Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 400   София, 02 ноември 2009 година                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА           Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 05 октомври две хиляди и девета година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                              КАПКА КОСТОВА                                                                                                       при участието на секретаря  Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ивета А. н. дело № 416/2009 година.     Производството е образувано по жалба на подсъдимия П. П. П. против въззивно решение № 217/ 10.06.2009год. по в.н.о.х.д. № 291/2009 год. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба, поддържана в съдебно заседание лично и от защитника на П. , се сочи, че атакуваното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Отправено е искане за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като прецени доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е потвърдена присъда № 84/ 05.03.2009год., постановена по н.о.х.д. № 2982/08год. на Софийски градски съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П за извършени от него престъпления по чл.244, ал.1,пр.ІІІ-то НК, във вр. с чл.20,ал.2 НК и по чл.304, ал.1 НК и определено общо наказание по реда на чл.23, ал.1 НК –три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Несъстоятелни са доводите, свързани с процесуалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че протоколът за доброволно предаване, с дата 16.05.2006год. /л.30 от досъдебното производство/, не е годно доказателствено средство, защото извършеното действие е вън от образуваното на другия ден наказателно производство. Несъмнено свидетелите Д, в съответствие с чл.63,ал.1,т.1 и чл.65,ал.1 ЗМВР, са разполагали с правомощието да задържат лица, за които съществуват данни, че са извършили престъпление, както и да ги отвеждат в районното полицейско управление, чрез издаване на писмена заповед. В изпълнение на тези задължения, П. и А. са били задържани в сградата на СДП-06 РПУ, където е издадена заповед за 24-часовото им задържане и протокол за полицейски обиск. По същото време и на същото място, е съставен и оспорения протокол за доброволно предаване, който представлява първото действие по разследването, като единствен способ за събиране и запазване на доказателства. Нещо по-вече, в обстоятелствената част на обвинителния акт/л.4/ е посочено, че в рамките на образуваното вече по реда на чл.212,ал.2 НПК наказателно производство, на датата 17.05.2006год., е проведен оглед на местопроизшествие/л.20 от досъдебното производство/, с предмет лек автомобил „Ауди –А3”, с ДК №СА 1097АВ, управляван от П. Проследена по този начин хронологията на събитията, води до единствено възможния извод, че правата на касатора по никакъв начин не са нарушени, защото в съответствие с процесуалните правила, с оспореният доказателствен източник са установени по надлежния ред правнозначими факти. В синхрон със задълженията си по смисъла на чл.339, ал.2 НПК, въззивната инстанция е отхвърлила аргументирано и останалите възражения на защитата, свързани с процесуална незаконосъобразност. Задълбочено и прецизно са анализирани показанията на свидетелите Д, преценени като последователни и логични, кореспондиращи изцяло с установеното с протокола за доброволно предаване, протокола за оглед на местопроизшествие и изводите на съдебно-техническата експертиза. Полицейските служители са наблюдавали действията, извършени от двамата подсъдими пред банкомата, възприели думите на П. за предложения дар /включително и по отношение на неговия размер/. Тези факти, възпроизведени с гласни доказателствени източници, корелират с предадените доброволно три броя „бели пластики” и кариран лист, с написани на него ПИН-кодове, с иззетата четвърта карта от лекия автомобил Ауди”, както и намерената сума у П. , съответстваща по размер на предлагания дар, за да не бъдат изпълнени действия по служба. Изводите на съдебно-техническата експертиза и изготвената справка от ДСК, са оценени през призмата по посочените по-горе доказателствени източници. Внимателно е прецизирана информацията, получена от тях, относно разчетеното на магнитните ленти на „белите пластики”, като отговарящо на картите, издадени от италиански банки, използващи картовата система „Маестро” и че същите са годно разплащателно средство, при въведен верен ПИН - код. При установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Некоректно от защитата е посочена липсата на легално определение на понятието „платежен инструмент”, като основание, при неуточнен предмет, за несъставомерност на извършеното от касатора деяние. Разпоредбата на чл.93,т.24 НК / в редакция, ДВ,бр.92/2002год./ дава легална дефиниция на понятието, като дебитната и кредитната карта са примерно изброени. Наред с това, в чл.27, ал.1 от Закон за паричните преводи, електрони платежни инструменти и платежни системи/ в сила от 09.10.2005год./, е посочена възможността, чрез такива инструменти да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой и други операции, посредством електронни или други технически способи. Понятието е доразвито и усъвършенствано, без да бъде променян основния му смисъл в т.16, параграф 1 от ПЗР на Закон за платежните услуги и платежни системи, в сила от 01.11.2009год., което макар и извън инкриминирания период, настоящият състав сочи само за илюстрация на законодателната последователност. Верни са изводите на Инстанциите по фактите за обективна съставомерност на извършеното от П. деяние - несъмнено той си служи с подправени платежни документи. Правилно е прието, че „белите пластики”/веществено доказателство по делото/ притежават информация и структура на действителни банкови карти, имат магнитна ивица, съдържаща кодирани данни за титуляра на банковата сметка, сканирани са от оригинална такава, без съгласието на титуляра и едно от предназначенията им е, да се осъществяват с тях операции по финансово разплащане. Безспорен е и субективният елемент на престъпното посегателство-липсата на каквито и да било означения на картите, е свидетелство за съзнание у подсъдимия, че се ползва „подправени” такава. Вън от всякакво съмнение, П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.304,ал.1 НК - предлагане на дар на длъжностно лице, за да не изпълни действие по служба. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакувания съдебен акт- в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 217/ 10.06.2009год., постановено по в.н.о.х.д. № 291/09год. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: