възраженията срещу правилността на осъдителната първоинстанционна присъда, касаеща молителя. Правилно са оценени неговите обяснения като защитна версия, опровергана от събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. От показанията на св. Д. се изяснява, че престъплението е извършено на инкриминираната дата, тоест, не е възможно да се направи извод, че деянието е извършено по-рано. Обстоятелството, че ножицата, с която е срязан катинарът, и превозните средства, с които са транспортирани инкриминираните вещи, са осигурени от съучастниците на осъдения, не променя извода за съвместно извършеното престъпление / доказано е наличието на съучастие под формата на съизвършителство /. Следователно, неоснователно се явява оплакването на молителя, че неговото осъждане не почива на надеждна доказателствена основа. Липсата на нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Известно е, че при индивидуализация на наказателната отговорност на всеки от подсъдимите се вземат предвид тези обстоятелства, които имат значение за неговата отговорност. При съучастие е възможно определени обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност, да са налице само по отношение на някои от съучастниците. В случая, платената от купувача цена му е възстановена от съизвършителите Й. и Н., поради което правилно това смекчаващо обстоятелство е отчетено само по отношение на тях. При индивидуализация на отговорността на В. А. като отегчаващи обстоятелства са взети предвид високата степен на обществена опасност на деянието / предвид наличието на множество квалифициращи обстоятелства и ролята на осъдения А. при неговото осъществяване / и данните за обремененото му съдебно минало. Установено е, че смекчаващи отговорността му обстоятелства липсват. Взети са предвид и целите по чл. 36 НК. При това положение, с оглед превеса на отегчаващите обстоятелства, наказанието на осъдения А. би могло да достигне до средния размер, а фактически то е определено при превес на смекчаващите обстоятелства / наложеното наказание надвишава минималното възможно само с една година /. Ето защо, следва да се приеме, че определеното наказание отговаря на критерия за справедливост, залегнал в чл. 348, ал. 5 НПК, а искането за неговото по-нататъшно намаляване не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Б. А. за възобновяване на ВНОХД № 7/13 по описа на Шуменски окръжен съд, по което е постановено решение № 13 от 18.02.13, с което по отношение на молителя е потвърдена присъда на Районен съд, Шумен, № 143 от 5.12.12 г, по НОХД № 1628/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: