1 Р Е Ш Е Н И Е № 213 гр. София, 13 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Спас Иванчев при участие на секретар Мира Недева и на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 470 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия П. С. С., чрез защитника му адвокат Е. М. от АК – [населено място] и по жалба на подсъдимия П. Н. П., чрез защитника му адвокат С. А. от АК – [населено място], срещу решение № 407 от 19 ноември 2014 година на Софийския апелативен съд, НО, 7-ми състав, по внохд № 870 / 2014 година, с което е потвърдена присъда от 11 юни 2014 година на Софийския градски съд, НО, 9-ти състав, постановена по нохд № 4053 / 2013 година по описа на този съд. В първоначално изготвената и последваща касационни жалби от името на подсъдимия П. С., са релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Заявени са допуснати от първоинстанционния съд и неотстранени от въззивния съд нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, довели до неправилно осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Твърди се и допуснато от първоинстанционния съд нарушение на тайната на съвещанието за постановяване на присъдата, като въззивният съд не е дал отговор на това възражение на защитата. Заявена е и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. В касационната жалба на подсъдимия П. П. се възразява осъждането му, което е при неустановено по надлежния начин, според защитата, негово участие в инкриминираната задружна престъпна дейност с подсъдимия С., както и явна несправедливост на наложеното му наказание при игнориране на налични по делото многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, а това на практика ангажира всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Отправеното до ВКС основно искане е за отмяна на атакувания съдебен акт, без да е посочено правомощието, което следва, според защитата, да упражни касационната инстанция, а алтернативното – за изменяване на присъдата и определяне на наказанието на подсъдимия П. при условията на чл. 55 от НК. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателите-подсъдими П. С. и П. П. не участват лично, редовно призовани. Представляват се от защитниците си, съответно адвокати М. и А., всеки от които поддържа подадените касационни жалби при направените в тях възражения с доводи, които намират, че ги подкрепят, както и отправените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената по делото присъда, първоинстанционният съд е признал подсъдимия П. С. С. за виновен в това, че на 01. 06. 2009 година, в [населено място] – кв. Д., в качеството си на изпълняващ работа за юридическо лице – [фирма], в съучастие като съизвършител с подсъдимия П. П., изпълняващ също такава работа за същото юридическо лице, приел дар – сумата от 1500 лева, която поискал от Е. Б. Т. и която не му се следва, за да извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, поради което и на основание чл. 225в, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от пет години от влизане на присъдата в сила, както и на глоба в размер на 2000 лева. Оправдал го е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 301, ал. 1 от НК и за това, да е поискал дара на тази дата. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на подсъдимия С. общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода за настоящето престъпление и за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е осъден с влязла в законна сила присъда по нохд № 4318/2009 година на СРС, НО, 16 състав, като е отложил изтърпяването на общото наказание за срок от пет години. Присъединил е към него наказанието глоба в размер на 2000 лева. Признал е подсъдимия П. Н. П. за виновен в това, че на същата дата и същото място, в качеството си на изпълняващ работа за същото юридическо лице, в съучастие като съизвършител с подсъдимия П. С., приел дар – сумата 1500 лева, която не му се следва, за да извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговската дейност, поради което и на основание чл. 225в, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. ал. 1 от нк и при условията на чл. 54 от НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Оправдал го е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 301, ал. 1 от НК и за това, да е поискал дара на тази дата. Присъдил е направените по делото разноски, като съответно ги е възложил в тежест на подсъдимите С. и П.. В производство, инициирано по жалби на подсъдимите С. и П., е извършена въззивна проверка на присъдата, при която е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е потвърдена изцяло. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено времето, през което двамата подсъдими са били задържани в условията на мярка за неотклонение „Домашен арест”. ВКС намира жалбите на двамата подсъдими за допустими, тъй като са подадени от лица, които имат право на това, в предвидения от закона срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Идентичните възражения, които се съдържат в касационните жалби на двамата подсъдими и инкриминираната задружна престъпна дейност, предмет на наказателното производство, позволяват общото им обсъждане. Направените възражения могат да бъдат обобщени така: - ангажирането на наказателната отговорност на двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения е осъществено при липса на надлежна доказателствена основа за изводите на съда; - съдилищата са основали тези изводи преимуществено на показанията на свид. Т., който е заинтересуван от изхода на делото; - не е установено наличието на общ умисъл у двамата подсъдими за осъществяване на инкриминираната задружна престъпна дейност; - нарушена е тайната на съвещанието при постановяване на присъдата; - наложените на двамата подсъдими наказания са явно несправедливи. ВКС намира касационните жалби за частично основателни. 1. Преди всичко, следва да се отрази констатацията, която ВКС прави, че заявените в жалбите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се подкрепят с доводи, относими по-скоро към обосноваността на фактическите констатации на предходните съдебни инстанции, която е извън предмета на касационния контрол. Жалбите съдържат недоволството на подсъдимите С. и П. от извършената от съдилищата оценка на доказателствените източници, най-вече на показанията на свид. Т., поради което пледират за недоказаност на обвиненията по смисъла на чл. 303 от НПК. Проверката, извършена по делото от третата инстанция констатира, че в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. 2. Заявеното нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване на тайната на съвещанието за постановяване на присъдата, следва да бъде обсъдено преди останалите възражения, доколкото наличието му би представлявало процесуално нарушение от категорията на „абсолютните” (по чл. 348, ал. 3, т. 4 от НПК) и би предпоставило безусловно отмяна на съдебния акт. Данните по делото не дават основание за констатации за допуснато нарушение като заявеното. От съдържанието на жалбата на защитата на подсъдимия С. не става ясно на какви точно обстоятелства се основава твърдението за извършването му. Идентично възражение е направено и пред въззивния съд, който е дал надлежен отговор на л. 16, абз. последен от решението си. Няма причини изложеното от съда да не бъде споделено, още повече при липсата на конкретни обективни данни и факти, които да са наведени от жалбоподателя. Протоколът от съдебното заседание (л. 336 от нох дело) удостоверява извършените процесуални действия и в конкретния случай съдържанието му не дава основание за изводи, различни от направените от въззивния съд. 3. На следващо място, касационната инстанция намира за неоснователно възражението за превратна и необективна оценка на показанията на свид. Т., съдържащи вкл. информация за действия, осъществени от него под давление на полицейските органи. Съдът е поставил показанията на този свидетел в основата на формираните от него изводи по фактите, но не е направил това произволно, а след подробен и задълбочен анализ на съдържанието им, сами за себе си и с оглед останалите доказателствени източници (с. 12-15 от мотивите на присъдата, л. 13 от решението). Действително, свидетелят е сезирал полицейските органи за поисканата от него от подсъдимите сума по повод свой битов и финансов проблем, но действията му впоследствие, контактите с подсъдимите и начина на пресъздаването им, не носят белезите на принуда, манипулиране или превратност при оценката на съобщеното от него пред разследващите органи и пред съда. За да направи изводите си за достоверност на тези показания, първоинстанционният съд е извършил изключително детайлен, задълбочен и обективен анализ на всички доказателствени източници (показанията на свидетелите И., Т., Б., А., К., съдържанието на писмените доказателства и на експертни заключения, както и на веществените доказателствени средства (ВДС), изготвени при използване на специални разузнавателни средства (СРС) ). От съдържанието на мотивите на присъдата е видно, че доказателствата, произтичащи от доказателствените източници, са проверени за достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. Поради това, въззивният съд не е имал причини да не утвърди направените от първия съд фактически изводи, което той е и сторил. Показанията на свид. К., макар да касаят факти и обстоятелства, които не са пряко относими към предмета на доказване по делото, доколкото извършеното по отношение на този свидетел деяние не е инкриминирано, те правилно са ценени от съда като контролни при анализа и оценката за достоверност на показанията на свид. Т. и на обясненията на подсъдимите С. и П.. 4. Възражение за липса на надлежна доказателствена основа за приетата от съда задружна престъпна дейност на двамата подсъдими се съдържа и в двете касационни жалби. Идентично възражение е било предмет и на въззивната проверка и е получило съответен отговор (л. 14 от решението). Несъмнена е активната и водеща роля на подсъдимия С. в извършване на деянието, каквито изводи са направени от съдилищата. Участието на подсъдимия П. е обосновано с данните, съдържащи се в показанията на свид. Т., тези от ВДС, изготвени при използване на СРС, както и на базата на цялостната оценка на естеството на извършеното деяние и съпричастността на всеки от подсъдимите в него (с. 13 от мотивите на присъдата, л. 14 от решението). Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата инстанция, поради което не се налага да бъдат повтаряни. Би могло само да се посочи, че позоваването в жалбата на подсъдимия П. на конкретна фраза от мотивите на присъдата (на с. 13), е направено извън контекста на извършеното цялостното обсъждане и не съобразно действителното му съдържание. Данните по делото, както са приети и подробно изложени от съда, сочат именно на обща престъпна дейност, осъществена в рамките на утвърден конкретен корупционен механизъм. Същественото в случая е, че подсъдимите са предложили на свид. Т. възможност да намалят сметката и размера на задължението му към Ч. по приетия по делото начин, за което, както е установено, са имали възможност и намерение да го сторят, целейки постигането именно на този резултат. Известно е, че съучастието като задружна дейност е възможно само при умишлените престъпления и при наличие на три предпоставки: участие на най-малко две наказателно-отговорни лица, задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него, а установените по делото факти сочат на наличие на тези предпоставки, както са обосновали това предходните съдебни инстанции (л. 16 от решението, с. 19 от мотивите на присъдата). При така изложените съображения ВКС намира, че при постановяване на въззивния съдебен акт не са допуснати заявените нарушения на процесуалните правила. 5. Към установените по делото факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. За преквалифицирането на деянието от първоинстанционния съд, са изложени изключително подробни съображения и са направени правилни правни изводи, утвърдени и от въззивната инстанция. Съдържанието на постановеното решение позволява на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите и по правото, като това е сторено по предписания в закона начин. 6. ВКС намира касационните жалби за основателни относно оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите С. и П. наказания. Съдът е отчел в пълнота всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК и правилно ги е оценил. Може само да бъде споделена преценката, че макар и преобладаващи, смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на всеки от подсъдимите не носят характеристиките на изключителност или многобройност, по смисъла на чл. 55 от НК. Правилата на нормата се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза и изводите за това намират опора в данните по делото за обстоятелствата, относими по чл. 36 и чл. 54 от НК, които са съобразени и оценени обективно. Въпреки това обаче, настоящата инстанция намира, че оценката на съда за превес в съдържателно отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия С., не намира опора в данните по делото. Несъмнено, съдът правилно е отчел като отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства инициативата и водещата роля в осъществяване на инкриминираното деяние, въвличането на подсъдимия П. в противоправната дейност. Те обаче в достатъчна степен биха били съобразени при определяне размера на наказанието под средния, предвиден в закона, но значително над законовия минимум. Настоящата инстанция намира, че наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца би удовлетворило изискванията на чл. 54 от НК. Не намира опора в данните по делото и определянето на максималния изпитателен срок от пет години по чл. 66 от НК. При правилната поначало и изключително задълбочено обоснована преценка на първостепенния съд за наличие на предпоставките за отлагане изтърпяването на наложеното на подсъдимия С. наказание (с. 22-23 от мотивите), определянето на най-продължителния срок по чл. 66 от НК не се изисква за изпълнение на целите на наказанието по чл. 36 от НК, с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и на дееца и за неговото превъзпитаване към спазване на закона и добрите нрави. Промяната на наложеното наказание лишаване от свобода и на изпитателния срок за изтърпяването му, изисква и съответна промяна на определеното на този подсъдим общо наказание. ВКС намира, че следва да бъде коригиран и размерът на наложеното на подсъдимия П. наказание, за когото участието в противоправната дейност може да бъде определено като инцидентна и изолирана проява, в значителна степен повлияна и мотивирана от инициативата на подсъдимия С.. Затова, наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, при отложено изтърпяване за срок от три години, би било достатъчно за превъзпитаване на този подсъдим и за възпиране в бъдеще от неправомерни прояви. ВКС намира, че наложените на всеки от двамата подсъдими наказания „глоба”, определени значително под предвидения в закона размер, не изискват намеса за тяхното намаляване. Предвид изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 407 от 19 ноември 2014 година на Софийския апелативен съд, НО, 7-ми състав, по внохд № 870 / 2014 година, с което е потвърдена присъда от 11 юни 2014 година на Софийския градски съд, НО, 9-ти състав, постановена по нохд № 4053 / 2013 година, в частта относно определяне на наказанията, като: н а м а л я в а наложеното на подсъдимия П. С. С. наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода, срокът по чл. 66 от НК от пет години на три години, както и определеното му по чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание на една година и шест месеца лишаване от свобода и определеният срок по чл. 66 от НК за общото наказание на три години, н а м а л я в а наложеното на подсъдимия П. Н. П. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода на шест месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.