Р Е Ш Е Н И Е № 91 София, 4 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 137/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Н. Д. Ч. срещу въззивно решение № 477 от 02.12.2011г. по внохд № 1080/2011г. по описа на Софийския апелативен съд,Нак.колегия шести състав,с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд,НО,12 състав постановена на 01.09.2011г. по нохд № 963/2011г. В жалбата се ревелират касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК. Прави се искане за отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия,алтернативно делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения,или да се намали наказанието при условията на чл.55,ал.1 б.”б” НК. Частните обвинители чрез защитника си адв.М.,молят решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 15.01.2009г. около 15.30ч. в [населено място],на бул.Г.М.Д.”,при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фолксваген”,модел „К.” с ДК [рег.номер на МПС] ,по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], на пешеходна пътека в района на № 16,нарушил правилата за движение-чл.119,ал.1 от Закона за движение по пътищата и не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец С. П. С. ,при което по непредпазливост причинил смъртта му ,като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,поради което и на основание чл.343а,ал.1 б.”б” във вр.с чл.343,ал.1 б.”в” вр.с чл.342,ал.1 пр.3 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ ана ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.343г вр.с чл.343а,ал.1 б.”б” НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в санкционната й част,като е НАМАЛИЛ наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА,а наказанието лишаване от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА моторно превозно средсто от две години на ЕДНА ГОДИНА.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Поддържа се,че неправилно е прието,че деянието е извършено на посоченото в обвинителния акт място.Липсвали доказателства,че именно на [улица] се намира пешеходна пътека ,а в огледния протокол такава пътека не била отразена.Защитата намира,че единственото писмено доказателство, на което е отразена пешеходна пътека е документ,изходящ от Столична община/СОС/ и озаглавен”Проект за организация на движението по бул.Г.М.Д.”.От този документ не ставало ясно,къде се намира пешеходната пътека,поради липса на посочена номерация на сгради по булеварда. На следващо място намира,че неправилно съдилищата са кредитирали показанията на св.Б. като непротиворечиви.Неправилно приел,че той се намирал на разстояние 30-40 метра от произшествието,вместо на 150 м както е заявил свидетеля на дос.производство. Комплексната медицинска автотехническа експертиза не давала категоричен отговор относно механизма на деянието,а причината за смъртта на пострадалия не била категорично установена. Материалният закон бил неправилно приложен.Следвало да се приложи чл.15 НК.Наказанието било явно несправедливо. Доводите са неоснователни.По реда на чл.339,ал.2 НПК въззивният съд е отговорил на поставените възражения ,които се релевират и пред касационната инстанция. Тезата на подсъдимия е,че инцидентът се е случил след пешеходната пътека.Във връзка с това оспорва извода на предходните съдебни инстанции,които са приели,че деянието е извършено на пешеходна пътека. На л.33 от възз.дело съдът е обсъдил довода. Правилно е отбелязано,че местопроизшествието не е запазено единствено поради действията на самия подсъдим.Независимо,че след ПТП е изпълнил задължението си на водач на моторно превозно средство и е транспортирал пострадалия до болнично заведение, той не е уведомил веднага органите на МВР ,а е съобщил за инцидента в болничното заведение и след това е завел оперативната група на мястото посочено от него.В съответствие с това огледният протокол е бил съставен около и над три часа след пътния инцидент , без да са запазени и констатирани следи и други доказателства.В този смисъл съставеният огледен протокол съдържа най-обща информация за произшествието и пътната обстановка към момента на огледа.Същественото обаче е,че отбелязаното място на инцидента е именно [улица]съгласно посоченото от подсъдимото лице,находящо се срещу № 16.В протокола не е отбелязано че на това място съществува пешеходна пътека,респ.указан знак” Д 17-пешеходна пътека”. Доказателство за това,че в района на местопроизшествието,указан в огледния протокол действително се намира пешеходна пътека,са показанията на св.П. Б..Съдилищата са кредитирали показанията на последния излагайки аргументи за това.Свидетелят е професионален автобусен шофьор и на инкриминираната дата и място е управлявал автобус № 280 по бул."Г.М.Димитров"в посока „Д. Ц.”. Той категорично е заявил,че е видял инцидента от седалката на управлявания от него автобус.Намирал се на 30-40 метра от мястото на инцидента.Безсъмнено от това място свидетелят е имал достатъчна видимост за да възприеме движението на пострадалия, пътната обстановка, и удара с автомобила на подсъдимия.Посочил е,че ударът е настъпил в лявата за свидетеля лента за движение.Показанията депозирани на досъдебното производство и тези на съдебното следствие са възприети като достоверни.Свидетелят освен това е пояснил,че преди и по време на инцидента на мястото на пътното платно са се движили само леки автомобили,но не и високогабаритни. Категориччно е заявил,че ударът с пешеходеца е настъпил на пешеходната пътека точно срещу „Енергото”/л.87 от делото/. Показанията са депозирани след предупреждение по чл.290 НК.Свидетелят е бил очевидец на инцидента,заявил е,че пострадалият е бил блъснат на пешеходната пътека,”горе на високото”,видял е че е възрастен човек,както и че бил качен от шофьора на колата участник в инцидента. Няма основание показанията му да се отхвърлят,само защото позицията на подсъдимия се разграничава от него по отношение на мястото на удара.Обстоятелството,че по същото време в дясно от подсъдимия се е движил автобус,се потвърждава и от обясненията на самия подсъдим/л.293 от първ.дело/. Последният също така посочва и местонахожденията на пешеходните пътеки-първата на изхода на кръговото движение,следващата е на самото „Енергото” като след нея е №16.Там имало пешеходна пътека,която е добре обозначена с маркировка „зебра” и предупредителен знак на около 30-40 метра преди пътеката.Обясненията съвпадат с показанията на св.Б..Той е посочил,че преди удара,автомобилите пред автобуса спрели,тъй като на пешеходната пътека предприел пресичане пешеходец. Прието е ,че подсъдимият не спрял,в последния момент видял пресичащия пешеходец,натиснал спирачка,но блъснал пострадалия С. с предната част на автомобила.От удара пострадалият се покачил с лявата си страна върху капака на автомобила,след което паднал на пътното платно. Правилно е прието,че инцидента е настъпил на пешеходната пътека,а не след нея,като са оценени и другите събрани по делото доказателства. Изводът,че е налице причинна връзка между удара с автомобила и последващата смърт на пострадалия е обоснован.На л.34 от делото въззивният съд е обсъдил възражението на подсъдимия,че няма връзка между получените травми при пътно транспортното произшествие на 15.01.2009г. и настъпилата на 29.01.2009г. смърт на С.. Съдът се е позовал на комплексната медико-автотехническа експертиза,която е отговорила подробно на всички спорни по делото въпроси,включително и на поставените такива в съдебно заседание на 11.07.2011г Експертите специалисти категорично са заключили, че е налице пряка и непрекъсваща се причинна връзка между травмите от деянието и последвалата смърт.Установено е,че причината за смъртта на С. е белодробната тромбоемболия,развила се като усложнение на получените при удара травматични увреждания,довели до залежаването на пострадалия/СМЕ на труп на л.12 от дос.пр./.Счупването на раменната кост в областта на хирургическата шийка в горната част на раменната става съставлява травматично увреждане,което налага имобилизация на ръката.Това увреждане не води задължително до смъртен изход,но в случая са настъпили усложнения каквито са тромбозата и развилата се тромбоемболия, които са довели до настъпването на сърдечно- съдова и дихателна недостатъчност и последвалата смърт. Относно механизма на деянието,и въпросите за предотвратимостта на удара,въззивният съд е изложил мотиви на л.30 и л.35 от делото.Опасната зона за спиране на автомобила на подсъдимия при конкретната пътна обстановка и натоварване при скорост от 40 км.ч била от порядъка на 26 метра.От момента на навлизане на пострадалия на платното за движение при бавен до спокоен ход,автомобилът на подсъдимия е отстоял на разстояние от мястото на удара съответно на 60-58.06 метра.При тези изчисления експертите са заключили,че ударът е бил предотвратим за водача на МПС.В случая с оглед повдигнатото обвинение за нарушение по чл.119,ал.1 от ЗДвП е прието,че подсъдимият при приближаване на пешеходната пътека/обстановката му е била добре позната предвид многократните преминавания в района/ е бил длъжен,особено при ограничена видимост поради наличие и на други автомобили от дясната му страна,да управлява автомобила с повишено внимание,да намали скоростта и да спре,така че да пропусне движещи се по пешеходната пътека пешеходци.В случая подсъдимият не е изпълнил предписанията на чл.119,ал.1 от ЗДвП,в резултат на което с автомобила е ударил пострадалия С.. Доводите за нарушение на материалния закон също са неоснователни. Нарушението по чл.119,ал.1 ЗДвП е доказано от фактическа страна.Същото е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,което обстоятелство е основание за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия Ч. по повдигнатото по чл.343а,ал.1 б.”б” НК обвинение. Възражението,че в случая е налице хипотезата на чл.15 НК е неотносимо към конкретните фактически обстоятелства. Подсъдимият е нарушил правилата за движение,в резултат на това е причинил по непредпазливост смъртта на С.С. ,поради което поведението му изключва тезата за „случайно деяние”. Като е потвърдил присъдата в частта за съставомерността на деянието, авторството и правната квалификация,въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Присъдата почива на доказателства,установени при спазване изискванията на чл.13,чл.14,чл.107 НПК за пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.Обвинението е доказано в съответствие с чл.303,ал.2 НПК,поради което искането за отменяване на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия не следва да се уважава. Поддържаният довод за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Искането за прилагане разпоредбата на чл.55 НК със законните последици, предвид тежестта на деянието и допуснатото нарушение на правилата на ЗДвП е неоснователно. Въззивният съд е съобразил и отчел в максимална степен поведението на подсъдимия след деянието, изразяващо се в оказване на помощ на пострадалия,посещението в болничното заведение и съдействието до настъпването на смъртта му. Правилно е изменил присъдата в санкционната й част,като е намалил наказанието лишаване от свобода и комулативното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Така наложеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК,поради което решението и в тази част следва да се остави в сила. Воден от изложените мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 477 от 02.12.2011г. по внохд № 1080/2011г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия,шести състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: