Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 28 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2240/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1014085/10.04.2013 г., подадена от Н. К. П., К. А. Т., Д. А. Т., С. П. Д., С. Й. Т., В. Й. Т., П. Й. П., И. Г. Я. и М. Г. П., всички от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение на Софийски районен съд, І ГО, 42 с-в от 25.05.2010 г. по гр. д. № 15797/2008 г., оставено в сила с решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав от 28.06.2011 г. по гр. д. № 13117/2010 г. и недопуснато касационно обжалване от ВКС, І ГО с определение № 5/8.01.2013 г. по гр. д. № 741/2012 г./. С атакуваното влязло в сила на 8.01.2013 г. решение са отхвърлени предявените от молителите против [фирма], [населено място] обективно съединени иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на реална част с площ 2736 кв. м. от имот, намиращ се в землището на [населено място], местн. „Л.”, нанесен в кадастрален лист № 237, 260 като имот № 5100278 по плана, изработен през 1958 г., който имот по сега действащия застроителен и регулационен план на [населено място] попада в УПИ /парцел/ ІV от кв. 4, местн. „ж.к. Л. 4 и 5 микрорайон”, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на процесната част от имота с площ от 2736 кв. м., от което ищците са били лишени и с което ответникът неоснователно се е обогатил в размер на сумата 9 849.60 лв. /по равно за всички ищци/ за периода 16.06.2005 г.-6.06.2008 г., или по 273.60 лв. месечно /по 0.10 лв. за кв. м. площ/, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне намираща се в процесната част от имота с площ от 2736 кв. м. построена сграда с временен статут. С молбата за отмяна се твърди, че след постановяване на определение № 5/8.01.2013 г., постановено по гр. д. № 741/2012 г. на ВКС, І ГО, случайно им станали известни два акта за общинска собственост, издадени от кмета на район „Л.” към Столична община инж. Д. Д. – А. № 1368/10.12.1996 г. и А. № 5259/31.03.1999 г., касаещи други имоти. При сравняване на подписите на инж. Д. Д.-кмет на район „Л.” към онзи момент, положени в посочените А., с подписа, положен за кмет в приетия като писмено доказателство по делото А. № 4345/12.12.1996 г. на Столична община, район „Л.”, [населено място] считат, че има значителна разлика, което ги усъмнило във валидността на А. № 4345/12.12.1996 г., респ. автентичността на подписа за кмет в него, допитали се до специалист по почеркови експертизи, според който подписите не са положени от едно и също лице. Ако подписът в приетия по делото акт е на друго лице, самият акт за общинска собственост губи своята официална удостоверителна сила. Изложените обстоятелства според молителите са нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да им бъдат известни при решаването му и с които те не са могли да се снабдят своевременно по независещи от тях причини. Молят след събиране на допълнителни доказателства да се отмени влязлото в сила съдебно решение. За ответника по молбата [фирма], [населено място], представлявано от Ч. Н. Г., е подаден писмен отговор. Молбата е оспорена като неоснователна. Претендират се разноски. Молбата за отмяна е подадена от надлежни страни в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на молбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя непълнота на фактическия или на доказателствения материал, разкрита от заинтересована страна след влизане на решението в сила, която непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” законът разбира факти на действителността, които имат значението на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение и които ако бяха взети предвид при постановяване на решението, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право. Конкретният случай не е такъв. Молителите са обосновали искането си за отмяна с откриването на два официални документа, които нямат отношение към предмета на делото, приключило с влязлото в сила решение, но според тях са от значение за това дело, тъй като са подписани за кмет на СО, район „Л.” от същото лице, което е подписало приет като писмено доказателство документ по делото, с решаващо значение за изхода на спора. Твърдението им е, че тези документи са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въз основа на тях и заключение на съдебно-графологична експертиза би могло да се установи, че приетият в съдебното производство като писмено доказателство по делото документ е неистински, което ще доведе до уважаване на предявените от тях искове. Молбата за отмяна е основана на твърдението, че влязлото в сила съдебно решение е основано на приет по делото неистински документ /неавтентичен/. Приемането на неистински документ като писмено доказателство по делото е правна последица на неупражнено от страна на молителите в качеството на ищци в процеса процесуалното право за оспорване истинността на документа по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, за упражняването на което законът е предвидил процесуален преклузивен срок - най-късно до края на съдебното заседание, в което документът е представен /ТР № 5/2012 г., ВКС, ОСГТК/. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна за присъждане на разноски не е документирано, поради което не следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1014085/10.04.2013 г., подадена от Н. К. П., К. А. Т., Д. А. Т., С. П. Д., С. Й. Т., В. Й. Т., П. Й. П., И. Г. Я. и М. Г. П., всички от [населено място] за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Софийски районен съд, І ГО, 42 с-в от 25.05.2010 г., постановено по гр. д. № 15797/2008 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: