Р Е Ш Е Н И Е № 311 София, 20.01.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 507/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Р. от [населено място] , чрез адв. М. Д. против решение на № 515/02.06.2010 год. по гр.д. № 229/2010 год. на Софийски апелативен съд 1-ви състав , в частта, с която е осъден да заплати на М. В. Р. сумата от 24 347,90 лв. и на З. Ц. Р. сумата 19 478,32 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.02.2005 год., до окончателното им изплащане, както и на осн. чл. 86 ЗЗД да изплати на М. В. Р. сумата от 3 320, 76 лв., а на З. Ц. Р. сумата 2 656,61 лв., обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от 01.01.2004 год. до 01.02.2005 год. Г. Р. Р. е починал в хода на делото и на негово място са конституирани неговите наследници и правоприемници К. П. Р. и И. Г. Р., които поддържат жалбата. Ответниците по касация М. Р. и З. Р. и двете от [населено място], са оспорили касационната жалба в писмен отговор по делото. В хода на процеса ответницата М. Р. е починала и на нейно място са конституирали правоприемниците и Л. В. Г. и П. В. М. , от [населено място],които не вземат становище по жалбата. С определение №1391 от 23.12.2011 год. по делото е допуснато касационно обжалване на решението в частта , с която Г. Р. Р. от [населено място] на осн. чл. 86 ЗЗД е осъден да изплати на М. В. Р. сумата от 3 320, 76 лв., а на З. Ц. Р. сумата 2 656,61 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.01.2004 год. до 01.02.2005 год. . Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.т.2 ГПК по материалноправния въпрос : Дължи ли се обезщетение за забава / мораторна лихва/ при липса на писмена покана за заплащане на присъдените като главница суми. Прието е, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с неговото разрешаване в други решения, които нямат задължителен характер / Р № 28/09.02.2006 год., по т.д. № 245/2005 год. на ВКС, І т.о., Р № 70/01.07.1999 год. по гр.д. № 488/1998 год. 5 чл. състав на ВКС, Р № 933/04.11.2004 год. по гр.д. № 60/2004 г. на ТК на ВКС. / С обжалваното решение съдът е приел, че ответниците дължат мораторна лихва / обезщетение за забава в плащането/ върху присъдените като главници суми , съставляващи припадащата се част от получаван наем на съсобствен имот без покана за плащане на главниците. Застъпеното в цитираните решения на ВКС становище по въпроса е , че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Развити са съображения , че изискуемостта на едно вземане не поставя автоматично длъжника в забава. Изискуемостта определя момента, от който кредиторът може да иска изпълнение от длъжника, но за да бъде поставен длъжникът в забава , изпълнението трябва да бъде поискано от кредитора.Покана не е необходима ако вземането е срочно.В тези случаи е достатъчно да е настъпил срокът за изпълнение. При усл. на чл. 291,ал.2 ГПК, ал.1,т.1 ГПК настоящият състав на ВКС, 3-то г.о. намира за правилна последната практика. Застъпеното в нея становище е в съответствие с разпоредбите на закона : Съгл. чл. 86 ЗЗД, когато длъжникът изпадне в забава дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Съгласно чл. чл. 84,ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след поканването му от кредитора. Изключение има при неизпълнение на парични задължения, произтичащи от непозволено увреждане, когато длъжникът е в забава и без покана от деня на непозволеното увреждане. В настоящия случай, доколкото главничното задължение не произтича от непозволено увреждане и неговото изпълнение не е било обвързано със срок, касаторът – ответник по исковете, не дължи мораторна лихва за забава тъй като не е бил поканен да заплати присъдените като припадаща част от наемите на съсобствената вещ суми. Като е приел обратното, Софийският апелативен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковете по чл. 86 ЗЗД да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на делото ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора направените в настоящото производство разноски в размер на 849,55 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на № 515/02.06.2010 год. по гр.д. № 229/2010 год. на Софийски апелативен съд 1-ви състав , в частта, с която Г. Р. Р. е осъден на осн. чл. 86 ЗЗД да изплати на М. В. Р. сумата от 3 320, 76 лв., а на З. Ц. Р. сумата 2 656,61 лв., обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от 01.01.2004 год. до 01.02.2005 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Р. / заместена в процеса от нейните наследници и правоприемници Л. В. Г. и П. В. М. и З. Ц. Р. срещу Г. Р. Р. / заместен от неговите наследници и правоприемници К. П. Р. и И. Г. Р. искове с пр осн. чл. 86 ЗЗД в посочените размери. ОСЪЖДА Л. В. Г. и П. В. М. като правоприемници на М. В. Р. и З. Ц. Р. да заплатят на К. П. Р. и И. Г. Р. като правоприемници на Г. Р. разноски в размер на 849,55 лв. . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: