Ключови фрази
Частна касационна жалба * синдикална организация * Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване на факти * установяване на членствено правоотношение * закрила при уволнение * недопустимост на иск * прекратяване на производството по делото

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254

гр. София, 14.06.2018 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 562 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез процесуални представители адв.И. и адв.К., срещу определение от 21.12.2017г., постановено по ч.гр.д. № 15972/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 03.11.2017 г. по гр.д. № 67095/2017 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на [фирма] и прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и очевидна неправилност на обжалваното определение.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Предявен е от [фирма] срещу Н. Вичова П. и Национален браншов синдикат информационни и комуникационни технологии – К., за признаване за установено, че Н. Вичова П. в периода от 12.05.2017г. /датата на която са й връчени предизвестие и заповед №769 от 05.10.20016г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.238, ал.1, т.2 КТ/, както и шест месеца преди това не е притежавала правата на член на синдикално ръководство по смисъла на § 6 от ДР на КТ, в качеството й на председател на синдикалната организация в предприятието на [фирма], включително и правото да се ползва от закрила при уволнение в случаите по чл.328, ал.1, т.2, т.3, т.5 и т.11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. чл.333, ал.3 КТ. Поддържа се от ищеца, че не съществува и никога не е съществувала синдикална организация при [фирма], която да е била редовен член на втория ответник „НСБ „ИКТ“-К..
Ищецът поддържа, че има интерес от установяването поради висящото производство по предявения от Н. Вичова П. срещу дружеството иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено с посочената заповед, по което е образувано гр.д.№4676/2017г. на СРС, по което в исковата молба е оспорена законността на уволнението поради неспазена предварителната закрила по чл.333, ал.3 КТ – поискано, но отказано съгласие за уволнението й от синдикалния орган.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното разпореждане, с което е върната исковата молба, подадена от [фирма] срещу Н. Вичова П. и Национален браншов синдикат информационни и комуникационни технологии – К., поради недопустимост на иска и е прекратено производството по делото.
Въззивният съд е приел, че е предявен отрицателен установителен иск относно съществуване на факт, а именно дали ответницата към момента на уволнението й и шест месеца преди това е била член на синдикална организация, какъвто не е предвиден и поради това не е допустим – арг. чл.124, ал.4, вр. ал.1 ГПК. Изложени са съображенията на съда, че формулирането на петитума „установяване на несъществуването на права на член на синдикална организация“ относно първия ответник е обосновано с оглед защитната теза на работодателя по предявените срещу него искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, но фактът дали работникът е член на синдикалното ръководство по смисъла на §1, т.6 от ДР на КТ и зачетен ли е при уволнението с оглед предвидената предварителна закрила по чл.333, ал.3 КТ ще бъдат установени в спора за законност на уволнението. Посочено е от съда, че дори да се приеме, че предмет на исковата претенция е „право на член на синдикално ръководство да се ползва от закрила при уволнение“, то съответното право принадлежи на лицето, което се позовава на същото, а не на работодателя, поради което по арг. от чл.26, ал.2 ГПК исковата претенция отново е недопустима. Прието е, че твърдението работникът да се позовава на права, които не притежава, което сочи на злоупотреба с право, би могло да обоснове претенция за вреди, но не и правен интерес от настоящия установителен иск.
Касаторът сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, както и очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Поставя следните процесуалноправни въпроси: 1“следва ли съдът при преценката си за допустимост на иска да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, преценявайки всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право“; 2“следва ли съдът при преценката си за допустимост на иска да определи предмета на делото единствено съобразно петитума на иска и въведените от ищеца твърдения в исковата молба или е допустимо извън принципа на диспозитивното начало да разшири въведения предмет обсъждайки и позовавайки се на други релевантни според него обстоятелства“; 3“допустим ли е иск за установяване на несъществуването на права, на които работника се позовава, за да се ползва от закрила при уволнение, съответно има ли правен интерес от водене на този иск“; 4“факт с правно значение по смисъла на чл.124, ал.4 ГПК или право по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК е ползването на закрила при уволнение в случаите по чл.328, ал.1, т.2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр. с чл.333, ал.3 КТ, поради членство в синдикална организация“; както и материалноправен въпрос: „следва ли в производството при преценка на законосъобразността на уволнението да се обсъжда възражението на работодтателя за несъществуването на права на член на синдикално ръководство на работника с оглед позоваването му на закрилата на чл.333, ал.3 КТ в случаите когато същото е основано на легитимността на синдикалната организация или това следва да стане в отделно производство /иск по чл.124, ал.1 КТ, иск за вреди при злоупотреба с право и т.н./“.
Първият от поставените от касатора въпроси неоснователно се сочи от касатора, че е разрешен с обжалваното определение в противоречие с решение по гр.д.№196/2014г. на ВКС, ІІІг.о. и решение по гр.д.№1006/2012г. на ВКС, ІVг.о. Касаторът се е позовал на приетото с решенията на ВКС, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; че той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право; че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; че освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това разрешение обаче касае произнасянето на съда по съществото на спора /както е посочено и в самите решения, а това е видно и от въпросите, по които е допуснато там касационно обжалване, а и от дадените им отговори, цитирани от касатора/ и не може да бъде отнесено към произнасянето на съда относно допустимостта на иска.
По поставения трети въпрос от касатора неоснователно се сочи противоречие на въззивното решение с решение по гр.д.№603/2010г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по правния въпрос относно наличието на правен интерес при предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот, какъвто не е разрешен по настоящото дело.
По последния от поставените от касатора въпроси неоснователно се сочи противоречие на въззивното определение с решение по гр.д.№5061/2008г. на ВКС, ІVг.о., постановено по въпроса относно упражняването на съдебен контрол за „легитимността“ на синдикалната организация /регистрирането на синдикалната организация в предприятието, като юридическо лице съгласно чл. 49, ал. 2 от КТ, респ. – съгласно устава на съответната териториална, браншова или национална синдикална организация, на която тя е поделение/, какъвто въпрос по настоящото дело не е разрешен и не е стоял за разрешаване от съда. Отделно от това, в практиката на ВКС се приема, че от значение за предварителната закрила при уволнение не е „легитимността“ на синдикалната организация в предприятието на работодателя, а тя да е учредена като поделение на съответната териториална, отраслова или национална синдикална организация – съгласно устава й /аргумент от чл. 33 КТ/, и съответният работник или служител да е избран за неин председател или секретар. Тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган /решение по гр.д.№1100/2012г. на ВКС, ІVг.о./.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като с него вторият от поставените от касатора въпроси е разрешен в противоречие с решение №223 от 19.06.2013г. по гр.д.№1006/2012г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска и каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Предвид съдържанието на исковата молба относно обстоятелствата, на които ищецът основава иска си и търсената защита, а именно за установяване несъществуването на право на предварителна закрила при уволнение, произтичащо от правна връзка между ответниците, основана на синдикално членство, неправилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване несъществуването на факт с правно значение. Четвъртият от поставените от касатора въпроси, касаещ правната квалификация на предявения иск, следва да бъде отнесен към конкретното дело. Същите съображения - относно правната квалификация на предявения иск, са изложени и като аргументация за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че като краен резултат обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Интерес от установяването за работодателя не е налице, тъй като несъществуването на право на служителката на предварителна закрила при уволнението не е от значение за правоотношение, засягащо правната сфера на ищеца /трудовото правоотношение е прекратено с уволнението/. Въпросът, дали уволненият служител е синдикален деец и се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, следва да бъде разрешен от съдебния състав при произнасянето по иска за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ако работникът или служителят се е позовал на нейното нарушаване на посоченото основание. Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правото си. Служителката черпи правото си на специална защита при уволнение от обстоятелството, че е член на ръководството на синдикална организация, която има национално /централно/ ръководство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 21.12.2017г., постановено по ч.гр.д. № 15972/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.12.2017г., постановено по ч.гр.д. № 15972/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 03.11.2017 г. по гр.д. № 67095/2017 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на [фирма] и прекратяване на производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.