5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60576 София, 18.11.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 269/2021 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12132 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четиринадесети състав, с което, след частична отмяна на решение от 06.12.2019 г. по т.д. № 19/2019 г. на Окръжен съд – Враца, е постановено отхвърляне на предявения срещу „Дженерали Застраховане” АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 70 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на ПТП на 29.09.2018 г. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора, апелативният съд не е взел предвид значими за размера на обезщетението обстоятелства и неправилно е приложил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита, че въззивният състав не е мотивирал отказа си да възприеме част от фактите, установени от разпитаната свидетелка Анжела Б., съответстващи на медицинската документация, в резултат на което е изведен неправилен извод за липса на черепно-мозъчна травма, със загуба на съзнание. Касационният жалбоподател изтъква, че при определяне на обезщетението въззивният съд не е взел под внимание необходимостта от извършване на втора операция за премахване на металната плака; омаловажил е изключително големия оперативен белег, наличен на предната част на лявата подбедрица, а заключението на вещото лице психолог не е преценено в неговата пълнота. По съображения в жалбата, се моли атакуваното решение да бъде касирано, като се постанови ново решение по същество - за уважаване на предявения иск, евентуално, делото да се върне за ново въззивно разглеждане. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните въпроси: 1. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност; 2. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, за да бъде справедливо и следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г. и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на обезщетението и 3. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователна отговорност, които съставляват законово отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието. Поддържаният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснован със следните актове на ВКС: решение по гр.д. № 4744/2008 г., решение по гр.д. № 1359/2009 г., решение по гр.д. № 677/2001 г., решение по гр.д. № 888/2006 г. на I г.о /по първия въпрос/; ППВС № 4/1968 г. и решения по: т.д. № 387/2008 г., т.д. № 611/2011 г., т.д. № 795/2008 г., т.д. № 3586/2015 г., т.д. № 2974/2013 г., т.д. № 486/2012 г., т.д. 669/2012 г.,, т.д. № 44/2012 г., т.д. № 619/2011 г., т.д. № 1948/2013 г. на II т.о. и по т.д. № 2143/2014 г. и по т.д. № 2908/2015 г. на I т.о. / по въпроси №№ 2 и 3/. От ответника – „Дженерали Застраховане” АД, чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се твърди правилност на въззивното решение. Сочи се, че по значимите за спора въпроси, свързани с принципа за справедливост, не са налице поддържаните от касатора допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, т.к. решаването на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от преценка на конкретни обстоятелства и не би могло да има унифициране на размерите на присъжданите обезщетения. В отговора са развити и подробни съображения за неоснователност на касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това, жалбата се преценява като процесуално допустима. При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд - София, при съобразяване пределите на въззивното производство /само по отношение на размера на обезщетението – за разликата над 15 000 лв. до присъдените от първостепенния съд 70 000 лв./ и след преценка на медицинските експертизи и свидетелските показания на майката на ищеца, е възприел следното от фактическа страна: в резултат на ПТП на 29.09.2018 г. в [населено място], настъпило по вина на водач на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищецът, като водач на мотоциклет, е получил счупване на костите на лявата подбедрица, с извършена операция за поставяне на синтезен материал и предстояща операция за изваждането му; охлузвания на крайниците. В резултат на получените травми, ищецът е търпял интензивни болки за 30 дни и по-слаби такива за два месеца. Налице е траен оперативен белег, неводещ до загрозяване и до драстична промяна във външния вид на пострадалия, с възможност за корекция от пластичен хирург. Апелативният съд е преценил заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която, в резултат на произшествието ищецът е преживял остра стресова реакция, с последвало посттравматично стресово разстройство, при невъзстановено ниво на личностно и социално функциониране. Съдът е обсъдил констатациите на експерта за забавяне на оздравителния процес и за създаване на предпоставки за усложнения в психологичен план, в резултат на несвоевременно лечение след инцидента, но с възможност за отзвучаване на преживения от ищеца стрес и за възстановяване на нормалното психично функциониране, чрез оказване на специализирана помощ. Позовавайки се на съдебно-медицинската експертиза, въззивният съдебен състав е счел за недоказано твърдението в исковата молба за получено мозъчно сътресение със загуба на съзнание, като в тази връзка не са кредитирани показанията на св. Б. за прием на лекарства от пострадалия й син за лечение на такава травма. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е отчел: възрастта на пострадалия ищец – 28-годишен към момента на произшествието; проведеното лечение на получените увреждания, понесените силни болки за месечен период и по-незначителни болки за около три месеца; последиците от оперативното лечение, вкл. белезите, които не са характеризирани като драстично загрозяващи; затрудненията в битов план и необходимостта от ползване на чужда помощ през възстановителния период, траещ общо една година; констатираната психо-емоционална травма, водеща до напрегнатост, агресивност и проява на гняв. В мотивите към решението е отразено, че от значение за размера на претендираното обезщетение са: обществено-икономическата среда към момента на ПТП, застрахователните лимити и съдебната практика по сходни дела. Изведен е извод, че сумата от 25 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за понесените от пострадалия болки и страдания, който размер е равен на 50 минимални работни заплати. С оглед на възприетия размер обезщетението по чл.52 ЗЗД, първоинстанционното осъдително решение е отменено за разликата над 25 000 лв. до 70 000 лв., с корекция в частта за разноските. Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по конкретизиран и обобщен материалноправен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на атакуваното решение с критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвидени в ППВС № 4/1968 год. По процесуалноправния въпрос, ВКС дължи произнасяне в производството по чл.290, ал.2 ГПК, предвид формулировката му и доводите, с които е обоснован, сочещи на пряката му относимост към поддържаните основания по чл.281, т. 3 ГПК. За разглеждане на жалбата се дължи държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, в размер на 450 лв., предвид частичното освобождаване на касационния жалбоподател от внасяне на държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12132 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четиринадесети състав. Указва на касатора П. П. К., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 450 лв. При неизпълнение на указанието, касационното производство ще бъде прекратено. След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на Върховния касационен съд - за насрочване в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: