Р Е Ш Е Н И Е 231 гр.София, 01.11. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ:Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №1614 по описа за 2016 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. И. срещу решение № 15 от 5.01.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1876 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Г.О. четиринадесети състав, с което е отменено решение № 1688 от 18.05.2015 г. по гр.д. № 12475 по описа за 2011 г. на Пловдивския районен съд, двадесет и първи граждански състав, за отхвърляне на предявения от Х. Н. С. против И. А. И. установителен иск за дължимост на сумата от 20 000 лв. по договор за заем от 5.2.2011 г. и е постановено друго решение за уважаване на този иск. Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Ответникът по жалбата Х. Н. С. я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 471 от 20.05.2016 г. по настоящото дело по въпросите длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и може ли да се игнорира извънсъдебно признание на ищеца, съдържащо се в обяснение, дадено по предварително наказателно производство. По първия въпрос е формулирана многобройна, непротиворечива и задължителна практика на ВКС, според която съдът трябва да обсъди всички събрани по делото доказателства, а неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на решението/ решение № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I Г.О, № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О, № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III Г.О., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I Г.О./. Същото разрешение на въпроса се отнася и до решението на въззивния съд, който е инстанция по съществото на спора/решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I Г.О./. При отговора на втория въпрос следва да се разграничат правните изводи в актовете на органите на предварителното производство и заключенията на вещите лица от обясненията на страните, дадени в това производство. Правните изводи в актовете на държавни органи по предварителното производство не обвързват гражданския съд, за който е задължителна само влязлата в сила присъда на наказателния съд/ чл.300 от ГПК/. Заключенията на вещи лица в предварителното производство не са годни доказателствени средства поради изискването за непосредственост при събиране на доказателствата, тъй като не са приети в гражданския процес по съответния ред. По друг начин обаче следва да се третират обясненията на страните, дадени в предварителното производство. Тези обяснения имат характера на документ, притежаващ доказателствена сила за фактите, неизгодни за неговия издател. В този смисъл е решение № 28 от 28.01.1999 г. по гр.д. № 3114/97 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, според което саморъчните обяснения дадени в предварителното наказателно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Затова извънсъдебно признание на страната, съдържащо се в обяснение пред органите на предварителното производство, не може да бъде игнорирано от гражданския съд, а следва да бъде обсъдено и взето предвид при постановяване на решението. От тези отговори на въпросите следва, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, състоящо се в необсъждане на писменото обяснение на ищеца в предварителното производство/прокурорска преписка 2182/2011 г., стр.26 и 27/. Ето защо решението следва да бъде касирано и настоящата инстанция трябва да се произнесе с друго решение по съществото на спора, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. Ищецът Х. С. е предявил срещу касатора И. А. И. частичен иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането си от 20 000 лв. с пълен размер от 90 000 лв., което вземане произтича от договор за заем с нотариална заверка на подписите от 05.02.2011 г. В отговора на исковата молба ответникът И. А. Й. е оспорил предявения иск и е заявил, че не е получавал исковата сума в заем. Ищецът е продал свои златни накити на зетя на ответника на стойност 90 000 лв. и като обезпечение за заплащане на цената на накитите ответникът бил принуден да подпише договора за заем. В обяснението си от 28.03.2011 г., дадено в предварителното производство, ищецът е заявил, че реално не е давал пари или злато на И. А. Й., а негов длъжник е зетят на ответника. В това обяснение е описана фактическа обстановка, която съвпада с твърденията на ответника в отговора на исковата молба. Освен това обяснението, дадено пред държавен орган, е изявление, което води до допустимост на свидетелските показания по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК за установяване привидността на съгласието за сключване на договор за заем. Тази привидност се доказва от съвкупната преценка на обяснението на ищеца и разпита на свидетелите. Ето защо следва да се приеме, че е налице достоверно признание на ищеца на неизгоден за него факт-липсата на реално предаване на заетата сума. Тъй като договорът за заем е реален договор и предаването на заетата сума е част от фактическия състав, който ищецът следва да установи, недоказването на това обстоятелство има за последица отхвърлянето на иска, основан на договор за заем/решения № 837 от 13.12.2010 г. по гр.д. № 1727/2009 г., № 449 от 6.3.2013 г. по гр.д. № 1268/2011 г., № 379 от 6.01.2014 г. по гр.д. № 171/2012 г., № 142 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5917/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Съглашението между страните от 5.11.2011 г. само привидно е договор за заем, а всъщност прикрива друго правоотношение между страните, което не е предмет на настоящото дело. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение за отхвърляне на предявения иск. Разноски на касатора не следва да се присъждат поради липса на такова искане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 15 от 5.01.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1876 по описа за 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, Г.О. четиринадесети състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Н. С.-[ЕГН], против И. А. И.-ЕГН: [ЕГН], частичен иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането от 20 000 лв. с пълен размер от 90 000 лв., което вземане произтича от договор за заем с нотариална заверка на подписите от 05.02.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: