О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                                            №363                      гр.София, 30.06.2009 г.                                                 В   ИМЕТО  НА  НАРОДА           ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                                ЧЛЕНОВЕ:                       ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                                                                                                                                                                                                      ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА     като взе предвид докладваното от съдия Гроздева ч.гр.д.N 374 по описа за 2009 г., констатира следното:     Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. С. С. срещу определение № 74 от 10.04.2009 г. на Силистренския окръжен съд по ч.гр.д. № 55 от 2009 г., с което е оставено в сила определение № 142 от 22.01.2009 г. по гр.д. № 918 от 2007 г. на Силистренския районен съд за частично прекратяване на делото. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати няколко съществени нарушения на съдопроизводствените правила: 1. Незаписване в протокола от съдебно заседание от 07.11.2009 г., че Й. С. е представил молба, в която е посочил, че претендира сумата 2 000 лв., 2. Несъобразяване с обстоятелството, че Й. С. е поискал от съда да удължи дадения му срок за отстраняване на нередовностите на претенциите му по чл.286 от ГПК /отм./, по което искане съдът не се е произнесъл, 3. Н. предвид, че в съдебно заседание от 07.11.2008 г. съдът е приел, че следва да допусне вещо лице, което да изчисли претендираните от Й. С. разходи, а с определение № 142 от 22.01.2009 г. е отказал назначаването на експертиза, без да се отмени предходното си определение от съдебно заседание от 07.11.2008 г. и без да вземе предвид, че в това съдебно заседание е била приета молбата на адв. Ж от 29.09.2008 г. Ответниците по частната жалба П. Й. Т., Ж. Й. Т., З. Й. С., П. И. Г., А. И. М., И. П. М., Г. И. М., Д. С. С. и В. С. К. не вземат становище по нея.   Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е уведомен за обжалваното определение на Силистренския окръжен съд на 21.04.2009 г., а частната жалба е подадена по пощата на 25.04.2009 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото разглежда процесуален въпрос, касаещ гарантиране основното процесуално право на защита на страните в гражданския процес, подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определение на първоинстанционния съд № 142 от 22.01.2009 г., с което е прекратено производството по предявените от Й. С. искове по сметки, с които се претендират разходи за вещи лица, адвокати и платени държавни такси по дела за реституция на земеделските земи- предмет на делбата и обезщетения за забавено плащане на тези разходи в общ размер от 110 лв. и по иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за осъждане на ответниците И. П. М. и П. Й. Т. да заплатят на Й. С. рента за тези земеделски земи. Това определение на Силистренския окръжен съд е правилно и като такова следва да се остави в сила, поради следното: Видно от доказателствата по делото, в съдебно заседание от 26.09.2008 г. Й. С. е предявил искания по сметки по реда на чл.286 от ГПК /отм./ в обща размер от 2 000 лв. Тези искания не са били конкретизирани по пера, размер и период. Поради това с определение № 1* от 23.10.2008 г. първоинстанционният съд е оставил без движение тези претенции и е дал срок на Й. С. да отстрани горепосочените нередовности. С молба, намираща се на листове № 175 и 176 от делото, Й. С. е конкретизирал останалите си претенции по чл.286 от ГПК/отм./, но не и претенциите по отношение на които производството е било прекратено /претенциите по т.4 от молбата за платени държавни такси и по т.5 от молбата за разходи за вещи лица и адвокати по дела за реституция на земеделските земи-предмет на делбата не са били конкретизирани по размер, претенциите за заплащане на обезщетения по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на претенциите по т.4 и т.5 не са били конкретизирани по период, а претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС за получена от ответниците рента за земеделските земи-предмет на делбата не е конкретизирана по размер и не е бил посочен периода, за който се твърди, че ответниците са получавали тази рента. Поради това и на основание чл.100 от ГПК /отм./ правилно първоинстанционният съд е прекратил делото по отношение на тези претенции. Неоснователен е доводът на жалбоподателя Й. С. , че при постановяване на определението на първоинстанционния съд било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в незаписване в протокола от съдебно заседание от 07.11.2009 г., че той е представил молба, в която е посочил, че претендира сумата 2 000 лв. Протоколът от съдебно заседание е официален документ, поради което се ползва с обвързваща страните доказателствена сила относно това какви процесуални действия са били извършени в това съдебно заседание от страните и от съда. Поради това, процесуално действие, което не е отразено в протокала от съдебното заседание, се счита за неизвършено в това съдебно заседание. В случай, че има пропуски или грешки в съдебния протокол страната по делото разполага единствено с възможноста по чл.126, ал.2 от ГПК /отм./ да иска поправка на този протокол в 7-дневен срок от изготвянето му. В конкретния случай, в протокола от съдебно заседание от 07.11.2009 г. не е отразено, че Й. С. е представил молба с претенция в размер на 2 000 лв. /записано е единствено, че Й. С. представя молба с исканията си, но без да е отразено за какви суми претендира/. В срока по чл.126, ал.2 от ГПК /отм./ С. не е поискал да бъде поправен този протокол, като в него се отрази, че е представил такава молба с претенция за 2000 лв. Освен това, по делото не се намира молба с дата 07.11.2009 г., съдържаща искане на Й. С. за сумата 2 000 лв. Поради това, следва да се приеме, че такава молба не е била представена от С. по делото и съответно, че правилно съдът е приел, че претенциите по т.4 и т.5 от молбата на С. , намираща се на листове 175 и 176 от делото, и по чл.30, ал.3 от ЗС за рента не са уточнени в срок и подлежат на прекратяване. Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че при постановяване на определението за частично прекратяване на делото съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне и невземане предвид молбата на С. за удължаване срока за отстраняване на нередовности на молбата му по чл.286 от ГПК /отм./. Такава молба за продължаване на срока не е подавана от С. Не отговаря на истината твърдението на С. , че такава молба се съдържала в молбата му, намираща се на лист 176 от делото на първоинстанционният съд. В молбата на лист 176 от гр.д. № 918 от 2007 г. не се съдържа такова искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на претенциите по чл.286 от ГПК /отм./. В нея е записано само, че още в съдебно заседание Й. С. е поискал назначаването на вещо лице за изчисляване на размера на претенциите му, че ще представи доказателства за тези си претенции, след като му бъде дадена възможност /разрешение/ от съда да прегледа посочените от него съдебни дела и че след назначаване и приемане на заключението на вещото лице си запазва правото да увеличи иска. Тези изявления на С. по същество представляват искания за събиране на доказателства по претенциите му по чл.286 от ГПК /отм./, но не и искане за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на тези претенции. Неоснователно е и твърдението на частния жалбоподател за неправилност на обжалвания от него съдебен акт, поради това че в съдебно заседание от 07.11.2008 г. съдът е приел, че следва да се допусне вещо лице, което да изчисли претендираните от жалбоподателя разходи, а с определение № 142 от 22.01.2009 г. е отказал да назначи такава експертиза, без да отмени предходното си определение. Както бе изложено по-горе, обстоятелството, че е поискано или допуснато събирането на доказателства /писмени, свидетели, експертизи/ за доказване на една претенция, не води до отстраняване на нередовностите на молбата, с която е заявена тази претенция. Съгласно чл.100 от ГПК /отм./, тези нередовности следва да бъдат отстранени от ищеца и то в дадения му от съда срок затова, а доказването на основателността на претенциите се извършва с последващи процесуални действия- чрез представяне на писмени доказателства, искания за назначаване на вещи лица и за изслушване на свидетели и др. Поради всичко гореизложено, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия   О П Р Е Д Е Л И :     ОСТАВЯ В СИЛА определение № 74 от 10.04.2009 г. на Силистренския окръжен съд по ч.гр.д. № 55 от 2009 г. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.