9 Р Е Ш Е Н И Е № 60181 София, 19 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десет и осми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 745/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. П. Т. П. чрез защитника му - адв. К. Е. срещу Присъда № 15/24.06.2020 г. по ВНОХД № 828/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с която първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд – Пловдив е била отменена и е била постановена нова осъдителна присъда. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Изразява се недоволство и относно частта на присъдата, с която е потвърдена първоинстанционната присъда във връзка с присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се, че въззивният съд неправилно не е възприел заключението на вещото Т. Т. и при проведеното въззивно съдебно следствие, този експерт не е бил призован, за да бъде изслушан. Изтъква се, че при обсъждането на доказателствените материали подходът на окръжния съд е бил избирателен и това поставя под съмнение обективността при преценката на събраните доказателства и доказателствени средства. Подчертава се, че доводите и съображенията, изтъкнати в особеното мнение на един от членовете на състава на съда допълват наличието на съществени процесуални нарушения. Отправеното искане е за отмяна на новата въззивна присъда и за постановяване на нова, с която подс. П. П. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, гражданският иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен, а направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. П. П., адв. К. Е. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново заявява, че е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Изтъква, че присъдата на въззивния съд е нестабилна поради особеното мнение на едни от членовете на състава на съда. Повторно обръща внимание, че експертът Т. Т., чието заключение не е в полза на обвинителната теза не е изслушан. Моли касационната жалба да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че не е допуснато нарушение на материалния закон, както и че липсва съществено нарушение на процесуалните правила. Подчертава, че са събрани многобройни доказателства за това, че деянието по чл. 144, ал. 3 НК е осъществено от подсъдимия. Изтъква и че въззивният съд е отговорил на възражението по повод на това, че експертът Т. не е бил разпитан. Счита, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна и предлага да бъде оставена в сила. В реплика на адв. К. Е. се изтъква, че не става въпрос само за това, че вещото лице не е разпитано, но и за това че не може да има обвинение за закана с убийство, когато заплашеният, не е подал жалба веднага. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 260030 от 09.02.2021 г., постановена по НОХД № 2784/2017 г., Районен съд - Пловдив е признал подсъдимия П. Т. П. за НЕВИНЕН в това, на 18.06.2016 г. в [населено място], обл. Пловдив да се е заканил на П. В. Б. от [населено място], обл. Пловдив с убийство и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. З вр. ал. 1 от НК. Първата съдебна инстанция е осъдила подсъдимия П. П. на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на гр. ищец и частен обвинител П. В. Б. сумата от 500 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на извършване на деянието - 18.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, която представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, страх и душевно страдание от осъщественото заканване с престъпление против неговата личност, като е отхвърлил предявения граждански иск за сумата над 500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият П. П. е бил осъден да заплати в полза на гр. ищец и частен обвинител П. В. Б. сумата от 200 /двеста/ лева заплатен адвокатски хонорар съразмерно на уважената част на гражданския иск, както и сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса за уважения граждански иск в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив, а направените по делото разноски първият съд е постановил да останат за сметка на държавата. Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, жалба на частния обвинител и граждански ищец и жалба на защитника на подсъдимия против присъдата, всички с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. С Присъда № 15/24.06.2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, четвърти състав по ВНОХД № 828/2021 г. присъда № 260030 от 09.02.2021 г., постановена по НОХД № 2784/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив е била отменена в наказателноправната й част и вместо това подс. П. Т. П. - [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], обл. Пловдив, [улица], българин, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН [ЕГН] е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 18.06.2016 г. в [населено място], обл. Пловдив се е заканил на другиго - П. В. Б. от [населено място], обл. Пловдив с престъпление против неговата личност - с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ОСЪДИЛ е на основание чл. 189, ал. З от НПК подсъдимия П. Т. П. да заплати направените разноски в производството в размер на 2138,70 лв., както следва: по сметка на ОД на МВР [населено място] - сумата от 341,50 лв., направени разноски на досъдебното производство в полза на републиканския бюджет; по сметка на Районен съд - Пловдив - сумата от 1797,20 лв., направени разноски на съдебното производство пред РС Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт; по сметка на Окръжен съд - Пловдив - сумата от 198 лв., направени разноски на съдебното производство пред ОС Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт. Потвърдил е присъдата в останалата част. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 НПК. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че е игнорирано експертното заключение на вещото лице Т. Т. и че подходът на въззивния съд не е бил обективен, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение и законът не е приложен правилно. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена. Въззивният съд е възприел за установена фактическа обстановка, почиваща на доказателствените материали по делото и въз основа на нея е достигнал до верни правни изводи. Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият въззивен съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Налице е вярна интерпретация на доказателствените източници и те не са тълкувани превратно. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Въззивната инстанция правилно и в съответствие с принципите за устност, непосредственост и публичност е провела обстойно съдебно следствие. На стр. 5 и 6 от въззивното решение са изложени подробни съображения, които се споделят от ВКС. Въззивната инстанция е отговорила подробно на оплакването на защитата във връзка със заключението на вещото лице Т. Т. – стр. 7 от мотивите на въззиваната инстанция, поради което и отправеното от защитата възражение пред ВКС се явява неоснователно. Поначало правилно е било прието, че не са налага назначаваното на нова експертиза, защото тя повтаря въпросите, поставени за обсъждане на вещите лица по назначените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи. Така въззивният съд не е подходил безкритично към събраните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници и експертните заключения. Отговорено е в кои части се кредитират и в кои не им се дава вяра, тъй като са в пълно противоречие със заявеното от вещите лица при повторния им разпит - /л. 33 от въззивното дело/. След задълбочен анализ на всички доказателствени източници, включително и заключението на СМЕ и разясненията, дадени от вещите лица, въззивният съд е достигнал до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъплението и неговото авторство. Правилно въззивният съд е приел, че е несъмнено доказано, подс. П. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Налице са всички обективни признаци на състава на престъплението, като сред обективните признаци на заканата с убийство не е включено изискване действително да е бил предизвикан страх у адресата. За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК е достатъчно само да е упражнен психически тормоз по отношение на пострадалия, достатъчно е обективиране чрез думи или действия, които сочат на реална и действителна заплаха за живота на лицето, по отношение на което е отправена заканата. В този смисъл са Р 368-86 II - н. о., Р 112-2013 – II н. о. и други. Обективно следва да се установи, че деецът разбира свойството и значението на това което извършва и се намира в такова психическо състояние, при което има вероятност да реализира заканата, като съзнава съдържанието на същата. Настоящият казус е именно такъв като е установено несъмнено, че подсъдимият в състояние на обикновено алкохолно опиване е нахлул насила в дома на пострадалия с нож в ръка и с думи, че стопанинът на дома ще бъде премахнат, заколен, обезглавен. За да формира правните си изводи за доказаността на обвинението въззивният съд с основание е кредитирал показанията на свидетелите П. Б., П. Б., С. Б. Р. Б., които са логични, последователни, взаимодопълващи се и кореспондират с писмените доказателствени източни и заключенията на приетите по делото експертизи. Неоснователно е и оплакването на защитата, че пострадалият Б. се е оплакал в полицията едва след около 10 дни, което е показателно, че изобщо не е бил притеснен от поведението на подс. П.. Напротив, изпитаното от пострадалия неприятно емоционално изживяване и неговото притеснение са обективирани чрез сигнализирането на полицейските органи, както в деня на извършване на престъплението, така и впоследствие. Именно своевременното оплакване на пострадалия е наложило полицейските служители В. и М. да посетят адреса и още същия ден да отведат подс. П. в полицейското управление. Така Върховният касационен съд не констатира въззивната инстанция да е допуснала съществени процесуални нарушения или законът да не е приложен правилно. Въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд. Обективен и безпристрастен е бил подходът на въззивната инстанция при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички възражения на защитата, част от които се повтарят и в касационната жалба. В заключение касационната инстанция счита, че всички годни доказателства и доказателствени средства, съпоставени помежду им, представляват една последователна и единна верига, която дава възможност да се заключи несъмнено, че подсъдимият е съпричастен към извършване на престъплението, за което е бил осъден. В гражданскоосъдителната част, с която е бил уважен предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението, атакуваният съдебен акт също е правилен и законосъобразен, като гражданският иск в съответствие със законовите изисквания, е бил уважен по справедливост. Що се отнася до особеното мнение на един от членовете на състава на съда следва да се отбележи, че поначало особено мнение следва да се изразява по съществени въпроси, които накърняват правата на страните в процеса. В конкретния случай изразеното особено мнение не е от съществено значение, тъй като касае процесуален въпрос, а именно било ли е необходимо провеждането на задълбочено съдебно следствие при условията на устност, непосредственост и публичност или е следвало да се пести процесуално време. В тази връзка е нужно да се подчертае, че виждането за процесуална икономия не може да бъде противопоставено на принципите за устност, непосредственост и публичност, които са гаранция за реализирана на правото на защита на страните в процеса. Ето защо неоснователно е и оплакването на защитата, че поради депозираното особено мнение атакуваният съдебен акт е нестабилен. От друга страна особеното мнение изобщо не се отнася до виновността на подсъдимия, така че не може да бъде прието, че то е в негова полза. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба и допълнението към нея за нарушение на материалния закон и за допуснати от инстанционните съдилища съществени процесуални нарушения. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 15/24.06.2021 г. по ВНОХД № 828/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.