Р Е Ш Е Н И Е № 305 София, 06 октомври 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седемнадесети септември ........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Красимир Шекерджиев .................... при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... НОХД № .. 1021 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от задочно осъдения Л. С. за възобновяване на НОХД № 59/2000 г. по описа на РС – гр. Своге, отмяна на постановената по него присъда № 2 от 04.02.05 г., с която е ангажирана наказателната му отговорност за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК и чл. 206, ал. 3 НК и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание от назначения на осъдения служебен защитник, който пледира, че правата на С. са нарушени, тъй като от данните по делото не се установява надлежно връчване на обвинителния акт. Осъденият уточнява, че не иска делото да се върне за ново разглеждане, но моли да се намали наложеното му наказание като явно несправедливо. Прокурорът счита наказанието за справедливо. Пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, направеното уточнение в съдебно заседание от осъдения, материалите по делото, постановения съдебен акт и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда С. е осъден за извършени при условията на реална съвкупност престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 и по чл. 206, ал. 3 от НК на по ТРИ години лишаване от свобода. На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 НК му е наложено общо наказание от ТРИ години лишаване от свобода, търпимо в затвор при първоначален общ режим. Присъдата не е обжалвана и протестирана. Развоят на делото води до извод, че искането за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради следните обстоятелства: 1. С. е привлечен присъствено в качеството на обвиняем на 04.08.99г. (л. 139, ДП), като му е взета мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитан в същото качество (л. л. 141 и 142, ДП). 2. Предварителното производство му е предявено лично на 16.05.00 г. (л. 182, ДП). 3. Отклонил се е от посочения от него адрес, поради което не е редовно призован за две поредни съдебни заседания. 4. С протоколно определение от 02.04.01 г. мярката му за неотклонение е изменена от „подписка“ в „задържане под стража и е обявен за общо държавно издирване (л. 40, НОХД). 5. Явил се е лично в съдебно заседание на 04.05.01 г. и е обжалвал мярката си за неотклонение „задържане под стража“ (л. 55, НОХД). 6. Явил се е в съдебно заседание на 11.06.01 г. (л. 80, НОХД). 7. Отново лично е обжалвал взетата му мярка „задържане под стража“ в съдебно заседание на 22.06.01 г. (л. 84, НОХД). Молбата му е оставена без уважение с протоколно определение, което е било отменено от Софийски окръжен съд по ВЧНД № 195/01 г. и мярката за неотклонение на С. е изменена от „задържане под стража“ в парична гаранция в размер на 500 лв. 8. В съдебно заседание на 03.09.01 г. С. не се явява, редовно призован. Мярката му за неотклонение е изменена в „задържане под стража“ и е обявен за общо държавно издирване. От този момент съдебното производство е протекло задочно на осн. чл. 268, ал. 3 от НПК (л. 90, НОХД). 9. Присъдата е постановена задочно на 04.02.05 г., не е обжалвана и е влязла в сила на 21.02.05 г. 10. Осъденият е задържан на 04.04.15 г. на ГКПП „граничен пункт“. Във връзка с посоченото не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на делото, доколкото С. е взел участие в досъдебното производство и в заседания по съдебното производство, след което се е укрил. Доколкото към периода на разглеждане на делото (30.11.00 г. – 04.02.05 г.) съдът не имал задължение с връчването на обвинителния акт на подсъдимия да се съобщава, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК (чл. 254, ал. 4 – нова – ДВ, бр. 109 от 2008 г.), е без значение за настоящото производство дали му е бил връчен обвинителния акт. При тези съображения поддържаното от защитата искане за възобновяване на делото следва да се остави без уважение. Искането на С. за възобновяване на делото и намаляване на размера на наложените му наказания следва да се остави без разглеждане като просрочено, тъй като той е могъл да ангажира основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК само в шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила (21.02.05 г.). Водим от горното и на осн. чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. Б. С. за възобновяване по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК на НОХД № 59/2000 г. по описа на РС – гр. Своге. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Л. Б. С. за възобновяване по реда на чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК на НОХД № 59/2000 г. по описа на РС – гр. Своге. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................