4 Р Е Ш Е Н И Е № 162 С., 29.03.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 245/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 851 от 28.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по жалбата на А. П. К., Р. П. Д., Б. Г. Д., К. Я. Д., С. Г. Д., А. С. С., Е. С. С., М. С. С., З. А. Д., К. Х. Д. и П. Х. Б., на въззивното решение № 250 от 27.05.2009 г. по в. гр. д. № 274/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд. От ответниците по касация ОС “З.”[населено място] и Общината с. гр. считат, че жалбата е неоснователна, Държавното горско стопанство[населено място] и Регионалната дирекция по горите с. гр. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 928 от 20.10.2008 г. по гр. д. № 2152/2006 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са отхвърлени искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земи и гори, подробно описани, на наследниците на С. Д. Д., починал на 20.11.1922 г. Исковете са отхвърлени по съображения, че по делото липсват годни доказателства по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и във връзка с новата редакция на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 13 от 2007 г./, от които да се направи безспорен и категоричен извод, че наследниците на С. Д. са били собственици на земите към релевантния момент - образуването на ТКЗС и включването на земите в кооперативния фонд. Представени са нотариални актове от 1894 г. за имоти, купени на публична продажба, и протоколно постановление от 1895 г., но в емлячните регистри от 1934 и 1935 г., както и по кадастралните планове на[населено място] и[населено място], където са имотите по исковата молба, не фигурират партиди на наследодателя, нито на наследниците му. Не е установено корията да е отнета и включена в горския фонд по някой от актовете по чл. 2 ЗВСГЗГФ, а и в[населено място] не съществува местност “Ц.”, където се твърди тя да се намира. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмени доказателства, с които може да се установява собствеността в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, както и за правните последици при последващо невписване на имотите в емлячните регистри. За доказване на правото на собственост на наследодателя на ищците в землището на[населено място] /до 1934 г.[населено място]/ са представени крепостни актове за имоти, купени на публична продажба: № 71 и № 72 от 23.11.1894 г. за ниви с площ от по 0.800 дка, едната в м. “Щ. ц.” при съседи: пътека, път и голите камъни; другата - в същата местност, при съседи: пътека, път и дере; № 69 от 23.11.1894 г. за нива с площ 0.800 дка в местността “Площицата” при съседи: Ив. Сирака и Н. Д.; и № 77 от 23.11.1894 г. за кория с площ 12.500 дка в м. “Циганката”, при съседи: Ц. И., река Л. Я. и И. Манджов. С протоколно постановление № 23 от 22.05.1895 г. на Калагларското общинско управление е признато правото на собственост върху няколко земи в землището на[населено място] /до 1934 г.[населено място]/: лозе с площ 0.800 дка в м. “Г.” при съседи: П. С., Д. К., Т. К. и пътека; лозе с площ 1.800 дка в м. “Д.”, при съседи: М. Д., Г., В. и С. П.; лозе от 2.400 дка в м. “О.е” при съседи: С. М., Т. Г., Л. С. и Н. Т. и лозе с площ 2.000 дка в м. “Л.” при съседи: И. С., С. П., С. Н. и път. С помощта на вещо лице е установено, че в емлячния регистър на собствениците на покрити и непокрити имоти в[населено място] и землището му, започнат през 1935 г., липсва партида на С. Д. Д., както и на наследниците му П., Д., С., Г. и А. Ст. Д.. В службата по кадастъра[населено място] се съхранява общ справочен и стопански регистър, в който по азбучен ред са описани ползувателите и собствениците на имоти, нанесени в кадастралния план на селото. Сред тях липсва такъв, записан на С. Д. Д., както и на наследниците му. Няма данни за съставен акт за собственост на одържавени гори на името на наследодателя на ищците. Спорните по делото имоти, които не се индивидуализират на място, не са заявени за възстановяване в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на собственост се установява от правоимащите по чл. 10 ЗСПЗЗ лица в производството по възстановяване на собствеността с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 3, изр. 1 ЗВСГЗГФ- собствеността на подлежащите на възстановяване гори и земи от горския фонд може да се доказва както с документи, които имат пряко доказателствено значение /нотариален или крепостен акт/, така и с такива с косвен характер, но на които законодателят също е придал доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им. Следователно законът придава еднаква доказателствена сила както на документите, имащи пряк вещнопрехвърлителен ефект, така и на доказателства, имащи удостоверително значение, без да ги изброява изчерпателно. Представените по делото крепостни актове представляват надлежен титул за собственост, тъй като при посочената законодателна уредба попадат в първата група документи, които имат вещнопрехвърлително действие. На установеното с тях не може да бъде противопоставен довод за липса на последващо записване на придобитите имоти в емлячния регистър, който е свидетелствуващ, а не диспозитивен документ. С оглед нормата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ и при зачитане на доказателствената сила на крепостните актове, следва да се приеме, че в тежест на ответниците е да представят доказателства за извършено последващо разпореждане с имотите, ако твърдят преминаване на правото в лицето на друг правен субект до момента на обобществяването на земите и национализацията на горите. Такива по делото липсват. Обстоятелството, че в землището на[населено място] сред настоящите местности няма местност “Ц.”, не налага извод за неоснователност на иска. Такава местност е съществувала към обобществяването на земите, видно от кадастрален план от 1948 г. на язовир “Ц. А.”, р. Л. Я.. Страната е представила документ и от втората група - протоколно постановление на общинското управление за признаване на наследодателя на ищците за собственик на лозя. То съставлява косвено доказателство за притежаването на тези земи, годно да установи правото на възстановяване на собствеността както пред административния орган по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, така и в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. При наличие на писмено доказателство от вида на изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ не е необходимо да се доказват елементите от фактическия състав на конкретното придобивно основание. При липса на доказателства, които да опровергават установената с този документ принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че наследодателят е бил собственик на имотите и наследниците му имат право да им бъдат възстановени. Това становище е съобразено с практиката на Върховния касационен съд, изразена в многобройни решения по чл. 290 и сл. ГПК /например р. № 870/09 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 4187/2008 г. и р. № 488 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 1511/2009 г., двете на I-во г. о., р. № 196 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 175/2009 г. на II-ро г. о./, които съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за съдилищата. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Порокът на решението произтича от обстоятелството, че въззивният съд неправилно е тълкувал и прилагал законодателната уредба, която налага да се приеме, че при липса на доказателства за правопрекратяващи факти до момента на обобществяването на земеделските земи, съответно до национализацията на горите, представените с исковата молба доказателства са годни да установят правото на възстановяване на собствеността. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и делото да се реши по същество, като исковете бъдат уважени. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 250 от 27.05.2009 г. по в. гр. д. № 274/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ от отношение на Общинската служба “З.”[населено място], че А. П. К., Р. П. Д., Б. Г. Д., К. Я. Д., С. Г. Д., А. С. С., Е. С. С., М. С. С., З. А. Д., К. Х. Д. и П. Х. Б. като наследници на С. Д. Д., починал на 20.11.1922 г., имат право на възстановяване на следните имоти, находящи се в землището на[населено място], преди[населено място]: 1. нива с площ 0.800 дка, находяща се в м. “Щ. ц.”, при съседи: пътека, път и голите камъни; 2. нива с площ 0.800 дка в местността “Щ. ц.” при съседи: пътека, път и дере; 3. нива с площ 0.800 дка в местността “Пл.” при съседи: Ив. С.и Н. Д.; 4. кория с площ 12.500 дка в местността “Ц.” при съседи: Ц. И., река Л. Я. и И. М.; и на имоти, находящи се в землището на[населено място], преди[населено място]: 1. лозе с площ 0.800 дка в м. “Г.” при съседи: П. С., Д. К., Т. К. и пътека; 2. лозе с площ 1.800 дка в м. “Д.” при съседи: М. Д., Г., В. и С. П.; 3. лозе с площ 2.400 дка в м. “О.” при съседи: С. М., Т. Г., Л. С. и Н. Т. и 4. лозе с площ 2.000 дка в м. “Л.” при съседи: И. С., С. П., С. Н. и път. Решението е постановено с участието на Общината[населено място] на основание чл. 11, ал. 2, изр. 3 ЗСПЗЗ, и с участието на Регионалната дирекция по горите[населено място] и Държавното горско стопанство с. гр. на основание чл. 15, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: