Р Е Ш Е Н И Е
№ 458
СОФИЯ 02.08.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично
заседание на 18 май 2010 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА
ДЕЧЕВА
при секретаря
Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско
дело № 1072/09 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Ф. Д. чрез нейния пълномощник адв. К. Б. против решение № 103 от 30.04.2009 г. по в.гр.д. № 698/08 г. на Пернишкия окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Ответниците по касация О. с. “З” гр. П. и О. П. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди релевираните в касационната жалба доводи във връзка с доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено частично решение № 666 от 11.04.2008 г. по гр.д. № 1206/07 г. на Пернишкия районен съд и в отменената част е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на О. с. “З” гр. П. и О. П. правото на наследници на Д. Ф. В. , поч. през 1981 г., да възстановяват правото си на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на с. Д., както следва: нива в м.”Е” с площ от 0.443 дка; нива в м.”Е” с площ от 0.224 дка; нива в м.”П” от 0.122 дка; нива в м.”М” от 0.061 дка; нива в м.”М” с площ 0.216 дка; нива в м.”Д” от 0.011 дка; нива в м.”Д” от 0.017 дка; нива в м.”П” от 0.167 дка; нива в м.”Р” от 0.033 дка; ливада в м. ”С” от 0.022 дка; нива в м.”Р” с площ 0.172 дка, ливада в м. ”Г” от 0.006 дка и ливада в м.” Свини пладнище” от 0.006 дка. Въззивният съд е приел, че заявените за възстановяване имоти произхождат от В. К. , който е починал през 1900 г. и след смъртта му всеки от наследниците му, един от които е Ф. В. М. , придобили по наследяване по 1/3 ид. част от тях. След смъртта на Ф. В. през 1916 г. неговата наследствена част преминала към наследниците му, един от които дядото на жалбоподателката - Д. Ф. В. , при права по 1/18 ид. част. Оттук съдът е заключил, че в полза на наследниците на Д. Ф. В. следва да се признае право на възстановяване на реални части от имотите, съответствуващи на правата му. Посочените в диспозитива на съдебното решение площи на имотите, върху които е признато правото на възстановяване, съставляват 1/18 част от площта на заявените за възстановяване имоти в посочените местности.
С определение № 268/10 от 30.03.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса в чие лице следва да се възстановят правата върху земеделски земи, когато към момента на обобществяването им техният собственик е починал и възникналата съсобственост между неговите наследници не е била прекратена.
Искът по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ има за предмет установяване на правото на възстановяване на собствеността върху притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ земите се възстановяват на лицата, които са били техни собственици към внасянето им в ТКЗС или на техните наследници. Когато към момента на коопериране на земята собственикът е починал, но притежаваните от него земеделски имоти не са били поделени между неговите наследници, правото се възстановява на името на починалия собственик. Това следва от разпоредбата на чл. 14, ал.1, т. 1, ЗСПЗЗ съгласно която когато се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници, без да се посочват дяловете им, които се определят от Закона за наследството.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено с допустими съгласно чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, че заявените за възстановяване имоти произхождат от В. М. К. , поч. през 1900 г. По делото няма доказателства след неговата смърт до образуване на ТКЗС имотите да са били поделени между наследниците му. След като съсобствеността не е била прекратена, то към момента на образуване на ТКЗС тези имоти са запазили съсобствения си характер, поради което следва да бъдат възстановени на всички наследници на В. К. , независимо от това, че искът е предявен само от наследник от едното коляно.. Правилото на чл. 14, ал.1 ППЗСПЗЗ, според което подаденото заявление от един наследник ползува всички останали наследници, е приложимо и в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ.
От представеното по делото удостоверение № 1* от 13.07.2007 г. се установява, че процесните имоти не са били заявявани за възстановяване в срока по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ.
В обобщение атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК да се постанови друго, с което да се признае правото на наследници на на възстановяване на собствеността върху процесните имоти.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 103 от 30.04.2009 г. по в.гр.д. № 698/08г. на Пернишкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА по отношение на О. с. “З” гр. П. и О. П. правото на наследниците на В. М. К. , бивш жител на с. Д., поч. през 1900 г., на възстановяване на собствеността върху следните земеделски имоти:
нива в м. ”Е” с площ 7.800 дка,
нива в м. ”Е” с площ 4.400 дка,
нива в м. ”П” с площ 2.200 дка,
нива в м. ”М” с площ 1.100 дка,
нива в м. ”М” с площ 3.900
нива в м. ”Д” с площ 0.200 дка,
нива в м. ”Д” с площ 0.300 дка
нива в м. ”П” с площ 3.000 дка,
ливада в м. ”Р” с площ 0.600 дка,
ливада в м. ” Средореко” с площ 0.400 дка,
нива в м. ”Р” с площ 3.100 дка,
ливада в м. ”Г” с площ 0.100 дка
ливада в м.” Свини пладнище” с площ 0.100 дка
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :