Р Е Ш Е Н И Е № 99 Гр.София, 16.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести юли, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.420/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №28/16.11.18 г.,постановена от ОС-Враца /ВрОС/ по Н.Д.247/18 г., подсъдимите Ц. К. Ц. и П. А. И. са признати за виновни и осъдени за извършени от тях престъпления по чл.116,ал.1, т.6,пр.2 и 3, т.7,т.9 вр.чл.115 вр.чл.20,ал.2 НК и по чл.194,ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК, като са им наложени наказания съответно 16 години лишаване от свобода и шест месеца лишаване от свобода на Ц. и 17 години лишаване от свобода и шест месеца лишаване от свобода на И.. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е определил по-тежкото измежду наложените наказания, а именно-16 години лишаване от свобода за Ц. и 17 години за И., които е постановено да се търпят при първоначален строг режим. Тази присъда е потвърдена с решение №32/28.01.20 г. на АС-София /САС/, НО, 1 състав, по В.Н.Д.67/19 г. Допълнително е постановено спрямо подсъдимия П. И. по време на изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се полагат медицински грижи по чл.40,ал.4 НК. Срещу съдебния акт на втората инстанция е постъпила жалба от подсъдимия Ц. чрез неговия служебен защитник, в която са визирани касационните основания по чл.348,ал.1 НПК, що се касае до престъплението по чл.116,ал.1 НК и само по чл.348,ал.1,т.3 НПК за престъплението по чл.194,ал.3 НК. Иска се отмяна на решението на САС /макар и наречено присъда/ и оправдаване на Ц. на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК; алтернативно- на основание чл.354, ал.1,т.5 НПК отмяна на присъдата и връщане и на делото на фаза досъдебно производство или за ново разглеждане от друг състав на ВрОС с даване на задължителни указания по приложението на закона, тъй като още на разследването, а впоследствие и при разглеждане на делото са допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними в рамките на производството, довели до ограничаване правото на защита на касатора; алтернативно-на основание чл.354,ал.2,т.1 и 3 НПК се настоява въззивното решение да бъде изменено и да бъде намалено наложеното наказание. Постъпила е лична жалба от подсъдимия И., в която се оспорват всички доказателствени материали и направените фактически и правни изводи на тяхна основа. Постъпили са и няколко допълнения все в същия дух. Основното искане е за отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане с даване на указания да бъде разпитан определен свидетел и да се проведе следствен експеримент. Между другото се отправя оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание за извършено престъпление по чл.116,ал.1 НК. Постъпила е касационна жалба и от служебния защитник на този деец, в която се излагат съображения за постановяване на съдебния акт при липса на доказателства за вина, що се касае до престъплението по чл.116,ал.1 НК. Иска се отмяна на решението и оправдаване на касатора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите, редовно призовани, не се явяват по тяхно желание. Служебните им защитници настояват за уважаване на жалбите с изтъкнатите в тях основания. Представителят на ВКП моли същите да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид всички жалби с отразените в тях доводи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Както неотклонно до момента е действал в случаи като процесния, имайки предвид съдържанието на жалбите, най-напред този съд счита, че се налага да даде определени пояснения, обуславящи пределите на проверка и правомощията на върховната съдебна инстанция по наказателни дела при първо редовно разглеждане на делото пред нея. Тази дейност безусловно е предизвикана от голяма част от отправените възражения и искания относно дължимите от ВКС действия, касаещи процесуалната съдба на настоящото наказателно производство. ОБЩИ ПОСТАНОВКИ, ОТНЕСЕНИ КЪМ КОНКРЕТНИТЕ ЖАЛБИ: Първо, дълголетното прилагане на правилата за касационния преглед е установило, че предмет на разглеждане пред ВКС е въззивният съдебен акт, в случая-решението на САС. Както е известно, второстепенният съд е решаваща инстанция, разполагаща с всичкия инструментариум, предоставен на първата такава. В този смисъл, за да се иска отмяна и на първоинстанционната присъда, каквито претенции са отразени в жалбите, изготвени от защитници и на двамата подсъдими, трябва да бъдат изложени изрични доводи на какво се основава това искане /например липса на годен съдебен акт на окръжния съд, поради което невъзможност от произнасяне по същество и на апелативния такъв/. Като изключим оплаквания на самия И. в личната му жалба и допълнения относно ВрОС, за които той използва словосъчетанието „незаконен състав“, по същество пред ВКС не се формулира какви точно аргументи извън общия довод за недоказаност се извеждат в тази връзка, които да водят до извод за необходимост от признаване на неотстраним от втората инстанция порок на присъдата на окръжния съд. Второ, в жалбата на подсъдимия Ц. чрез неговия служебен защитник се настоява за отмяна на присъдата на първостепенния съд /въззивното решение е изпуснато въобще/ и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебна фаза. Действително, нормата на чл.354,ал.1,т.5 НПК указва правомощие на върховната съдебна инстанция по наказателни дела да отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. Същевременно обаче, текстът на ал.3 на чл.354 НПК след изменението, публикувано в бр.32/10 г.на Държавен вестник, ясно е разписал, че връщането за ново разглеждане е допустимо да става само спрямо първата и въззивната инстанция, не и на фазата на досъдебното производство. И това е така, защото поначало ВКС като съд по правото се занимава със съдебни грешки. Разбира се, най-общо казано, той не може да остане безучастен в случай, че на подготвителната фаза на процеса е допуснато толкова флагрантно процесуално нарушение, че практически е торпилирано законосъобразното провеждане на съдебното производство, но се налага да използва различен от лансирания подход за връщане на делото за ново разглеждане на съответната прокуратура. Трето, в жалбите, изготвени от служебните защитници, е отправено идентично искане ВКС да оправдае касаторите за извършено престъпление по чл.116,ал.1 НК. Изведените от съдържанието на личната жалба и допълненията към нея аргументи на подсъдимия И. /доколкото това е възможно да бъде разбрано/ покриват и такова искане. Многократно до момента са давани разяснения по повдигнатия въпрос в смисъл, че това е възможно при първо редовно разглеждане на делото пред касационния съд, каквото е настоящото такова, но само в случаите по чл.354,ал.1,т.2,пр.посл. вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК-когато приетата фактология от страна на инстанцията по същество, чийто съдебен акт е предмет на ревизия, не консумира престъпен състав, но въпреки това подсъдимият или подсъдимите са осъдени. В процесния случай, видно от съдържанието на атакуваната решение, е прието наличие на престъпно поведение и цитираната норма е неприложима. Четвърто, огледани в съдържателен план, в жалбите очевидно са въздигнати претенции за необоснованост на атакувания съдебен акт и се извежда недоказаност на престъплението убийство. Според разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК необосноваността не е касационно основание. Тя е относима към съдилищата по фактите, каквито са решаващите такива, а не към съд по правото, какъвто винаги е ВКС /с изключение на хипотезата по чл.354,ал.5,изр.2 НПК, която в казуса не е налице/. Точно поради претендирана необоснованост защитата цели преразглеждане на доказателствената съвкупност от страна на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела и достигане до фактически изводи, свързващи процесните подсъдими с процесното убийство /за кражбата въобще не се говори/ по неприет от втората инстанция начин; и именно предвид това се иска оправдаване на дейците. В съобразие с гореказаното, ВКС при първо редовно разглеждане на делото пред себе си не е легитимиран да обсъжда такива искания. Пето, оплакване за, общо казано, нарушение на закона, означава, че при приетата съответна фактология по престъпната деятелност или не е приложен правилно материалният закон, или не е приложен материален закон, който е трябвало да намери приложение, поради което върховната съдебна инстанция може да даде задължителни указания в този смисъл /ако тя самата е ограничена процесуално да го приложи директно/. Оплаквания за осъждане поради претенции за неправилен доказателствен анализ и неустановяване по несъмнен и категоричен начин на виновността на съответния деец, не се подвеждат под дефиницията на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, доколкото касаят процедурна дейност на решаващия орган, а не приложението на НК. В такива случаи /както е по жалбата на служебния защитник на Ц./ ВКС разглежда доводите по жалбите в съдържателен план и ги подвежда под верните касационни основания, независимо как същите са оформени цифрово от атакуващата страна. При всички случаи обаче няма да обсъжда оплаквания за необоснованост. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Ц., ИЗГОТВЕНА ОТ СЛУЖЕБНИЯ МУ ЗАЩИТНИК: Залегналите в нея доводи, отразяващи недоволството на страната и касаещи процедурното поведение на решаващата втора инстанция, чийто съдебен акт подлежи на разглеждане пред ВКС, са изключително общи /без да се занимаваме с отнасянето на такива по чл.348,ал.1,т.2 НПК към т.1 на посочения законов текст/ и представляват преценка за недоказаност на престъпното деяние по чл.116,ал.1 НК. Но това е сторено, не защото по някакъв начин се атакува годността на доказателствената съвкупност или на определена част, а защото се изразява несъгласие с нейната трактовка по същество /още от досъдебното производство/, макар и да не е ясно в какво се състои конкретното несъгласие, освен на личния прочит на защитата за недостатъчност на доказателствата, установяващи авторство на деянието. Има налично оплакване относно обстоятелството, че първостепенният съд не е изградил присъдата си върху доказателства, събрани и проверени лично и непосредствено съгласно разпоредбата на чл.18 НПК. Няма никакво разгръщане на тази лансирана позиция. Обръщайки внимание на действията на ВрОС, ВКС не може да разбере какво точно има предвид защитата с отразеното писмено изявление, поради което и няма върху какво конкретно оплакване да формулира своя отговор. Същото се отнася и за твърдяната „недействителна оценка на доказателствата по делото“, въз основа на която втората инстанция била направила правни изводи при недоизяснени от първата инстанция факти. А казаното се охарактеризира като нарушения, довели до постановяване на съдебни актове, противоречащи на материалния закон. Липсват повече уяснения на тезата, поради което не се представят оплаквания,които могат да бъдат субсумирани под нормата на чл.348,ал.1,т.2 НПК, а оттам и потенциално до нарушение на т.1. В този ред на мисли върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела ще се придържа към сочена конкретика, съобщена в съдебно заседание пред нея. В крайна сметка САС е построил тезата си по случилата се фактология върху обяснения именно на подсъдимия Ц., подбирайки информацията по тях, която е могъл да съотнесе към тази по останалите годно събрани доказателствени материали. Внимателно контролираният съд е обмислил показанията на разпитаните по делото свидетели и е разяснил позицията си относно противоречията, създадени между депозираните от тях изявления и обясненията на подсъдимите /включително и присъединените по надлежен процесуален ред такива от досъдебното производство/. Отговорил е на коя информация дава вяра и защо. При тази процесуална дейност не са допуснати процедурни или логически грешки. Наистина, пред втората инстанция е направено искане за разпит на лицето Ц. Е., но без да се фиксират обстоятелствата, за които то потенциално би могло да свидетелства. Това е и причината искането да бъде оставено без уважение. По мнение на защитата по посочения начин САС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на Ц. на участие в процеса. И това е така, тъй като е следвало да допусне и разпита Е. и тогава да се установи доколко той има да съобщи информация, служеща за разкриване на обективната истина относно случилата се фактология по престъпната деятелност. Казаното, разбира се, не може да бъде споделено. Процесуалният закон и съдебната практика категорично са установили, че допускането и събирането на доказателствен материал в съдебна фаза са обвързани с предмета на доказване по смисъла на чл.102 НПК, както е формулиран от държавното обвинение в рамките на обвинителния инструмент. Поради това от една страна материал, за който няма изначална яснота по посочения въпрос, няма за какво да бъде набиран. От друга- същото се отнася и до случаите, когато вече е събран и проверен доказателствен материал, очертан от разпоредбата на чл.102 НПК, заради което не е нужно набавянето на допълнителен такъв. Затова не всеки отказ на решаващата инстанция за допускане и събиране на поискани от коя да е страна в съдебното производство доказателства, води до извод за нарушено право на защита на същата. Така е и в настоящия случай. Що се касае до начина на причиняване на смъртта на пострадалия и в частност дали частичната декапитация е причинена от лице, което действа с лява или дясна ръка /Ц. е левичар/, този съд категорично не може да се съгласи с позицията за доказателствена установеност, че това е сторено от десничар. Напротив, назначената в тази връзка съдебно-медицинска експертиза, чиито изводи са защитени в съдебно заседание пред САС, е установила, че поради динамиката на поведението на извършителя и потърпевшия при нанасяне на уврежданията, отговор на този въпрос не може да бъде даден категорично. При това стореното изцяло зависи и от начина, по който се държи съответният нож. Така че Ц. не може да бъде изключен на база на това, че нараняванията, довели до летален изход на потърпевшия, са могли да бъдат причинени единствено от десничар. Доказателствата в тази насока са некоректно прочетени от защитата. Съдът е дал разяснения защо по части от дрехи и на двамата подсъдими са констатирани микроскопични следи от кръв от потърпевшия, въпреки че реално при нанасяне на уврежданията му окървяването да следва да е било обилно. Преценено е,че достигането до и задържането на лицата е станало няколко дни след извършване на престъплението и това време е било достатъчно носените от тях дрехи да бъдат третирани с цел отстраняване на следи от кръв по тях. Предвид отричането в някои от обясненията на Ц. на авторството на убийството, необяснимо би останало въобще обстоятелството защо тогава по негови дрехи има следи от кръв на С. Т.. Разумен доказателствен отговор на този въпрос не е откроен от решаващата инстанция предвид доказателствената съвкупност. Ясно е на база кои материали е прието авторството на деянието /положението на тялото на И. спрямо потърпевшия дава отговор и за следите от малко количество кръв по негова дреха/. Въззивната инстанция е изразила мотиви и относно приложението на материалния закон и наказанието за извършеното престъпление по чл.116,ал.1 НК. Изброени са наличните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, преценено е съотношението им едни към други и в крайна сметка на Ц. е наложено наказание от 16 години лишаване от свобода при превес на облекчаващи отговорността фактори. Отмереността на наказанието лишаване от свобода е мотивирана и досежно престъплението по чл.194,ал.3 НК. То не е определено при среден размер, както твърди защитата, а малко под него /шест месеца при предвидено наказание лишаване от свобода от три месеца до една година/. Изразяване от страна на съда на ценимите обстоятелства, свързани с него, дават възможност да се разбере и защо не е предпочетено някое от другите наказания- пробация или глоба. Повече от явна е волята на САС да не пристъпи към определяне на наказанието по реда на чл.55 НК. Макар и да не е изложена нарочна аргументация, от изведените мотиви по наказанието е видно, че не е намерено никакво основание. Този съд също не съзира опора, върху която да стъпи, за да разсъждава по въпроса за претендираната явна несправедливост на наложеното на Ц. наказание /приложението на чл.55 НК касае материалния закон, но се обсъжда в тази част, доколкото е относимо към претенция за намаляване на наказанието/. Повторението на смекчаващите обстоятелства, които втората инстанция е имала предвид, а защитата е изложила наново в жалбата, няма да ги превърне в такива, които да бъдат охарактеризирани като многобройни или сред тях да съществува поне едно изключително такова /здравословното състояние на лицето не носи подобни белези/, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко, ако бъде наложено. Казаното изключва повече разсъждения за неприлагане нормата на чл.55 НК. ПО ЛИЧНАТА ЖАЛБА И ДОПЪЛНЕНИЯТА КЪМ НЕЯ, ИЗГОТВЕНИ ОТ ПОДСЪДИМИЯ И.: Личната жалба на подсъдимия И. и допълненията към нея /озаглавени молби или жалби, но повтарящи възраженията по основната жалба/ касаят процесуално и материалноправно недоволство от съдбата на настоящото наказателно производство, макар и да са отправени лично до председателя на ВКС. Затова предизвикват и разглеждане от този съдебен състав. Съдържанието им, доколкото може да бъде разбрано, е наситено с всякакви оплаквания /включително и такива, на които въззивната инстанция вече е дала отговор, без същият да бъде атакуван с необходимо противопоставяне/. Не се държи сметка за касационните основания, залегнали в процесуалния закон и пределите на произнасяне и правомощията на настоящата съдебна инстанция като съд по правото. Ето защо възраженията ще бъдат обособени в контекста на дължимото касационно разглеждане и ще им се отговори както в светлината на заложените в местното законодателство правила, така и с оглед принципно подведима аргументация за несправедливо проведен спрямо И. процес по силата на чл.5 и чл.6 от ЕКЗПЧОС. 1/ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА СЪДЕБНИ АКТОВЕ ОТ НЕЗАКОНЕН СЪСТАВ: Това са първите възражения, които се налага да бъдат обсъдени понастоящем, доколкото поначало положителен отговор по тях би предпоставил задължителна отмяна на съответните съдебни актови поради наличие на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните-чл.348, ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК. Те могат да бъдат обособени в две насоки. Първата от тях е свързана с многократно поставяните от И. въпроси, независимо от фазата на разглеждане на делото, относно задържането му под стража още на досъдебното производство, без да е имало достатъчно доказателства да му се повдигне обвинение за извършено от него убийство. Набляга се на подвеждане на съдебния състав в тази връзка от страна на конкретно посочен прокурор от ВрОП-П.. В този ред на мисли се поставя аргумент за незаконен състав- произнасянето при постановяване на най-тежката мярка за процесуална принуда било осъществено от един съдия, а не от състав от двама съдии и трима съдебни заседатели по силата на чл.28,ал.1,т.2 НПК, както се изисква при обвинение по чл.116 НК. Отговорът е безапелационен и ясен. Соченият състав на съда от страна на подсъдимия касае провеждане на делото в образувано вече съдебно производство пред първа инстанция, както впрочем указва и заглавието на раздел 1 от глава 4 от общите правила на НПК. Произнасянето по искане за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража на досъдебното производство, за каквото става дума в момента, се подчинява на специални правила, визирани в чл.64,ал.3 НПК-ЕДНОЛИЧНО, в открито съдебно заседание с участие на прокурора, обвиняемия и неговия защитник. Казаното означава, че съдията е един и това е законният съдебен състав. Така е сторено в настоящия случай. Втората претенция може да бъде обобщена като общо недоволство както от състава на ВрОС, разгледал делото по същество, така и от състава на САС, потвърдил присъдата на първостепенния съд въпреки несъгласието на касатора. Затова се заявява незаконност. Разгръщането на тезата обаче обуславя извод за нехаресване на самото осъждане на лицето поради личния негов прочит на доказателствата, а не поради някакви доводи, които да бъдат разглеждани на плоскостта на конструиране на съдебните състави и субективни и обективни находки, прикрито или несъмнено говорещи за предубеденост на членовете на съответните решаващи съдилища в негативна за И. насока. По мнение на ВКС липсват каквито и да е данни, даващи повод да се разсъждава на плоскостта на липса на безпристрастност на ВрОС и САС при разглеждане на съдебното производство, обуславящи заключение за постановяване на съдебните актове от незаконен състав. 2/ ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО: Както вече подробно бе разяснено, ВКС като съд по правото се занимава с пороци-процесуални и материалноправни- претендирани да са допуснати от решаващите съдилища. Що се касае до досъдебното производство, при надлежно сезиране той проследява не същността на събраните доказателства, въз основа на които на съответното лице е повдигнато обвинение и респективно спрямо него е изготвен обвинителен акт, а доколко е спазена регламентацията, очертаваща защитата на правата на същото при воденото срещу му наказателно производство на тази фаза на процеса. САС впрочем е дал отговор на оплакванията на касатора за нарушаване на правата му по чл.55 НПК в хода на подготвителното производство по смисъла на чл.7,ал.2 НПК и лишаването му от ефективна защита /дори и повдигане на обвинение срещу му без присъствие на адвокат, което според материалите по делото не е и вярно/. Аргументите се приемат от ВКС и не е нужно да бъдат повтаряни, още повече, че липсва надлежно противопоставяне срещу им, а само повтаряне на самите възражения. По-нататък, подсъдимият заявява, че е бил жертва на психически тормоз от страна на МВР. В кориците на делото липсват данни за казаното от дееца, поради което то се явява само недоказано твърдение. Няма регистрирани сериозни опити от страна на подсъдимия и неговите защитници съдилищата да бъдат насочени към издирване на доказателства в тази посока. По-важно обаче е друго. Видно от депозираните обяснения на И. в хода на досъдебното производство, от първия възможен процесуален момент и насетне той е поддържал теза, която да не го прави съпричастен към същината на инкриминираното убийство. Просто казано, не може да се твърди, че благодарение на оказан му неправомерен натиск от органите, занимаващи се с разкриване на престъпления и разследващи такива /дори при положение, че бъде приет/, той е признал неблагоприятни за него факти, станали основа на постановената осъдителна присъда срещу му. Изключително място в жалбата и допълненията към нея е отделено на недоволството от прокурора от първоинстанционната прокуратура, наблюдавал провеждането на досъдебното производство, активирал процедурата по задържане под стража на И. и изготвил обвинителния акт, въз основа на който е образувано първоинстанционното дело и е постановена осъдителна присъда. Като пренебрегнем отправените лични нападки към него, той е тежко упрекнат в подвеждане на съда относно доказателствената личност при искането за задържане на подсъдимия и по-нататъшните действия по поддържане на обвинението за извършено убийство. В крайна сметка касаторът представя собствения си прочит на наличните към първоначалното повдигане на обвинението доказателства и намира, че те са несъстоятелни поради неизготвяне на част от експертизи към този момент, неразпореждане от страна на прокурор П. на следствен експеримент и др., очертавайки задържането си под стража единствено на основание депозираните признания на неговия съпроцесник Ц.- казано от самия него, при липса на безспорни доказателства. Отговорът, който се дължи в третирания аспект е,че органите на досъдебното производство правят преценка по чл.219 НПК за привличане към наказателна отговорност на определено лице по определен текст от НК, отново те обмислят дали да активират процедурата по чл.64 НПК и какви доказателства представят в тази връзка. Съдът от своя страна в досъдебното производство прави преценка налично ли е обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението, в извършването на което е обвинен. В конкретния казус процедурата е спазена и И. не само първоначално, но и впоследствие остава задържан под стража на основание легитимно съдебно произнасяне. ВКС от своя страна не разглежда доказателствата, каквито те са били към обсъждания първоначален процесуален момент или по-късно на досъдебната фаза, а след провеждане на съдебно производство по съществото на вменената престъпна деятелност, разглеждано на две инстанции. Последното казано дава повод да се вземе отношение и по друго оплакване, изразено от касатора- как според неговите представи обвинителният акт е изготвен при липса на категорични доказателства за извършено убийство от самия него. Като оставим настрана дългия разказ по съществото на доказателствата, които ВКС няма да обсъжда, трябва да се отбележи, че обвинителният инструмент определя границите на предмета на доказване в едно наказателно дело в рамките на съответното повдигнато обвинение. Именно съставомерните обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на същия, подлежат на доказване в хода на съдебното разглеждане на делото, където се разгръщат в пълна степен принципите на процесуалния закон и при лично и непосредствено събиране на доказателствата от съда /изключения са налице само в предвидените в НПК случаи/ подсъдимите лица имат възможност да се конфронтират с уличаващите ги доказателствени материали. При недоказване на определени съставомерни обстоятелства, отразени в обвинителния акт, съществуват и очертани в НПК последици за обвинителната власт, касаещи съдбата на производството изобщо. Те не са предмет на настоящото разглеждане на делото и не се налага по-нататъшно тяхно споменаване. Затова, казано генерално, решаващите съдилища преценяват отговаря ли обвинителният инструмент на правилата, заложени в чл.246 НПК, но без да разискват доказателствата по същество, защото те /тези от досъдебното производство/ тепърва ще бъдат представяни пред тях и оценявани, като няма пречка да бъдат допускани, събирани, проверявани и анализирани и нови такива. 3/ ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО: Тези претенции могат да бъдат обобщени почти изцяло като конкретен преглед по съществото на доказателствената съвкупност от страна на подсъдимия И. и изразяване на явно недоволство от анализа на същата, по отношение на изведено негово авторство на деянието по чл.116 НК. Както ВКС вече нееднократно заяви в своето решение, няма да се произнася по необоснованост, каквито в същината си са оплакванията на касатора. Той ще обособи само няколко негови аргументи, които действително могат да бъдат формулирани като постановяване на решението на САС, подлежащо на атакуване пред този съд, при наличие на доказателства, чиято годност се оспорва самостоятелно и на фона на конкретните квалифициращи обстоятелства по обвинението за извършено убийство по чл.116, ал.1 НК. Най-важното възражение, релевирано от И., касае осъждането му на основа на самопризнанията на неговия съпроцесник. В тази насока трябва да се отбележи, че решаващата втора инстанция е изписала подробни съображения относно множеството обяснения на Ц., опредметяващи негови признания, и е установила на кои от тях може да се довери и защо. При това същите са отнесени към информация по делото, установена от други доказателствени източници, които също са прецизно обсъдени. Показанията на свидетелките Н. и Д. се явяват твърде важими в тази връзка. Опитът да бъдат оборени от подсъдимия И. касае не годност на доказателствените средства, възпроизвеждащи изявленията им, а тяхната достоверност. Освен изложеното, самопризнанията на Ц. са отнесени и към останалия събран по делото доказателствен материал. В такъв смисъл участието на касатора И. в инкриминираното убийство, с характеристиките на чл.20,ал.2 НК, както е изложил аргументи САС, е ясно установено. Като важни този съд преценява възраженията на подсъдимия относно прикрепените към оценимата доказателствена маса експертни заключения- едното, свързано с пострадалия и нанесените му увреждания и причината за настъпилата смърт, а другото-относно психолого-психиатричния статус на самия И.. Той оспорва процедурно и двете заключения, макар и на различно основание. Според него съдебно-медицинската експертиза на труп е документ с невярно съдържание, за което е сигнализирал съответните компетентни органи. Естествено, самото изявление на И. в цитирания смисъл не е достатъчно, за да избере ВКС претендирания подход. В основата на довода стои несъгласието с деня, когато е причинена смъртта на Т. на база на специализираните изводи, което променя според него и времето, определено от държавното обвинение, на настъпилия летален изход, и респективно доколко поведението на подсъдимите е в неговата основа. Без да се обръща внимание доколко атакуващата страна е генерирала собствена активност в оспорване на заключението, няма данни същото да не е изготвено по надлежен ред и изводите да станат база за обмисляне на необоснованост и съмнения за правилност по силата на чл.153 НПК. Преценката на конкретно претендирания извод в неговата същина препраща към процедурно вярно приемане на момента на настъпване на смъртта на Т., причинена от дейците, всекиму спрямо собствения принос. А ако все пак се установи по ред извън този процес, че вещото лице, изготвило експертизата, е нарушило по някакъв начин правилата и е изготвило невярно заключение, както твърди подсъдимият, то има процесуален ред, по който е допустимо да се иска възобновяване на делото и ново произнасяне по виновността на лицето. Той не е експлоатируем в рамките на настоящата процедура, а самостоятелните заключения на касатора за документ с невярно съдържание се отчитат само като възможност за реализиране на правото му на защита. Все в светлината на обсъжданата експертиза, жалбоподателят твърди, че неправилно е осъден за причиняване на смъртта на пострадалия по особено мъчителен начин, тъй като леталният изход бил бърз. Това е вярно, но само що се отнася до настъпване на смъртта вследствие на частична декапитация. Преди това обаче, процедурно вярно е прието, че Ц., не без физическата подкрепа на И., е опредметил ярко желанието им да причинят смърт на потърпевшия, което поведение последният е съзнавал и е бил в ужас от настъпващия край /в тази връзка по обясненията на Ц. е задаван въпросът защо правят това/. Доста остро е отношението на касатора И. относно присъединените към годната за преценка доказателствена съвкупност приложени по делото и защитени в съдебно заседание комплексни психолого-психиатрични заключения. Според него, генерално погледнато в съответствие с доводите му, касаещи още момента на привличане в качеството му на обвиняем и впоследствие, те са решаващи за реализиране на неговата наказателна отговорност и по същество са извели заключение за виновността му. Казаното категорично не може да бъде споделено и не отговаря на видимата процесуална действителност. Съдилищата по фактите и в частност въззивната инстанция е сложила за разглеждане обсъжданите експертни заключения на полагаемото им се в процедурен план място, осмисляйки изводите по тях не самостойно за извършеното от И. убийство, а наред с информацията по останалия доказателствен материал. Не вещите лица са приели,че жалбоподателят е извършител, а съдилищата. Касателно следите от кръвта на потърпевшия по дейците и тяхната доказателствена непълноценност, както и участието на коментирания касатор в извършване на убийството, този съд вече взе отношение по-горе в мотивите си. А що се касае до претенцията за неразпитване на допуснат свидетел, решаващ такъв според подсъдимия относно приетата от съдилищата по фактите квалификация по чл.116,ал.1,т.7 НК, това ще стане по-долу в настоящото изложение с цел избягване на повторения. Според жалбоподателя още на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е постановено извършването на следствен експеримент. Съдебен такъв също не е проведен, а според И. е наложителен. Настоящата инстанция държи да отбележи, че осъществяването на този способ на доказване не е задължителен /за разлика от експертизата при определени, визирани в НПК обстоятелства/ за установяване на обективната истина по делото. Проверяването и уточняването на данни, констатирани при разпитите на обвиняемите, респективно подсъдимите, и свидетели по делото може да става и без провеждането на обсъжданото съдебно-следствено действие. Това зависи изцяло от събрания доказателствен материал и възможностите въобще за експлоатиране на този способ. В такъв смисъл нито прокурорът от ДП, нито пък решаващите съдилища са допуснали нарушение, като не са пристъпили към назначаване на следствен или съдебен експеримент за установяване на неуточнена при това от подсъдимия информация, каквато би се дирила чрез реализирането му. Относно твърденията за ръкавиците, за които е прието, че са закупени за И. с цел да служат при лишаването от живот на Т. /чрез този факт се обосновава предумисъл като квалифициращ признак/, САС е взел отношение. ВКС се съгласява с изложените мотиви. Ръкавиците няма как да бъдат изследвани, защото не са намерени. А липсата на касов бон за закупуването им, непредложен от свидетелката Н., съвсем не е от характер да се дискредитира приетото обстоятелство. 4/ ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ПОСТАНОВЕНО ВИСОКО НАКАЗЕНИЕ: Такъв довод само е маркиран, без да се изразяват никакви претенции за явна несправедливост на наложеното наказание за извършеното убийство по силата на чл.348,ал.1,т.3 НПК. Затова ВКС намира, че е изправен пред невъзможност да обсъжда недоволство в светлината на цитираното касационно основание. Още повече, въззивната инстанция е постановила потвърждаване на присъдата на ВрОС, определяща лишаване от свобода за срок от 17 години, като са изразени надлежни съображения по въпроса. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ И., ИЗГОТВЕНА ОТ СЛУЖЕБНИЯ МУ ЗАЩИТНИК: Тази жалба е обща и в изключителната си част съдържа оплаквания, които няма как да бъдат подведени под касационните основания по чл.348,ал.1 НПК. Твърденията за недоказаност, за липсата на преки и косвени доказателства, за недостатъчна проверка и задълбочено анализиране на последните от решаващите съдилища, освен че не са верни, не могат и да заместят конкретни оплаквания по касационните поводи, въз основа на които ВКС да изложи свои разсъждения. Що се касае до довода за многобройни опити на подсъдимия И. да постигне изменение на взетата му мярка за неотклонение Задържане под стража в по-лека, същите не са предмет на разглеждане от върховната съдебна инстанция по наказателни дела в настоящата процедура. Тя се занимава със самото осъждане по същество. Все пак в съдебно заседание пред ВКС се правят определени възражения, които при крайно снижен стандарт към тях е допустимо да бъдат обмислени на фона на претендирани нарушения на процедурата, макар и цялостното им релевиране да говори за желание този съд да преосмисли сам доказателствената съвкупност и въз основа на извод за недоказаност-да оправдае дееца, ерго, да признае други факти и да се произнесе по необоснованост. Първо, оспорва се липсата на изясняване на жестокия начин на умъртвяване на пострадалия още на досъдебното производство. Този съд вече съобщи, че се произнася по съдебни грешки и оценява процедурната правилност на събраните пред инстанциите по същество доказателствени материали. Съгласно тези в процесния случай може да се направи извод, че САС, чийто акт подлежи на проверка, не е допуснал процедурни пороци както при самото разглеждане на делото в открити съдебни заседания, така и при изготвяне на мотивите по взетото решение. Второ, самопризнанията на подсъдимия Ц., за които неколкократно бе взето отношение по-горе в настоящото решение, са обсъдени по определена депозирана информация и са отнесени към тази по останалия доказателствен материал. Отразена е аргументация за заетата от САС позиция. Проверката на същите установява, че по отношение на И. не може да се говори за оговор. Трето, обсъдени са противоречията в наличния доказателствен материал и са преодолени по съответен процесуален ред. Взети са предвид показанията на свидетелите, които се оспорват за достоверност, а не за годност, макар и да се използва тази дума. Спори се по постановяване на съдебните актове досежно И. изцяло върху косвени доказателства. Известно е,че няма пречка осъдителната присъда да бъде постановена на основа на процедурно вярно набавени косвени доказателства, стига същите да създават непречупваема верига, обуславяща несъмнен извод за авторството на деянието. Така е в процесния казус досежно И.. Четвърто, в хода на въззивното производство е направено искане да бъде разпитана като свидетел Р. М.. То е уважено, но въпреки положените от съда процесуални усилия, същата не се е явила и не е разпитана. Затова е била заличена в качеството й на свидетел. Този съдебен подход е атакуван предвид установимите от свидетелката обстоятелства, което от своя страна е рефлектирало върху упражненото право на защита на И.. Не е ясно обаче какъв упрек търпи решаващият съд заради неявяване на свидетелката или казано просто, какви повече процесуални усилия се е налагало да упражни той при редовно призоваване на лицето и нежелание на същото да се явява и говори пред САС. Очевидно е предоставено ВКС служебно да вземе отношение по въпроса-дали най-малкото например е следвало да се постанови принудително довеждане на М.. Този съд от своя страна намира, че обстоятелства, заради които е поискано да свидетелства М., са приети така или иначе като благоприятни за подсъдимия И.. А относно дължима сума на пострадалия от страна на този касатор, обосноваваща користната цел при извършване на убийството, е установено по верен доказателствен път и без информация, каквато би депозирала М.. Още повече предвид повдигнатото обвинение за съучастие, не се отрича въобще,че Ц. е дължал пари на убития, което определя и користната цел. При верен процедурен прочит на доказателствата САС е стигнал и до правилно приложение на материалното право касателно И.. Предвид изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №32/28.01.20 г., постановено от АС-София, НО, 1 състав, по В.Н.Д.67/19 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/