Ключови фрази
Частна касационна жалба * списък на разноските * съдебни разноски


7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
[населено място] ,16.05.2014 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение , в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 329 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на всяка от страните срещу определение № 2094 / 26.09.2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3197 / 2013 год., , поправено по реда на чл. 247 ал.1 ГПК с определение № 2763 / 13.12.2013 год. по същото дело , с които е отменено определение от 23.10.2012 год. по т.д.№ 1877 / 2007 год. на СГС, VІ – 8 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК и е оставена без уважение молба вх.№ 32176 / 22.03.2012 год. за присъждане разноски , в полза на Ю. Г. П. ,по защитата му срещу молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 108 / 25.11.2011 год. по т.д.№ 825 / 2010 год. на ВКС, ТК , І т.о. .
Жалбоподателят Ю. П. оспорва правилността на изводите на въззивния съд относно необходимостта от нарочен списък на разноски по чл.80 ГПК, съизмеряващи се единствено със заплатено адвокатско възнаграждение , за произнасянето по реда на чл. 248 ал.1 ГПК. Позовава се на обвързващия съда,относно допустимостта на молбата за присъждане на разноски / вх. № 31 2276 / 22.03.2012 год. и последваща вх.№ 36482 / 02.04.2012 год. / , в качеството й на сезиране по реда на чл.248 ГПК , акт на касационната инстанция - определение № 542 / 19.08.2013 год. по ч.т.д. № 1878 / 2013 год. на ВКС,ТК, ІІ т.о.. Моли да бъде отменено въззивното определение и присъдени претендираните от същия разноски от 14 400 лева адвокатско възнаграждение .
Жалбоподателят [фирма], по отношение на който и в тази му част – определението на въззивния съд по отмяна на първоинстанционното определение и оставяне без уважение претенцията на Ю. П. , за присъждане на разноски , понесени по защитата му срещу молба за отмяна на влязло в сила решение № 108 /25.11.2011 год. по т.д.№825/2010 год. на ВКС,ТК, І т.о. - въззивното определение се явява постановено в негов интерес, излага доводи основани на липсата на валидно сезиране първоинстанционния съд с искане за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното от същия разпореждане от 09.04.2012 год. по гр.д.№ 1877 / 2007 год. на СГС, ТО, VІ – 8 състав , доколкото и двете преждепосочени молби за присъждане на разноски предхождат постановяването му. В тази връзка жалбоподателят претендира като правна последица обезсилване на първоинстанционния акт, по съображения идентични на тези – предмет на приключилото с определение № 542 / 19.08.2013 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. производство по ч.т.д.№ 1878 / 2013 год. – относно обвързващия характер на дадените с определение № 131/ 30.05.2012 год. по т.д.№ 825 / 2010 год. на ВКС,ТК,І т.о.,указания относно реда за разглеждане на молба вх.№ 31 2276 / 22.03.2012 год., на основание чл. 294 ал.1 изр. второ ГПК.
Всяка от страните оспорва частната жалба на противната, като жалбоподателя Ю. Г. П. оспорва допустимостта, поради липса на правен интерес, доколкото с атакуваното определение е удовлетворен интереса на [фирма] от освобождаването й от задължение за разноски , в който смисъл вида на акта е без значение . [фирма] също оспорва допустимостта на частната жалба на Ю. П., със съображения основани на тълкуване приложението на чл. 248 ал.3 ГПК .Счита , че след като същият няма правен интерес да обжалва разпореждането за връщане молбата за отмяна на [фирма],то е преклудирана възможността да атакува определението,постановено по чл.248 ал.1 ГПК по допълване разпореждането за връщане на молбата за отмяна.
Оспорва се и основателността на жалбата на противната страна, с поддържане доводите в подкрепа на собствената жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на обжалване по реда на чл. 280 ал.3 т.2 ГПК.
Несъстоятелен е доводът за недопустимост на частната жалба на Ю. П.,изводим от липсата на правен интерес за страната да обжалва разпореждането за връщане подадената от противната страна, по реда на Глава ХХІV ГПК молба за отмяна на влязлото в сила решение по т.д.№ 825 / 2010 год. на ВКС, ТК, І т.о. . Разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК предвижда обжалваемостта на определението по ал.1 съобразно общите условия за допустимост на касационното обжалване, с оглед вида на производството / за хипотези на претенции, за които касационното обжалване е недопустимо / и цената на иска / чл. 280 ал.2 вр. с чл. 274 ал.4 ГПК / , не и от конкретния правен резултат и възникнало за страната потестативно право на касационна жалба. Липсва логично основание да се отрече интереса й да атакува неправилно възмездяване на понесени от нейна страна разноски, независимо от постигнатия в нейн интерес правен резултат по спора.
Основателен е обаче доводът на Ю. Г. П. за недопустимост на частната жалба на [фирма] срещу постановеното определение. За тази страна , постановеният въззивен акт / неразделна част от който настоящият състав приема ,че е определението по поправка на очевидна фактическа грешка в същото, с което е оставена без уважение молбата на Ю. П. за присъждане на разноските в размер на 14 400 лева / - е позитивен и напълно удовлетворяващ интереса й. Според настоящия състав постигането на идентичен правен резултат, но при възприемане различен от визирания от въззивна инстанция порок на атакувания пред същата акт, не обуславя правен интерес от обжалване. Идентични на сочените в жалбата на [фирма] съображения са изложени в отговора на жалбата на Ю. П.,поради което и чрез отговора същите са въведени в предмета на произнасянето на настоящия състав,по достатъчно ефективен за защитата на страната начин.Частната жалба на [фирма] срещу определение № 2094 / 26.09.2013год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3197 / 2013 год., , поправено по реда на чл. 247 ал.1 ГПК с определение № 2763/13.12.2013 год. по същото дело , следва да се остави без разглеждане като недопустима.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят Ю. П. поставя следните процесуалноправни въпроси , конкретизирани с оглед правомощието на настоящата инстанция , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : 1 / Задължението за представяне списък на разноски по чл.80 ГПК важи ли за производствата , развиващи се в закрито заседание или само за хипотези на открито съдебно производство по делото ? ; 2 / В случай , че представяне списък на разноски се дължи и при провеждано закрито съдебно производство, до кой момент следва да се представи ?; 3 / Необходимо ли е представяне списък на разноски, когато страната е направила само един такъв - в случая заплатено адвокатско възнаграждение ? и 4 / Допустимо ли е искане за допълване определение по реда на чл. 248 ГПК, когато страната не е представила списък на разноски ?.Жалбоподателят формално е посочил допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , както и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с ТР № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
[фирма] е подало молба за отмяна на влязло в сила с постановяването му касационно решение на ВКС, ТК, І т.о. по т.д.№ 825 / 2010 год. , с което е потвърдено решение на САС, ТО ,5 състав - № 303 / 11.06.2010 год. по т.д.№ 3174 / 2009 год. . С последното, след отмяна на първоинстанционното решение,са отхвърлени предявените от [фирма] против Ю. П. осъдителни искове .С разпореждане № 48/14.02.2012 г. по преписка вх.№ 2009/09.02.2012год. на Председателя на първо търговско отделение на ВКС, молбата за отмяна е върната с указания за извършване действия по администрирането й, поради което не се касае за окончателен съдебен акт, с преклудиращи окончателно разглеждането на молбата за отмяна последици . Ответникът Ю. П. е подал молба за присъждане разноски по защитата си срещу молбата за отмяна,претендирайки произнасяне с допълване на преждепособеното разпореждане № 48 или постановяването на самостоятелен съдебен акт. Молбите за това / вх.№ 32176 / 22.03.2012 год. и последваща вх.№ 36482/02.04.2012 год., надлежно адресирани до ВКС , чрез СГС , по преписка вх.№ 2009 / 09.02.2012 год., образувана по молбата за отмяна / предхождат постановяването на разпореждане от 09.04.2012 год. по гр.д.№ 1877 / 2007 год. на СГС, ТО , VІ – 8 състав за връщане молбата за отмяна, поради неотстраняване нередовност на същата / невнесена указана държавна такса /.Към момента на постановяване разпореждането от 09.04.2012 год. СГС не е бил сезиран с преждепосочените молби за присъждане на разноски ,поради по-късното им препращане от ВКС,с определение № 131 / 30.05.2012 год. по т.д.№ 825 / 2010 год. .С последващо определение от 23.10.2012 год. по гр.д..№ 1877 / 2007 год. , СГС,ТО,VІ – 8 състав е уважил молбата на Ю. П. и присъдил разноски за защита в производството по молбата за отмяна, предвид прекратяването му,в размер на 14 400 лева - адвокатско възнаграждение.Определението е обезсилено с определение № 350 / 11.02.2013 год. по ч.гр.д.№ 350/2013 год. на САС, ГК, ІІ състав,като възраженията на [фирма] за липса на сезиране с молба по реда на чл.248 ГПК са споделени.Определението на въззивния съд е отменено с определение № 542 / 19.08.2013 год. по ч.гр.д.№ 1878 / 2013 год. на ВКС,ТК, ІІ т.о., в което съдът изрично се е позовал на задължителните за въззивната инстанция указания в определение № 131 / 30.05.2012 год. по т.д.№ 825 / 2010 год. на ВКС, ТК, І т.о. , с което молбите за присъждане на разноски са изпратени по компетентност на СГС,едва след произнасянето му по редовността на молбата за отмяна ,с изричното указване разглеждането им на основание чл.248 ГПК.
