6 Р Е Ш Е Н И Е №124 [населено място], 21.01.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на шестнадесети септември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: Н. ХИТРОВ РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1058 / 2012 год. , за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. и Е. Ж. Р. против решение № 878 / 30.05.2012 год. по т.д.№ 4023 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено изцяло решение от 14.04.2011 год. на СГС , ТО , VІ – 3 състав по т.д. № 3198 / 2010 год. и делото е върнато на същия съд , за ново разглеждане в частта по обявяване [фирма] в неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност, на основание чл. 630 ал.1 вр. с чл. 625 и чл. 608 ТЗ . Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, поради постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствени правила .Считат, че въззивният съд неправилно е приел липса на предявено от същите искане за произнасяне на съда в хипотезата на чл.630 ал.2 ТЗ - обявяване на [фирма] в несъстоятелност , каквото са заявили с писмената си защита в първоинстанционното производство. Считат, че чл.630 ал.2 ТЗ изключва приложимостта на чл.214 ал.1 ГПК , относно крайния момент до който може да бъде направено искането по чл.630 ал.2 ТЗ . В евентуалност твърдят частична неправилност на решението , предвид обезсилване първоинстанционното решение в частта ,в която съдът се е произнесъл по чл. 630 ал.1 ТЗ , на неприложимо към същото основание за това / чл.630 ал.2 ТЗ /. Ответната страна - [фирма] , призовавана по реда на чл. 50 ал.2 ГПК , не е взела становище по касационната жалба . С определение № 283 / 26.03.2013 год. касационното обжалване е допуснато, в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,по следния процесуалноправен въпрос : Преминаването в производство по чл.630 ал.1 ТЗ към произнасяне по чл.630 ал.2 ТЗ предпоставя ли изрично искане на молителите и приложим ли е за предявяването му предвидения в чл.214 ал.1 ГПК преклузивен срок , както и в случай на недопустимост на служебното произнасяне подлежи ли на обезсилване първоинстанционното решение изцяло ? Върховен касационен съд, първо търговско отделение , в съответствие с наведените касационни основания и правомощията си съгласно чл. 290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : С решение от 14.04.2011 год. по т.д. № 3198 / 2010 год. на СГС, ТО , VІ – 3 състав , по молба на кредитори , вкл. настоящите касатори , съдът е обявил неплатежоспособността на [фирма] , с начална дата 31.12.2005 год. и на основание чл.630 ал.2 ТЗ е обявил длъжника в несъстоятелност , като е прекратил дейността му, наложил е общ запор и възбрана на имуществото на дружеството , назначил е временен синдик и определил дата на първото събрание на кредиторите . Едва в писмената защита на молителите в производството пред СГС , е направено изрично искане за прилагане на чл.630 ал.2 ТЗ , като същите са се позовали на безспорно установените обстоятелства, че дружеството е било създадено изключително за нуждите на конкретен търговски проект, не осъществява друга търговска дейност , не пребивава на адреса по седалището си , вписано в Търговския регистър и практически е неоткриваемо . Действително първоинстанционният съд не е мотивирал приложението на чл.630 ал.2 ТЗ, освен с общата формулировка , че са налице предпоставките за обявяване длъжника в несъстоятелност , съгласно същата разпоредба . Въззивният съд е приел, че произнасяне в хипотезата на чл.630 ал.2 ТЗ , без направено своевременно / очевидно възприемайки за такова предявяването до приключване устните състезания по делото /, изрично искане на молителите, предпоставя недопустимост на решението в цялост , предвид което е обезсилил същото и върнал за ново разглеждане ,в частта по предпоставките на чл. 630 ал.1 ТЗ . По процесуалноправния въпрос : Чл.630 ал.2 ТЗ урежда две самостоятелни хипотези на обявяване длъжника в несъстоятелност , с прекратяване на дейността му : едновременно с откриване производство по несъстоятелност / преценима в настоящия случай / и след постановяване решението за откриване производство по несъстоятелност, но не по-късно от изтичане срока по чл.696 ТЗ. Разпоредбата предвижда искане на длъжника , съответно ликвидатора , синдика, Националната агенция за приходите или кредитор ,без значение приложимата хипотеза . За разлика от хипотезата на чл.632 ал.1 ТЗ , в която , при установяване определените в същата норма предпоставки / недостатъчност на наличното имущество за покриване началните разноски и непредплащането им по реда на чл.629б ТЗ /, съдът задължително обявява длъжника в несъстоятелност, разпоредбата на чл.630 ал.2 ТЗ предвижда , че съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност , когато е очевидно , че продължаване дейността му би било увреждащо за масата на несъстоятелността . С решение № 174 / 05.12.2011 год. по т.д.№ 567 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. е прието , че за произнасяне по предпоставките на чл. 632 ал.1 ТЗ съдът не се нуждае от изрично искане , т.е. служебно дължи произнасяне. Настоящият състав намира, че идентично разрешение е неприложимо в хипотезата на чл. 630 ал.2 ТЗ, предвид изричната редакция на нормата и липса на основание за стеснително тълкуване - изискуемост на изрично искане само при първата хипотеза – обявяване в несъстоятелност ведно с решението за откриване производство по несъстоятелност . Предпоставките, преценими от съда в чл. 630 ал.2 ТЗ и чл. 632 ал.1 ТЗ , по своя обхват са различни и в различно отношение спрямо практическата възможност за развитието на производството по несъстоятелност . Преценката за увреда масата на несъстоятелността от продължаване на дейността на длъжника е и субективна по своя характер , не почива само на обективни критерии , които сами по себе си еднозначно установяват действителна увреда , а на такива, които предпоставят извод за възможност от бъдеща такава .Същевременно обявяването в несъстоятелност лишава кредиторите , а и длъжника от възможността за оздравяване, която е от съществен интерес за всяка от страните . В този смисъл , законът предпоставя произнасянето по чл.630 ал.2 ТЗ и от заявената субективна преценка на самия кредитор / кредитори, за наличие предпоставките по чл. 630 ал.2 ТЗ . За разлика от тях, липсата на достатъчно имущество за поемане началните разноски , при непредплащането им по реда на чл. 629б ТЗ , е винаги обективен извод от съпоставка на налични данни за имуществото на длъжника и пряко предпоставя практическа невъзможност за развитие на производство по несъстоятелност, поради което е вменено и служебно задължение на съда да следи за това , респ. постановяване спиране на производството. Преждеизложеното дава основание да се приеме, че произнасяне по чл.630 ал.2 ТЗ винаги предпоставя изрично искане за това от страна в производството, каквито на този етап са кредиторите и длъжника . Предпоставка по смисъла на чл. 630 ал.2 ТЗ може да бъдат обстоятелства, вкл. поведение на длъжника предхождащи , но и следващи предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ . От друга страна, съдът изследва действителното икономическо състояние на длъжника и се произнася по същото и отношенията между страните , такива каквито са към момента на приключване устните състезания по делото . По аргумент от непреклудиране въвеждането на нови обстоятелства / различни от новоузнати и новооткрити такива / в производството по чл.625 ТЗ , вкл. на въззивна инстанция / реш.№ 153 / 13.12.2010 год. по т.д.№ 255 / 2010 год. на І т.о. ВКС / и от друга страна задължението на съда да съобрази всички относими към установяване икономическото състояние на длъжника обстоятелства до приключване на устните състезания по делото , предявяване на искането по чл. 630 ал.2 ТЗ не следва да се приеме ограничено с първото по делото заседание, тъй като спецификата на производството влиза в противоречие със субсидиарното приложение на чл.214 ал.1 ГПК , на основание чл.621 ТЗ . Тъй като се касае, обаче, не само за ново обстоятелство , относимо към вече заявено основание на молбата, а такова , относимо към допълването на ново основание , преценимо би било процесуалноправно действие по въвеждането му , извършено до приключване на устните състезания по делото в първа инстанция . Спецификата на производството не е от естество да обуслови извънредно задължение на съда да отмени хода на устните състезания, неуредено и в ГПК / с оглед направеното в конкретния случай искане по чл. 630 ал.2 ТЗ , едва с писмената защита /. При направено от страна в производството по чл. 625 ТЗ искане за обявяване длъжника в несъстоятелност, на основание чл.630 ал.2 ТЗ, по същество съдебното решение съвместява две „същински „ части / арг. от преждепосоченото реш.№ 174 / 05.12.2011 год. по т.д.№ 567 / 2011 год. на ВКС, ІІ т.о. / и произнасяне по съвместими по чл. 630 ал.1 и чл. 711 ТЗ „ производни „ части , както следва : обявяване в неплатежоспособност / свръхзадълженост / , с определяне началната й дата и откриване производството по несъстоятелност / същинска част на решението за откриване производство по несъстоятелност / , назначаване временен синдик и насрочване първо събрание на кредиторите / производни , съвместими с производните , съгласно чл. 711 ТЗ , части на решението по чл. 630 ал.2 ТЗ / и обявявяне в несъстоятелност , с прекратяване дейността на длъжника / същинска част на решението по чл. 630 ал.2 ТЗ / , с постановяване обща възбрана и запор , прекратяване правомощията на органите на длъжника, лишаване от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото , включено в масата на несъстоятелността и постановяване започване осребряване на имуществото, включено в същата и разпределението на осребреното имущество / производни части - чл. 711 ТЗ / . Същинската част на решението по чл. 630 ал.2 ТЗ подлежи на самостоятелно обжалване , спрямо същинската част на решението по откриване производството по несъстоятелност , като при необжалване последната , решението за откриване производството по несъстоятелност влиза в сила . Зависимо е само произнасянето на съда по чл. 630 ал.2 ТЗ от произнасянето по чл.630 ал.1 ТЗ, не и обратното. Обхватът на произнасянето и преждепосочената зависимост- когато произнасянето по чл. 630 ал.2 ТЗ не е обусловено от изрично направено искане на страна в производството / кредитор , кредитори или длъжника / - не предпоставят необходимост от обезсилване на съдебното решение изцяло - и по произнасянето по предпоставките за откриване производство по несъстоятелност .Следователно отговорът на поставения правен въпрос е : В производство по чл. 625 ТЗ , съдът дължи произнасяне , на основание чл. 630 ал.2 ТЗ, само при изрично искане от страна в производството / кредитор , кредитори или длъжника / . Ако липсва такова искане , постановеното решение подлежи на обезсилване от въззивна инстанция,но само в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по обявяване длъжника в несъстоятелност , с прекратяване дейността му / чл. 630 ал.2 вр. с чл. 711 ал.1 ТЗ /, не и по кумулативно дължимото и обуславящо това по чл.630 ал.2 ТЗ, произнасяне по обявяване неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на търговеца , с определяне начална й дата и откриване производството по несъстоятелност / чл.630 ал.1 ТЗ / . По основателността на касационната жалба : С оглед отговора на правния въпрос, касационната жалба се явява частично основателна и постановеното въззивно решение - по жалба на длъжника срещу решението на първоинстанционния съд в цялост - следва да бъде отменено като неправилно , в частта, с която е обезсилено постановеното първоинстанционно решение по обявяване неплатежоспособността на търговеца , с определяне началната й дата и откриване производството по несъстоятелност / чл.630 ал.1 ТЗ /. Делото следва да се върне на Софийски апелативен съд , за ново произнасяне по съществото на въззивната жалба , относно наличието на предпоставките на чл. 608 ТЗ за обявяване неплатежоспособността на [фирма] и откриване производството по несъстоятелност . В останалата му част - по обезсилване произнасянето на първоинстанционния съд, на основание чл.630 ал.2 ТЗ ,въззивното решение следва да бъде оставено в сила . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 878 / 30.05.2012 год. по т.д.№ 4023 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, в частта в която със същото е обезсилено решение от 14.04.2011 год. на СГС , ТО , VІ – 3 състав по т.д. № 3198 / 2010 год., в частта, в която съдът и на основание чл.630 ал.1 вр. с чл.608 ТЗ е обявил неплатежоспособността на [фирма] ,с определяне начална дата на неплатежоспособност и откриване производството по несъстоятелност и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане в тази му част . ОСТАВЯ В СИЛА решение № 878 / 30.05.2012 год. по т.д.№ 4023 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, в частта в която със същото е обезсилено решение от 14.04.2011 год. на СГС , ТО , VІ – 3 състав по т.д. № 3198 / 2010 год. , за обявяване [фирма] в несъстоятелност, с прекратяване дейността на дружеството, на основание чл.630 ал.2 ТЗ . ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, за произнасяне по същество , по жалбата на [фирма] срещу първоинстанционното решение , в необезсилената му част – за обявяване неплатежоспособност и откриване производството по несъстоятелност на дружеството . ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Е. Ж. Р. и Е. П. понесените в настоящото съдебно производство разноски , в общ размер от 280 лева / платени държавни такси / . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :