Р Е Ш Е Н И Е   № 405   гр.София,  28  октомври   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври  две хиляди и девета  година в  състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                       ЧЛЕНОВЕ:    КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                               ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                                                                                                        със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 456/2009 година   Касационното производство е образувано по жалба на Г. И. В.-тъжител по нчхд № 1209/2008 год. на Хасковския районен съд и внчхд № 142/2009 год. на Хасковския окръжен съд – срещу присъда № 128 от 30.VІ.2009 год. по делото на окръжния съд. В жалбата са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, но не и доводите, които ги подкрепят. В допълнението към касационната жалба се възразява срещу анализа на доказателствата, направен от въззивния съд и съпоставката му с анализа на същите доказателства, който В. е направил, му е дало основанието да заключи, че въззивната присъда се основава на предположение. Иска се отмяна на присъдата и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но писмено заявява, че поддържа жалбата с направените в нея оплаквания и искане. Според представителят на ВКПр жалбата на В. е основателна поради съществуващо противоречие в мотивите към въззивната присъда, където едновременно се обосновава и липсата на доказателства за извършено от подсъдимия Ш. А. А. престъпление, и наличието на такива, изключващи обществената му опасност /чл.12, ал.1 НК/. Съзряното от прокурора процесуално нарушение следва да се отстрани, според него, с отмяна на въззивната присъда и връщане делото на Хасковския окръжен съд за ново разглеждане. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда - № 262 от 26.ІІІ.2009 год. – подсъдимият Ш. А. А. е признат за виновен в това, че на 16.VІІІ.2008 год. в Хасково е причинил на Г. И. В. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК, освободен е от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и му е наложено административно наказание от 600 лева глоба, а на В. са присъдени 650 лева за възмездяване на причинените му неимуществени вреди. С обжалваната присъда е отменена тази на първоинстанционния съд, А. е признат за невиновен да е извършил горното престъпление и е оправдан, а предявеният от В. граждански иск – отхвърлен. Жалбата е основателна. Мотивите на въззивния съд за фактическата обстановка, при която тъжителят Г. В. е бил телесно увреден, както и мотивът му за оправдаването на подсъдимия А, са противоречиви и неясни. Съдът е приел за безспорно установено, че до момента, когато при подсъдимия са отишли тъжителя, дъщеря му В. Г. М. , нейния съпруг и зет на тъжителя, С. П. М. , и пълнолетния син на последните двама, П. Ст. М. , между тъжителя и подсъдимия не е имало конфликт. Този извод е основан на показанията на свидетелите Б. А. и Л. Ст. А. , двамата съпрузи, без да е коментирано казаното от А. , че подсъдимият е нарекъл тъжителя „нещастник” и възможното отношение на това обръщение към по-нататъшното поведение на тъжителя и изброените му роднини. По-нататък е прието като също безспорно, „с оглед показанията на свидетелите съседи”/имат се предвид Б. А. и Л. А. /, че тъжителят е взел и вдигнал металния предмет/колектор/, с който е бил наранен. Такъв факт преди всичко не може да бъде приет за безспорен, след като обратното се твърди от В. , С. и П. М. Той може да бъде приет за установен, но само след убедително опровергаване истинността на казаното от В., Ст. и П. М. , каквато дейност на съда не личи от мотивната част на обжалваната присъда. Относно механизма, по който тъжителят е получил телесното увреждане, въззивният съд е намерил за „съвсем възможна” собствената си хипотеза, при която тъжителят държи вдигнат „колектор”-а, подсъдимият се изправя /от приведено положение на тялото/, с по-голяма от тази на тъжителя сила бута ръцете му, получава се „промяна в посоката на колектора срещу главата на В. ” и „резултата е причиняване на телесна повреда на същия”. Такъв механизъм не е невъзможен, разбира се, но той, първо, трябва от някого да бъде заявен, а такова заявяване няма: тъжителят и В. М. твърдят, че подсъдимият е ударил В. , докато подсъдимият твърди, че като блъснал ръката на В. , последният изпуснал „колектор”-а и „една малка тръбичка” от него го „одраска/ла/ по главата”, т.е. никой не поддържа, въпросният метален предмет да е бил постоянно в ръцете на тъжителя В. , от вземането му до получаването на нараняването. Второ, вероятността по предложения от въззивния съд начин да се получат описаните при тъжителя наранявания, следва да бъде проверена от специалист поне в областта на медицината, ако не и на физиката, и ако бъде потвърдена да се обоснове, защо такъв именно механизъм на причиняване на телесното увреждане се приема, след като не се твърди нито от страните, нито от свидетелите. Накрая въззивният съд е заключил, че след като в предложената от него „хипотеза” тъжителят е бил увреден, подсъдимият се е намирал в положение на неизбежна отбрана и следва да бъде оправдан, но не само затова, а и още защото „при неизяснена фактическа обстановка… вината/му/… не е безспорно доказана”. Тук съдът е влязъл в противоречие със себе си като е отрекъл всички изброени по-горе факти, които е приел за безспорни, едно, и, друго, изобщо не е коментирал действието на подсъдимия, с което е отблъснал ръката на тъжителя – целял ли е с това действие да го нарани, или е д опускал да стане, или пък могъл ли е и бил ли е длъжен да предвиди последиците от него – тъй като в зависимост от отговора се намира основанието за оправдаване, а то, очевидно, не е само в чл.12, ал.1 НК. Дотук изброените неправилности на въззивната присъда са ограничили тъжителя в правото му да разбере, каква оценка съдът е дал на установените факти; кои от тях е приел, кои е отхвърлил и по какви съображения; какво е действителното основание за оправдаването на подсъдимия. Допуснатите нарушения са съществени и налагат отмяна на въззивната присъда с връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане. Ето защо и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ присъда № 128 от 30.VІ.2009 год. по внчхд № 142/2009 год. на Хасковския окръжен съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!