За да отхвърли молбата за присъждане на разноски въззивният съд се е позовал на липсата на списък, независимо че се касае за присъждане единствено на заплатено от страната адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат . Размерът му е оспорен като прекомерен и в настоящото производство,на основание чл.78 ал.5 ГПК .
Определение № 542 / 19.08.2013 год. на ВКС, ІІ т.о. , постановено по реда на инстанционния контрол, не е обвързващо за настоящия състав относно приложимия процесуален ред за разглеждане на искането и правната му квалификация ,но същият споделя изводите за допустимо основание на сезирането на първоинстанционния съд с молба по реда на чл.248 ГПК,след като искането за присъждане на разноски, не по вина на страната , не е достигнало своевременно до компетентния за това съд, за произнасяне по същото на основание чл.78 ал.3 ГПК, но е достигнало и разгледано,съобразно задължителните указания на касационната инстанция, преди узнаване от страната несъобразяването му в акта за връщане молбата за отмяна,от който момент за същата би възникнало искане за допълване по реда на чл.248 ГПК.Споделяне на противното неоправдано лишава страната от защита, противно на извършените от нея своевременно процесуални действия по осигуряването й. С уведомяването й за разпореждането за връщане на молбата за отмяна, за нея възниква потестативно право на допълването му в частта за разноски, по реда на чл.248 ГПК, при липса на произнасяне по същите, но поради междувременното му удовлетворяване, правният интерес от депозиране на нарочна такава молба отпада.Следователно,в конкретно развилата се хипотеза , определението на първоинстанционния съд не е постановено при липса на надлежно сезиране,обуславящо недопустимост на акта му.
Предвид решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на молбата,формулираният от жалбоподателя Ю. Г. П. четвърти въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и отговорът му е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение.Въззивният съд е възприел разрешение в противоречие с т.8 на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. ,с което е удовлетворен и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . В т.8 на ТР № 6 / 2013 год. бе прието , че липсата на представен списък по чл.80 ГПК , в хипотезата при която съдът не се е произнесъл по искане за разноски, не е основание да се откаже допълване на акта му в частта за разноските . В кумулативност с отговора по т.2 на същото Тълкувателно решение,липсата на списък, дори при претендиране възмездяването на един единствен разход ,би била от значение само в хипотеза на претендирано изменение в произнасянето на съда относно разноските , какъвто не е настоящия случай. Касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 28 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното определение с т.8 на ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС , което и на това основание би следвало да се отмени като неправилно.В случая обаче, в сключения на 23.01.2012 год. договор за правна помощ е посочено общо договорено възнаграждение от 14 400 лева от които заплатени към момента на сключването му 2 400 лева. Последващото фигуриране на сумата от 12 000 лв., срещу реквизита „ платена сума „ в бланката на договора , се явява в противоречие с волеизвялението на страните за частично плащане към същия момент, поради което и при липсата на други доказателства за плащането й не следва да се приеме за разплатена . Същевременно сумата от 2 400 лева , заявена като платена при сключването на договора , е посочена срещу реквизита „ по сметка „ , в който случай , съгласно т.1 на ТР № 6 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС е било необходимо и представянето на банков документ за установяване на плащането.Поради непредставянето му,се явява недоказан претендираният за възмездяване разход.
Ответната страна [фирма] е претендирала възмездяване на разноски, но не е доказала договорени и понесени такива по защитата си срещу частната жалба на Ю. П.. Представеният договор за правна помощ урежда възнаграждение за възложено изготвяне на частната жалба на [фирма] и изложение по чл.280 ал.1 ГПК към същата, но не включва договорено възнаграждение за защитата на страната срещу частната жалба на противната , за процесуалното представителство по която е представено единствено пълномощно .
Водим от преждеизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2094 / 26.09.2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3197 / 2013 год., , поправено по реда на чл. 247 ал.1 ГПК с определение № 2763 / 13.12.2013 год. по същото дело, по жалбата на Ю. Г. П. .
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2094 / 26.09.2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3197 / 2013 год., , поправено по реда на чл. 247 ал.1 ГПК с определение № 2763 / 13.12.2013 год. по същото дело .
Определението не подлежи на обжалване .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ,като недопустима частната жалба на [фирма] против определение № 2094 / 26.09.2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3197 / 2013 год., , поправено по реда на чл. 247 ал.1 ГПК с определение № 2763 / 13.12.2013 год. по същото дело .
Определението за оставяне без разглеждане частната жалба на [фирма] подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяване на страната, пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :