Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 15 април 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1969/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата И. П. Н., чрез служебния защитник адвокат К. С., срещу решение № 331 от 25.06.2013г. на Военно-апелативен съд-София, постановено по внохд № 6/13г. В жалбата се изтъква единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание, която е относно отказа на въззивната инстанция да отложи на основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Изцяло споделя мотивите на въззивния съд, касателно наказанието, като счита, че за постигане целите по чл.36 от НК е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Адвокат С., служебен защитник на подсъдимата, поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Твърди, че целите на генералната и специална превенции могат да бъдат постигнати и с приложение разпоредбата на чл.66 от НК. Подсъдимата И. Н. моли за условна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 141 от 21.05.2014г., постановена по нохд №1130/14г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 35 състав е признал подсъдимата И. П. Н. за виновна в това, че на 04.06.2013г. в [населено място], направила опит умишлено да умъртви М. П., като деянието макар да е довършено, от него не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, поради което и на основание чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.58а, ал4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.40, ал.4 от НК, съдът е постановил по отношение на подсъдимата по време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода да бъдат полагани медицински грижи, съответни за наличната при нея олигофрения/лека умствена изостаналост/. Зачетено е времето на предварително задържане на подсъдимата с мерки за неотклонение – „задържане под стража” и „домашен арест”. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 331 от 06.10.2014г., постановено по внохд №683/14г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав е изменил горепосочената първоинстанционна присъда, като е намалил наложеното на подсъдимата И. Н. наказание лишаване от свобода на три години.В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба на подсъдимата, депозирана чрез защитника й е неоснователна. Претендираната явна несправедливост на наказанието е относно постановеното от въззивния съд ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В тази връзка следва да се посочи, че прилагането института на условното осъждане е въпрос, който винаги е строго конкретен, и чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, стига да са налице предпоставките на чл.66 от НК, а именно да е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Въззивната инстанция е констатирала наличието на първите две предпоставки на цитирания текст. Извън тези формални юридически предпоставки, съществен критерии за приложение на условното осъждане, е преценката за възможността за превъзпитание на подсъдимата извън условията на пенитенциарно заведение. Без да се игнорира генералната претенция, акцентът е към постигане преди всичко на специалната такава. Комплексната преценка, направена от въззивната инстанция, че целите на наказанието по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати с института на условното осъждане, се възприемат и от този съдебен състав. Правилно са оценени, както данните, характеризиращи конкретната степен на обществена опасност на деянието, така и тези касаещи личността на подсъдимата и поведението й по време на извършения опит за убийство, включително здравословното й състояние и семейно положение. Неоснователно е твърдението на защитата, че времето на изпълняваната по отношение на подсъдимата Н. мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” е изпълнило генералната и специална превенции. Целите на мерките за неотклонение са изрично визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК и са различни от тези на наказанието по чл.36 от НК. Това ,че времето през което са се изпълнявали горепосочените мерки за неотклонение се приспада при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода не означава, че тяхната насоченост, включително и като времева продължителност, е за постигане целите на наказанието. При гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК, поради което въззивното решение на Софийски апелативния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 331 от 06.10.2014г., постановено по внохд №683/14г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: