7 Р Е Ш Е Н И Е №191 София, 11 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 664 /2016 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. Л. П., срещу присъда № 16/19.05.2016 г., постановена от Окръжен съд – Враца по ВНОХД № 165/2016 г. В касационната жалба се съдържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се в жалбата, че обществената опасност на подсъдимия не е висока, независимо от предходните му осъждания, че инкриминираното деяние не демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност и не обосновава приемливост на санкционните средства на наказателното право, поради което и то не следва да бъде определено като престъпно. С тези аргументи се обосновава неправилност на отказа на въззивния съд да потвърди приложението на разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НК. Счита се още, че осъдителната присъда се основава само на самопризнанията на подсъдимия, както и че боеприпасите са открити в дома на свидетелката В., поради което липсват доказателства за неговата съпричастност към предмета на престъплението. Отправените искания са за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, подсъдимият П. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че постановената от окръжния съд присъда следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : I. С присъда № 7/09.03.2016 г., постановена от Районен съд – Бяла Слатина по НОХД № 635/2015 г., подсъдимият И. П. е признат за невинен в това, че на неустановена дата през лятото на 2014 г. е придобил и до 24.11.2015 г. държал боеприпаси (10 броя ловни патрони, 16 калибър), без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 304 от НПК във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК е оправдан по обвинението по чл. 339, ал.1 от НК. По протест на прокурора е било образувано ВНОХД № 165/2016 г. С присъда № 16/19.05.2016 г., постановена по това дело, е отменен първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият П. е признат за виновен по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. II. Основателността на оспорването се дължи не толкова на частично пресъздадените аргументи на първата инстанция, подкрепени и с позоваване на конкретни решения на ВКС. Основателността на жалбата се разкрива поради това, че от мотивите на атакуваната присъда не личи да са обсъдени задълбочено всички обстоятелства, които имат отношение към приетото от районния съд присъствие на чл. 9, ал. 2 от НК, както и че частично изложените съображения са непълни и неясни. Въззивният съд е изразил несъгласие с изводите на първата инстанция за малозначителност на престъпното посегателство. Несъмнено, в рамките на правомощията си втората инстанция може да даде нова оценка на приетите фактически положения относно установеното поведение на подсъдимия, при която да намери основание за отхвърляне приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК. В тази връзка съдът е посочил, че преценката за малозначителност на деянието е комплексна, „свързана с характеристиката на дееца и неговата личност, както и от характера на общоопасното престъпление и отрицателното въздействие на даден етап от общественото развитие и линията на наказателната политика, което ограничава обсега на прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК в конкретния казус, поради дадена неправилна оценка на имащите значение за това обстоятелства”. В принципен план заявената от въззивния съд необходимост от комплексна оценка на обстоятелствата по делото е вярна, но същата е останала само декларирана. Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че преценката дали извършеното деяние попада в обхвата на чл. 9, ал. 2 от НК се основава на съвкупната оценка на всички негови елементи. Поначало от значение са : характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаването на обекта, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и прочие (виж решение №157/01.08.2016 г. на ВКС по н.д. № 490/2016 г., III н.о.). Затова при всеки отделен случай е необходим комплексен анализ в посочените насоки, без да се допуска абсолютизирането на някоя от тях. Основните аргументи на окръжния съд, за да приеме, че деянието не е малозначително, са свързани със степента на обществена опасност на дееца, като е акцентирано върху предходните осъждания на подсъдимия за тежки умишлени престъпления – кражби, изнасилване, грабеж. Преди всичко следва да се отбележи, че данните, изводими от справката за съдимост, приложена по делото, не позволяват извод за присъствие на осъждане за престъпление „изнасилване”. На второ място, предходните осъждания на дееца сами по себе си не могат да са достатъчен аргумент, за да се отхвърли приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, защото отправната позиция при преценката е характеристиката на конкретното деяние. Не е спорно в доктрината и съдебната практика, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е относима към всички престъпни състави, предвидени в Особената част на Наказателния кодекс, дори и когато деянието, с оглед неговата правна квалификация предвид предходните осъждания на дееца, представлява „опасен рецидив”. Ето защо, акцентирайки върху характеристиката на личността на подсъдимия като осъждано лице, въззивният съд е следвало да аргументира как това се е отразило върху естеството и начина на осъществяване на конкретното деяние, съответно на степента на обществената опасност. По повод останалите насоки, значими за преценката на деянието, въззивният съд е приел, че то е с висока степен на обществена опасност. В тази връзка е посочил, че подсъдимият е „положил усилия старателно да укрие вещите, за да не бъде разкрито престъплението, но въпреки това органите на МВР са добили оперативна информация за притежаване на боеприпаси, потвърдена при извършената проверка. От това се предполага, че има опасност да застрашава обществения ред и други обществено защитени правоотношения, отчитайки, че отглежда ловни кучета, неизследвано доколко дейността му е правнорегламентирана и дали не бракониерства” (виж мотиви, л. 21 от делото). Пространният цитат илюстрира, че залегналите в мотивите на присъдата аргументи са не само предположителни, но и неясни по въпроса как „неизследваните” обстоятелства имат отношение към степента на обществената опасност на конкретното деяние. Касационният състав няма да се спира на изразеното становище от съда за наличието на „идеална съвкупност”, защото същността на този вид множество престъпления е изяснен в доктрината и съдебната практика. Само ще отбележи, че и с приетото наличие на съвкупност съдът е характеризирал само личността на подсъдимия. На следващо място и за изчерпателност на касационната проверка следва да се посочи още, че въззивният съд е приел липса на спор по доказаността на фактите, приети от първата инстанция. Всъщност, пред въззивната инстанция защитата е поддържала освен друго и довод, че не е установено по безспорен начин подсъдимият да е извършил престъплението. Идентично възражение се поддържа и сега с касационната жалба, като е акцентирано върху това, че обвинението се основава само на самопризнанията на подсъдимия, депозирани в досъдебната фаза и отречени от него в съдебното следствие. Безспорно, въззивният съд е утвърдил както фактическата обстановка, така и доказателствения анализ, извършен от районния съд, приемайки, че обясненията на подсъдимия, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, правилно са приети за правдиви въз основа на цялостна преценка на доказателствата. Съдът обаче е трябвало да бъде по изчерпателен. Поначало фактическото наличие на инкриминираните боеприпаси и мястото, където са държани (скрити в маса), са били установени от доказателствената съвкупност. Фактът на присъствието им на посоченото място несъмнено има значение, след като подсъдимият е имал достъп до същото и този достъп не е инцидентен. Съдът обаче е бил длъжен да изложи своите съображения доколко обясненията на подсъдимия в частта им, в която се излагат твърдения за притежание на огнестрелно оръжие, което както е отбелязано в мотивите не е предмет на доказване по делото, са достатъчни и са подкрепени от други данни по делото. Това е било наложително, от една страна, защото въззивният съд е формирал извод, че извършването на инкриминираното деяние е, за да се улесни използването на незаконно придобитото и държано оръжие. А от друга, очевидно не е възприел посоченото от първата инстанция, че няма данни подсъдимият да е ползвал патроните, съответно да е демонстрирал притежанието им, а напротив те са били съхранявани по начин, който очертава липса на опасност за други лица, обсъдени в контекста на малозначителност на деянието по чл. 9, ал. 2 от НК. Обобщено, мотивите на атакуваната присъда са неясни, което разбира се може да е резултат от непрецизност при отразяване на аргументацията, но така изготвени те не позволяват еднозначен отговор на въпроса, поставен в жалбата относно обстоятелствата, значими, за да се приеме присъствие или не на правните параметри, заложени в чл. 9, ал. 2 от НК. Изискването за мотивираност на съдебния акт, съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, се отнася както за фактите и тяхната доказателствена обезпеченост, така и по отношение на правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Стриктното спазване на процесуалните изисквания към съдържанието на съдебния акт гарантира на страните възможността да разберат решението на съда и да го оспорят по съответния ред, а на касационната инстанция – да упражни контролните си правомощия. Мотивите на съдебния акт не могат да изпълнят предназначението си, ако са неясни, съдържат непълноти, съответно противоречиви констатации и изводи, който порок всъщност следва да се приравни на липса на мотиви. Нарушение, което е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, съставлява основание за отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши задълбочена проверка на цялата доказателствената съвкупност без елементи на избирателност, да формира надлежни и безпротиворечиви изводи по фактите, в рамките на които да прецени приложимия материален закон. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 16/19.05.2016 г., постановена от Окръжен съд – Враца по ВНОХД № 165/2016 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.