Р Е Ш Е Н И Е   № 344   гр.София, 01 октомври   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети септември  две хиляди и девета  година в  състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                              ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                                        със секретар   Лилия Гаврилова при участието на прокурора    ЯВОР ГЕБОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 369/2009 година   Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимата В. Л. Л., както и от повереника на частните обвинители и граждански ищци А. и Д. Й. Б. срещу решение № 64 от 27.ІV.2009 год. по внохд № 37/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. Към жалбата от защитника си подсъдимата е представила допълнение по реда на чл.351, ал.3 НПК. В жалбата от защитника на Л. се иска оправдаването й, тъй като извършеното от нея деяние е случайно по смисъла на чл.15 НК. Алтернативно, ако бъде счетено, че подсъдимата носи вина за станалото със съставомерен резултат ПТП, да бъде оправдана по обвинението за бягство от местопроизшествието. В допълнението към жалбата Л. иска да бъде оправдана или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане като: оспорва вмененото й нарушение на чл.20, ал.2, изр.първо ЗДП; твърди липса на мотиви към въззивното решение с анализ на поведението на разпитания като свидетел И. Н. , за който подсъдимата смята, че е преминал с управлявания от него автомобил през тялото на пострадалия Й. Б. В. в момент, предхождащ този, когато и тя го е прегазила; оспорва обективността на свидетелите-очевидци на инцидента и твърдящи, че Л. е преминала през тялото на В. , а Н. го е заобиколил; анализирайки назначената и изслушана от първоинстанционния съд допълнителна комплексна експертиза я намира за непълна и противоречива, тъй като дава заключение, че мястото на прегазване тялото на пострадалия от управлявания от Л. автомобил е в дясната, а не в лявата по посока на движението лента, където вдействителност е станало; набляга върху виновно поведение на водачите на спрелите автомобили, разпитаните като свидетели Й. Е. Накев и З. Здр. Христов, които не били изпълнили задължението си по чл.124 ЗДП и не взели мерки да окажат помощ на лежащия върху пътното платно Й. В. В жалбата от повереника на А. и Д. Б. се оспорват справедливостта на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода и на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Иска се отмяна на въззивното решение, да се постанови от ВКС „ефективна присъда” и да се уважат „изцяло гражданските искове”. В съдебно заседание двамата защитници на подсъдимата поддържат подадената от адвоката Х. Х. жалба, който в писмена защита допълнително акцентира върху посочените в нея доводи срещу правилността на въззивното решение. Повереникът на А. и Д. Б. поддържа само оплакването за явна несправедливост на присъдените в тяхна полза обезщетения за неимуществени вреди. Представителят на ВКПр не намира жалбите за основателни и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила.   Върховният касационен съд установи: Първоинстанционната присъда, потвърдена с обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд, е постановена от Пазарджишкия окръжен съд на 8.І.2009 год. по нохд № 476/2008 год. С нея В. Л. Л. е призната за виновна в това, че на 28. ХІ.2007 год. около 18 ч. е управлявала джип СУЗУКИ САМУРАЙ с рег. № Р* по ПП І-6 в посока Перник-София в нарушение правилото на чл.20, ал.2 ЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 61-годишния Й. Б. В. от Перник, след което е избягала от мястото на произшествието, за което и на основание чл.343, ал.3 НК е осъдена на 3 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 5 години и за срок от 3 години е лишена от правото да управлява моторно превозно средство. В полза на низходящите на пострадалия, дъщерите му А. Й. Б. и Д. Й. Б., са присъдени по 40 000 лева за възмездяване на причинените им неимуществени вреди, като исковете до размера на по 60 000 лева са отхвърлени. Постановено е връщане, след влизане на присъдата в сила, на приложените към делото като веществени доказателства джипа, с който е извършено престъплението и лек автомобил МЕРЦЕДЕС 180С с рег. № Р* собственост на К. Н. Г. По жалбата от защитника на подсъдимата, адвоката Х В жалбата има две оплаквания, двете са за допуснато нарушение на материалния закон, и са неоснователни. Неоснователно се претендира, първо, извършеното от подсъдимата деяние да е случайно и, поради това, невиновно. Случайното деяние, дефинирано в чл.15 НК, е налице тогава, когато деецът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването от деянието му на общественоопасни последици. За такава невъзможност в конкретния случай, обаче, не би могло да се говори. Пострадалият В. , намиращ се в състояние на тежко алкохолно опиване, с приблизително 4‰ алкохол в кръвта си, е бил на пътното платно, легнал напречно с глава към осовата линия, в лявата по посока на движението Перник-София лента. В същата посока, движейки се в дясната по посока на движението си лента, е преминал първо Й. Е. Накев. Преустройвайки се в лявата лента забелязал лежащия на платното В. , върнал се в дясната лента и при първа възможност спрял автомобила, който управлявал, на около 100-тина метра от мястото, където се намирал В. След Н. се движел с колата си З. Здр. Христов. Наблюдавайки поведението на управляващия пред него Н. , Х. забелязал, че той изменил посоката си на движение, „леко кръшна надясно”, „инстинктивно” го последвал, минавайки вдясно и също забелязал лежащия вляво от него върху платното В. , след което спрял на около 40 м. от него. Междувременно Н. и пътуващата с него Д. Г. Д. излезли от колата и тръгнали към лежащия В. , за да му окажат помощ, а към тях се присъединил и Х. Докато са вървяли към пострадалия, Н. е възприел поведението на множество водачи, очевидно реагиращи на наличието на човек върху платното за движение, като неведнъж е заявил, че виждайки пострадалия, някои от водачите са намалявали скоростта на движение, а други, предприели изпреварване, „натискат спирачки и се прибират в дясната лента”. Горните факти, приети за установени от двете съдебни инстанции и безспорни за жалбоподателя, обрисуват картината на една неясна пътна ситуация, налагаща при всички случаи засилване на вниманието от страна на водачите на преминаващи превозни средства, каквото внимание е показал не само свидетелят З. Х. , но и неизвестните водачи на поне 10-ина автомобила /според свидетеля Й. Н. /, преминали преди подсъдимата и успели да избегнат, с навременната си реакция, прегазването на лежащия върху платното за движение пострадал. И тъй като никой от тях не се е намирал в по-благоприятно от това на Л. положение, последната, пренебрегвайки очевидните индикации за наличието на небезопасна пътна обстановка-спрели автомобили, хора в обсега на пътя, бавно движещи се и неизпреварващи се моторни превозни средства – безспорно се е поставила в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДП и с избраната скорост на движение, и с предприетото изпреварване на движещия се пред нея автомобил, управляван от В. Ив. А. , и с несвоевременното реагиране със спиране на вече видимата опасност, каквато е представлявал В. Не е основателно и твърдението, че подсъдимата не е избягала от мястото на произшествието, тъй като не била разбрала, че е прегазила човек. Преминаването на предното ляво колело на управлявания от Л. джип през главата на пострадалия е било съпроводено с „възкачване, притискане и превъртане на колелото” върху тази част от тялото на В. /експертно заключение на л.157 от първ.д., абз.четвърти/, т.е. джипът е преминал върху достатъчно твърдо и обемно препятствие, за да не бъде почувствано; достатъчно силен да се чуе от подсъдимата е бил и шумът от удара, възприет от намиращия се на около 40 м. от мястото на инцидента В. В. А. , при това седящ в колата, от която е бил слязъл управлявалия я З. Х. Че подсъдимата е разбрала за предизвикан от нея пътен инцидент сочи и последващото прегазването на В. нейно поведение /в показанията на В. Ив. А. /, очевидно целящо бързото напускане мястото на произшествието. По оплакванията в допълнението към касационната жалба, изготвено от подсъдимата Л. , извън тези, на които вече е отговорено по повод на жалбата. Неоснователно, защото е невярно, е твърдението на подсъдимата, че специалистите от назначената в първата инстанция допълнителна медико-автотехническа експертиза са дали непълно и противоречиво заключение с извода си, че прегазването на пострадалия се е осъществило в дясната половина на пътното платно по посока на движението. Ясно е казано, че тялото на легналия В. е било разположено перпендикулярно върху платното за движение в лявата му половина, с глава към осовата линия, като премазването на главата се е реализирало с предното ляво колело на управлявания от Л. автомобил, т.е. пътнотранспортното произшествие не е настъпило изцяло нито в лявата, нито в дясната половина на платното за движение. Не е основателно твърдението за липса на мотиви във въззивното решение относно съпричастността на И. К. Н. към настъпилото със съставомерен резултат ПТП. Съпричиняването от страна на Ив. Н. с управлявания от него МЕРЦЕДЕС 180С с рег. № Р* е категорично изключено от експертите /на л.161 от първ.д./ след детайлния оглед на двата автомобила и обоснован анализ на механизма, по който върху всеки от тях е полепнал констатирания при огледите биологичен материал от пострадалия. Първоинстанционният съд е приел за обективно предоставеното му експертно становище и също е отхвърлил вероятността Н. , а не подсъдимата, да е причинил смъртта на пострадалия В. Решението на първата инстанция по този въпрос не е било предмет на въззивно обжалване от страната на подсъдимата, затова и апелативният съд не е бил длъжен да излага съображения срещу неизложени в подкрепа на жалбата доводи /чл.339, ал.2 НПК/, още по-малко да повтаря тези, с които първоинстанционният съд е защитил решението си относно наличието на виновно извършено от подсъдимата престъпление. Не е основателно изразеното от подсъдимата съмнение в обективността на свидетелите, очевидци на прегазването на пострадалия с управлявания от нея автомобил защото твърдяли, с изключение на Д. Д. , че Ив. Н. с управлявания от него лек автомобил МЕРЦЕДЕС „заобикаля тялото” на пострадалия при достатъчното доказателства, че е преминал отчасти върху, отчасти над тялото на В. На първо място трябва да се отбележи, че такова твърдение, МЕРЦЕДЕС-а на Н. да „заобикаля тялото” на пострадалия, няма в показанията нито на Й. Е. Накев, нито на З. Здр. Христов, нито в тези на В. Ив. А. , които са 3-ма от 4-мата очевидци на прегазването на В. от колата на подсъдимата. Единствено Д. Г. Д. , последната очевидка на инцидента, е била „категорична, че колата на И. не е минала” през трупа на В. , но това само нейно противоречие с безспорните данни за обратното, не е достатъчно за съмнение в истинността на показанията й изобщо, след като в останалата им част се покриват изцяло с казаното от Н. , Х. и А. Що се отнася до упреците към Н. и Х. , че виждайки лежащия на платното за движение пострадал, не били изпълнили задължението си по чл.124 ЗДП, то коментарът върху тях е безпредметен едно, поради установеното поведение и на двамата /заедно с Д. /, насочено към доближаване до лежащия човек и предотвратяване на евентуалното му увреждане от преминаващите автомобили и, друго, че дори и допуснали такова нарушение, причинната му връзка със стореното от Л. е изключена. По жалбата от повереника на А. и Д. Б. Оплакването от тази страна за явна несправедливост на наложеното на Л. наказание лишаване от свобода с отлагането му от изтърпяване не се поддържа, не е основателно, както не е основателно и искането за уважаване изцяло на претендираните от двете сестри обезщетения за причинените им неимуществени вреди. Изключителният принос на пострадалия за собственото му увреждане справедливо е рефлектирал и върху размера на наложената на подсъдимата кумулативна санкция, и върху преценката, относима към прилагането на условното осъждане, и върху размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на имащите право да получат такива обезщетения наследници на Й. Б. В.     С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 27.ІV.2009 год. по внохд № 37/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. Приложеният към делото като веществено доказателство лек автомобил МЕРЦЕДЕС 180С с рег. № Р* да се върне на собственика К. Н. Г. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: