Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           №294                                        София, 03 юни  2010 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева     при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – М. Михайлова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 254/2010 г.   Касационното производство е образувано по две жалби – от подсъдимия Х, чрез упълномощения му з. – адвокат В от Ямболския АК и от гражданския ищец и частен обвинител М. Т. , чрез нейния п. - адвокат А, насочени само срещу наказателната част на въззивното решение № 31/15.03.2010 година постановено по в н о х д № 5/2010 година по описа на Бургаския апелативен съд. В двете жалби е въведено едно и също касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанието, с противоположни искания – подсъдимият иска прилагане института на условното осъждане, а частния обвинител иска увеличаването на размера на наказанието, до този определен от първостепенният съд. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично. Неговият з. – адвокат В от Ямболски АК, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания за приложение на условното осъждане, поради необходимостта от изключителни лекарски грижи за подсъдимия. Частния обвинител М. Т. , не се явява, редовно призована. Нейния п. адвокат А от Ямболския АК, пледира устно и с писмена защита, касационната инстанция да отмени въззивното решение само в наказателната част и да увеличи размера на наказанието. По жалбата на подсъдимия излага съображения за нейната неоснователност. Частния обвинител М. Т. , редовно призована, не се явява Нейният п. адвокат О от САК изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата на подсъдимия и изменение на въззивното решение от касационната инстанция, чрез приложение на условното осъждане. Позовава се на здравословното състояние на жалбоподателя Х. В последната си дума подсъдимият също иска изменение на въззивното решение, чрез отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 82/24.11.2009 година по н о х д № 208/2009 година, състав на Ямболския окръжен съд е признал подсъдимия С за виновен в това, че на 4.04.2009 година на път № ІV в отсечката между с. К. и с. О., Ямболска област, при управление на МПС е нарушел правилата за движение - чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 и чл. 25 ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица – Й. Й. и Б. К. , тежка телесна повреда на С. К. и още четири средни телесни повреди на същата, както и средна телесна повреда на Е. М. , както и значителни имуществени вреди на автомобила управляван от пострадалия Й. – „Дачия Соленца” в размер на 5 500 лева – прест. по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б. „б” във вр. с ал. 1 б. „б” и „в” НК, във вр- с чл. 342 ал. 1 НК. На основание чл. 54 НК, за това престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години, при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Признат е за невиновен в това да е осъществил престъплението след като е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5 ал. 1, т. 1 ЗДвП. Със същата присъда са уважени гражданските искова, както следва: -                               да заплати на М. Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер 2 766,30 лева, ведно със законната лихва считано от 4.04.2009 година и сумата от 2 105 лева, ведно със законната лихва считано от 16.09.2009 година. -                               да заплати на М. Т. имуществени вреди в размер на сумата от 5 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 4.04.2009 година. Осъден е да заплати съответните държавни такси за уважените части от предявените граждански искове, разноските по делото, както и тези направени от гражданската ищца и частен обвинител М. Т. Въззивният съд е изменил тази присъда, като намалил размера на наказанието на две години лишаване от свобода. Поради това, че доводите в касационните жалби са основани на едно и също основание – явна несправедливост на наказанието, ще бъдат разгледани едновременно. Касационната жалба на подсъдимия е основателна. Апелативната инстанция е изложила твърде пестеливи мотиви за своя отказ да приложи института на условното осъждане, като се е позовала само на тежкия вредоносен резултат, довел до непоправими морални и тежки физически страдания на много хора. В аспекта за намаляване размера на наказанието, въззивният съд се е аргументирал предимно с данните за личността на подсъдимия и неговото сериозно здравословно състояние – претърпял трансплантация на бъбрек. Настоящата инстанция намира, че съставът на Бургаския апелативен съд, с отказа си да отложи ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода наложено на подсъдимия С е надценил постигането на общопревантивната цел на наказанието, за сметка на личната превенция. Съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 НПК, явната несправедливост на наказанието е в две основни хипотези – 1./ когато то по вид и размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК и 2./ когато неправилно е приложено или неправилно е отказано приложението на условното осъждане. В случая, правилно второинстанционният съд е коригирал присъдата в аспекта на първото изискване за справедливост на наказанието, като е намалил размера му под предвидения минимум. По отношение на втората хипотеза, освен изложеното от предходните съдилища, като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се преценят и конкретните особености на случая – тежестта и броя на нарушенията на правилата за движение по пътищата, включени в обвинителния диспозитив, както и вида на непредпазливата вина. Подсъдимият е предприел заобикаляне на препятствие на пътя си, при което не е могъл своевременно да върне управлявания от него автомобил в своята лента за движение. Безспорно е по делото, че е налице причинна връзка между високата скорост, с която е управлявал автомобила и посочената невъзможност да го овладее, но не е съобразено това, че наличие на посоченото препятствие на пътя – клон на дърво е своебразно условие допринесло за конкретно предприетата маневра и в по – общ план е предпоставка за настъпване на пътно-транспортни произшествия. Тези обстоятелства, свързани с многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия, изискването за специална диета и ежемесечни контролни прегледи, свързани с особености на здравето му, налагат извод за постижимост на основната цел на наказанието лишаване от свобода - поправянето на дееца извън условията на затворническата среда. Освен това, с оглед конкретните характеристични данни за личността на подсъдимия, чрез подходящ /максимален/ изпитателен срок ще се реализира напълно предупредителния потенциал на условното осъждане. Поради изложеното и за да се постигне принципът за справедливост на наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се измени, като на основание чл. 66 ал. 1 НК се отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода определено от въззивния съд, за срок от пет години. По изложените съображения, искането на касационната жалбоподателка, частен обвинител и граждански ищец – М. Т. , за увеличаване на наказанието, следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 и чл. 348 ал. 5, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА въззивното решение № 31/15.03.2010 година постановено по в н о х д № 5/2010 година по описа на Бургаския апелативен съд, като на основание чл. 66 ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието наложено на С. Е. Х. – лишаване от свобода в размер на две години, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: