1 Р Е Ш Е Н И Е № 688 София, 18.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми ноември двехиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1699/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. Н. Т. от [населено място], приподписана от адвокат Г. Д., против въззивно решение на К. окръжен съд от 6.07.2009 г., постановено по гр. д. № 76/2009 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на К. районен съд от 16.12.2008 г. по гр. д. № 542/08 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Н. Т. против А. К. Т. и К. К. Т. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, поради отказ на ответниците да му дават издръжка, от която се нуждае. С жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Конкретните оплаквания са срещу извода на съда, че ищецът не е доказал състояние на трайна нужда от издръжка към м. март 2008 г. и че неправилно е приложен материалния закон относно нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Ответниците по жалба А. К. Т. и К. К. Т. са оспорили жалбата като недопустима до касационно обжалване и неоснователна с писмен отговор от адвокат Л.. С определение № 1470/4.12.2009 г. по гр. д. № 1699/2009 г. Върховният касационен съд, ІІІ-то г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съда по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно: какво следва да се разбира под „нужда от издръжка” по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Отговор на поставения правен въпрос: Дарението е едностранен безвъзмезден договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. В случай, че дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която последният се нуждае, дарението може да бъде отменено по съдебен ред на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В закона липсва легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка”, при наличие на която и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за дарителя възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В теорията и трайната съдебна практика по приложение на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, в настоящия състав намира следното: Въззивният съд е посочил, че искът за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД предпоставя възникнало в правната сфера на ищеца-дарител субективно потестативно право да предизвика промяна в правната сфера на ответника-надарен чрез отмяна на сключения безвъзмезден договор и елементи на фактическия състав на иска са: възникнало по силата на договор за дарение правоотношение между страните за безвъзмездно преминаване на правото на собственост върху недвижим имот от правната сфера на дарителя в правната сфера на надарения; възникнала след разпореждането с имота чрез дарение нужда за дарителя от средства за издръжка, в резултат на която той отправя до надарения волеизявление за престиране на издръжка и обективиран от надарения отказ да дава на дарителя издръжка. В производството по този иск дарителят установява състояние на нужда от средства за издръжка, което предполага ищецът да докаже трайно и обективно съществуващ недостиг от средства за издръжка, в резултат на който получаваните от него материални средства не покриват осигуряващи нормалното му човешко съществуване разходи. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищецът не е провел пълно доказване на състояние на трайна нужда от издръжка към м. март 2008 г. /тогава искът е предявен/, като не са ангажирани доказателства дали доходът на ищеца от пенсия за инвалидност в размер на 128.95 лв. е достатъчен за покриване елементарните му нужди от храна, консумативи, медикаменти и пр. с оглед възраст, здравословно състояние, индивидуални потребности и че не е установена стойността на средствата за оперативна интервенция на заболяването и необходимостта от оперативна интервенция към м. март 2008 г., при положение, че такава му е била препоръчана още 2002 г. Въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила на чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК, чл. 10 ГПК, чл. 210 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК. Отхвърлителният резултат по иска е постановен от въззивния съд без да е съобразено, че производството пред първоинстанционния съд е проведено формално. Не са изпълнени от районния съд задълженията на процесуалния кодекс за изясняване становището на страните по иска, за даване на страните указания относно разпределянето на доказателствената тежест в процеса, за указване на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства. След проведено по делото едно съдебно заседание районният съд е приел за доказано, че ищецът е бил в състояние на нужда от издръжка, поради недостатъчни доходи от пенсия по инвалидност в размер на 128.95 лв., голяма степен на нетрудоспособност и задължение за издръжка на малолетен син, за чието отглеждане се грижи, но искът е отхвърлен, поради обективна и освобождаваща дарените невъзможност да дават издръжка на ищеца. Въззивният съд не е обсъдил обстоятелство от значение за изхода на спора, а именно, че производството по настоящото дело е образувано по предявен от ищеца насрещен иск по гр. д. № 2458/2007 г. по описа на К., образувано по искова молба от ответниците по настоящото дело-дъщери на ищеца с предявени срещу него обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС - да им предаде владението на подарения им от него недвижим имот и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД - да им заплаща обезщетение за ползване на дарения им имот в размер по 80 лв. месечно на всяка една от тях. Насрещният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК не е приет и е отделен в самостоятелно производство по настоящото дело. Въззивният съд е допуснал съдебно-медицинска експертиза по делото във въззивната инстанция. На вещото лице-лекар, обаче, съдът е поставил задача, която не отговаря на задачата, поставена във въззивната жалба, подадена от процесуалния представител на ищеца. Въззивният съд не обсъдил и отговорил на защитния довод на ответниците, че материалното им положение не им позволява да подпомагат техния баща и дарител със средства за издръжка. В резултат на процесуалните нарушения по делото е останало неизяснено от какъв размер на средства за издръжка ищецът се е нуждаел към датата на подаване на исковата молба – 14.03.2008 г. с оглед възрастта и намалената му работоспособност в резултат на влошено здравословно състояние и дали доходът му покрива необходимите средства. Това налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд съобразно указанията в настоящото решение /чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК/. При новото разглеждане на делото по искане на страните и по преценка от съда следва да се постави допълнителна задача на съдебно-медицинската експертиза за изясняване стойността на необходимите за поддържане здравословното състояние на ищеца медикаменти и процедури, тяхната стойност покрива ли се от здравна каса /изцяло или частично/, както и съдебно-икономическа експертиза за необходимите за съществуването му средства за издръжка за закупуване на храна, заплащане на консумативи и пр. Ето защо и на основание чл. 292, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на К. окръжен съд, гражданска колегия от 6.07.2009 г., постановено по гр. д. № 76/2009 г. ВРЪЩА делото на К. окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: