Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * установяване право на собственост * трафопост

 

 

                        Р            Е           Ш           Е          Н          И           Е

 

                                                           № 247

 

                                            гр. София,    22.04.2010 г.

 

                                   В        ИМЕТО        НА        НАРОДА

 

 

                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 16 март през 2010 г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯ  ИВАНОВА

                                                                                    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

 

при участието на секретаря Ан. Богданова,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3868/08 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.

Допуснато е разглеждане на касационната жалба на „Ч. разпределение България” АД, като правоприемник на „Електроразпределение – София област” АД срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №1329/07 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за правото на собственост върху процесния трафопост, като енергиен обект по см. на пар.1,т.23 от ДР на ЗЕ - с оглед разпоредбите на чл.2,ал.1 от Закон за електростопанството от 1975 г., отм., действащ към момента на приватизационната сделка, от която черпи правата си ищецът „Рем и Т. ”ЕО. , и тези на чл.117, ал.7 и пар.4, ал.1 и 11 от ПЗР от сега действащия ЗЕ – е от значение за точното прилагане на закона.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба „Рем и Т. ” ЕО. , гр. С. я оспорва като недопустима – по съображения, свързани с допускане на обжалването, и неоснователна.

Ответникът ДКЕВР не изразява становище.

ВКС на РБ намира за неоснователни доводите на касатора за недопустимост на производството за разглеждане на жалбата – предхождащото го производство по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК е завършило с определение за допускане на обжалването. Определението е с особен характер и постановилият го съд не може да го измени или отмени, при предпоставките за оттегляемост по чл.253 от ГПК. При допуснатото с окончателно определение по чл.288 от ГПК касационно обжалване, касационната жалба следва да се разгледа, а искането за прекратяване на производството е неоснователно.

ВКС се произнася за основателността на жалбата, само по посочените в нея основания за неправилност на въззивното решение, на осн. чл.290, ал.2 от ГПК: АС е уважил предявените от ищеца „Рем и Т. ” ЕО. срещу касатора искове по чл.97, ал.1 от ГПК – признал е правото на собственост на ищеца върху процесния трафопост, придобито с приватизационен договор, и по чл.117, ал.7 от ЗЕ – за сумата от 63 474 лв., неплатена цена за предоставения от ищеца на ответника достъп до трафопоста.

Ищецът претендира, че е собственик на трафопоста въз основа на приватизационен договор от 21.02.97 г., с който праводателят му „ЕМГ” ЕО. закупил Цех за дървесни плоскости, като обособена част от „Тилия” ЕООД. Трафопостът е посочен като включен в капитала на последното в АДС №261/2000 г., по заповед на министъра на промишлеността от 1993 г., от тази година се води в инвентарната книга, посочен е и в изготвеното за приватизационната процедура удостоверение от управителя на дружеството. Имотът не е записан в описа на машините и съоръженията към „Цех за дървесни плоскости”, нито в договора за приватизационна продажба от 21.02.97 г., но тъй като е построен / и въведен в експлоатация/ през 1986 г. върху прехвърлената с договора част от парцел, означен е в приложената скица и не е изрично изключен от прехвърленото, според АС е преминал в собственост на ищеца, по силата приватизационния договор и приращението – чл.92 от ЗС.

Тези изводи на въззивния съд са незаконосъобразни – формирани при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон.

Представената по делото трайна – съвпадаща, практика на ВКС по тълкуване на материалния закон в подобни случаи, се споделя от настоящия състав: На осн. чл.2, ал.1 от Закон за електростопанството /ЗЕл./, действащ за периода 1976-1999 г., ”електрическите централи за производство на ел. енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на ел. енергия са държавна собственост”. Нормата е императивна- установена в публичен интерес, от предмета на спора е и за спазването й ВКС следи и служебно – ТР №1/01, т.10. Затова неоснователен е доводът на ответника по жалба за несвовременното й въвеждане в процеса и за недопустимост на основаващото се на нея касационно оплакване.

Електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация Енергетика- чл.8, ал.1 от ЗЕл. Те, като държавна собственост по силата на изричната разпоредба на чл.2, ал.1 от ЗЕл. не могат да преминат в собственост на други лица, вкл. при преобразуване, на осн. чл.17а от ЗППДОП / Р 883/07 г. на ВКС по гр.д. №1207/06 г./ . На осн. чл.8, ал.2 от ЗЕл. електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите, вкл. заводските централи се изграждат и поддържат от потребителите. Те, както и посочените в чл.2, ал.2 от с.з.кооперации и обществени организации, с разрешение на Асоциация Енергетика, могат да притежават отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си / на един потребител/ нужди от ел. енергия – арг. и от пар.67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ, отм..

Ищецът твърди, че трафопостът първоначално и към момента на включването му в капитала на „Тилия” ЕО. е обслужвал само цеха за дървесни плоскости. Впоследствие – след 2000 г., са присъединени и други потребители. Неизяснен е въпросът за предназначението и ползването/общо или от един потребител/ на трафопоста към включването му в капитала на „Тилия”ЕО. , за което нарочно възразява сега, като ответник по жалба. Въззивният съд следва с помощта на експертиза да изясни от кого и за какви нужди /общо ползване или производствени – заводски за цеха/ е строен и ползван трафопостът към завеждането му в инвентарната книга, по заповед на Министъра на промишлеността от 1993 г., цитирана в т.11 от АДС от 2000 г. Тези обстоятелства са от значение за претендираното право на собственост върху него: трафопостът може да премине в собственост на праводателя на ищеца като включен в капитала му, ако тогава е бил за нуждите на само един потребител. Ако обаче е с характера по чл.8, ал.1, вр. с чл.2, ал.1 от ЗЕл. – за общо ползване и държавна собственост, според изрично предвиденото в закона, не може да бъде придобит от търговското дружество, макар формално да се води по книгите и в капитала му – Р 251/07 г. на ВКС.

Въззивното решение е неправилно, следва да се отмени изцяло, поради обусловеност на паричния иск от установителния за собственост, и делото - върне на въззивния съд за ново разглеждане. При това разглеждане фактите по спора следва да се изяснят в необходимата пълнота според посоченото по –горе, чрез извършването и на нови съдопроизводствени действия – технико - икономическа експертиза, която въззивният съд може да назначи и служебно – ТР №1/01 г.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решението на Апелативен съд София по гр.д. №3868/08 г. от 11.07.08 г.

Връща делото на този въззивен съд за ново разглеждане.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: