Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * земеделски земи * възстановяване правото на собственост

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 248

София, 21.07.2010 година

 

В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А

 

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на  трети май две хиляди и десета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

          ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА

                                             ВЕЛИСЛАВ  ПАВКОВ

 

 

при  участието на секретар  Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА

гр.дело № 58 /2009  година и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290-293 ГПК.

 

Търговско дружество „Ю” ООД гр. С., рег. по ф.д. Nо 12 721/ 2003 на СГС, заявена чрез процесуалния представител адв. Р обжалва и иска да се отмени Решение Nо 363 от 10.07.2008 година,по гр. в.. д. Nо 303/2008 година на Смолянския окръжен съд.

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника З, И. О. и Р. О. чрез адв. И с което се поддържа , че по повдигнатите въпроса за значението на издадената скица респ. при липсата на скица за завършване на реституционната процедура и възможността да се заяви защита по реда на чл. 108 ЗС, е налице и практика в образния на посочения смисъл, цитирайки Решение Nо 80 /1997 година, поради което правилно е прието, че ревандикационния иск може да се упражни и правилно същият е уважен.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и упражнявайки правомощията си по чл. 290 и 293 ГПК , намира :

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за момента, от който се поражда конститутивния ефект на решението на ПК/ОСЗГ- респ. за момента , в който следва да се приеме за приключила процедурата по възстановяване на земеделски земи с решение по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ и за значението на скицата за реституционната процедура, която следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ , както и по въпроса за кръга на лицата , ползващи се решението на административния орган, след като е прието, че материално-правните въпроси , макар и да не сочат на противоречие с дадените разяснения по ТР 1/ 1997 година, поставят проблем, който се свързва с необходимостта за по обобщаващо тълкуване значението на изискването на законодателя за прилагане на скица към Решенията на ПК/ ОСЗГ по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ , с оглед на финализиране на процедурата по възстановяване на земеделски земи .

Обобщеният анализ на законодателните изменения на разпоредбите на 18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ сочи:

В действащата редакция, изм.с ДВ. бр. 31 от 2003 г., текста на закона установява , че „ Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр.34/1992 година. В първоначалния си вариант, текстът установява , че с това решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в които се описва размера и категорията на имота, неговото местоположение , граници съседи, както и ограниченията на собствеността, не съдържа изискването да е придружено със скица.

Едва с изменението на разпоредбата с ДВ. бр.48/1995 година, законодателят е предвидил , че за осъществяване на процедурата по възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници „към решението на ПК се прилага скица на имота, заверена от ПК, а за имоти в строителните граници на населените места- от техническата служба на общината. Тази редакция ,с незначително изменение, е запазена и при изменената редакция на текста с ДВ. бр.122/1997 година.

С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр.18/1999 година в разпоредбата на ал.1 няма изменение, но е изменена разпоредбата на ал.6 на чл. 18ж ППЗСПЗЗ ,в смисъл , че следва да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена Карта със съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти, с който план и карта всеки земеделски имот получава номер, единствен за територията на страната.

Предвид на така посочените изменения на разпоредбата на чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, тълкувана в контекста на ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС , следва , че не може да има еднозначно разрешение на въпроса от кой точно момент се поражда конститутивния ефект на решението на ПК/ ОбСЗГ , тъй като всяко решение е издадено при действието на различната редакция на законодателя. Моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ ОбСЗ по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имот.

Предмет на петиторна защита може да бъде само земеделски имот,чиято процедурата по възстановяване е завършена и е налице обект на собственост , възстановен в стари реални граници. Легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ , със заверена от посочените органи скица, когато изискването за скица като елемент от задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително. Поради липсата на такава скица не може да се приеме , че правото на собственост върху реално определен имот , е възникнало и може да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС.

С обжалваното решение, въззивният съд е отменил Решение Nо 631 от 17.01.2008 година по гр.д. Nо 462/2006 година на Смолянския районен съд по отхвърлените искове чл. 108 ЗС и вместо него е постановил ново решение , с което е прието за установено по отношение на търговското дружество, че въззивниците –ищци Р. О. , И. О. и З. М. , като наследници на Х. Х. са собственици на ЛИВАДА от 0.828 дка имот Nо 001297 землището на гр. С., идентичен по КК с ПИ Nо 67653.1.297; ЛИВАДА от 1.298 дка имот Nо 001298 землището на гр. С., идентичен по КК с ПИ Nо 67653.1.298 и е осъдил ответника - констракшън къмпани”ООД гр. С., като частен правоприемник на земите по НА Nо 200/2006 година да предаде владението на тези два имота на основание чл. 108 ЗС, както и да заплати разноски по делото от 623 лв.

В контекста на изложените съображения по въпросът за момента, от който се поражда конститутивния ефект на решението на ПК/ОСЗ и за значението на скицата за реституционната процедура, която следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ, настоящият състав приема касационната жалба за основателна .

Реституционната процедура по възстановяване собствеността на спорните земеделски земи е приключила с Решение Nо 715/21.03.2006 година на ОбСЗГ гр. С., издадено на основание чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл. 18з ал.1 ППЗСПЗЗ признава прaвото на собственост на наследниците на Х. Х. в доказани реално съществуващи / възстсновими/ стари граници на ЛИВАДА 0.828 дка имот 001298 по картата на землището и ЛИВАДА 1,129 дка имот 001298 по картата на землището, което решението е в сила от 06.06.2006 година

При липсата на скица, като неразделна част от посоченото решение , изводите на въззивния съд , че ищците по делото - З. М. , И. О. и Р. О. , като наследници на починалото правоимащо лице Х. Р. Х. са доказали активната материално-правна легитимация на собственици на основание посоченото Решение Nо 715/21.03.2006 година на ОбЗГ Смолян , е незаконосъобразен. Решението на ОбСЗГ е издадено през 2006 година , при действието на ППЗСПЗЗ в редакцията на чл. 18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ от 2003 година – т.е. влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Неправилно с въззивното решение е прието, че без издадена скица / извън останалите неразгледани оплаквания за недействителност на решение на ОбСЗГ /, решението на административния орган е породило вещни-правни последици и реституцията е завършила. Изводът е неправилен и незаконосъобразен , тъй като не е съобразен моментът кога се счита завършена процедурата по възстановяването на земеделските земи в стари реални граници, с оглед на действащите задължителни правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към момента на произнасяне от страна на административния орган.

Констатираната незаконосъобразност налага отмяна на обжалваното решение . Натоящият състав на ВКС , на основание чл. 293 ал.1 ГПК, и при изложената по горе-теза по приложение на чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ ПРИ конкретните доказателства за липса скица , като елемент от задължителните изисквания за завършена реституционна процедура по възстановяване на собствеността на процесните земеделски земи в полза на наследниците на Х. Х. , приема , че ищците не се легитимират като собственици на процесните земеделски имоти и не могат да търсят петиторна защита .

Доколкото правото на собственост не е възникнало в полза на ищците поради неприключилата реституционна процедура, то и не може да бъде противопоставимо на придобитото от ответното търговско дружество право на собственост на процесните имоти по силата на сделка по НА Nо 200 от 17.05.2006 година, към който момент дори решението за възстановяване на собствеността/ ако би породило вещно-правни последици/ не е вписано в Агенцията по вписванията.

За пълнота на изложението следва, касационният съд намира за неправилна приетата с обжалваното решение теза , че разрешеният спор за материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ между наследниците на Х. Х. и наследниците на А. Г. К. , праводатели на ответното търговско дружество по посочения НА Nо 200/ 2006 година , с решение Nо 176/25.06.2004 година на Смолянския районен съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ действие и спрямо търговското дружество, пре9обретател на права, признати с позитивно решение на ПК. Спорът по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ касае спор, кому е принадлежал определен земеделски имот към момента на включването му в ТКЗС. Този спор има за цел да установи правоотношения към минал момент, на базата на което установително решение на съда по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ ще се стигне до издаване на ново решение на оторизирания административен орган ПК/ ОбСЗГ в рамката на процедурата по възстановяване на земеделските земи. Това решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ не може има пряко действие спрямо приобретателя на права , който не е легитимиран да участва по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, докато с ново решение на органа по реституция, не бъде изменено предходното досежно кръга на правоимащите лица.

В този аспект не може да се приеме тезата / която е без значение за изхода на спора , след като при исковете по чл. 108 ЗС ако ищецът не докаже правото си на собственост , не се обсъждат фактите дали лицето ответник е в имота и на правно основание ли го държи/, че търговското дружество не е придобило правото на собственост , тъй като праводателят му не го е притежавал. Към момента на разпоредителните сделки не е издадено ново решение от ОбСЗГ , нито решението по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е било вписано с оглед на противопоставимостта на придобити след вписването права от трети лица.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 въ вр. с чл. 78 ал.2 ГПК в тежест на ищците са направените по делото разноски от ответника , поискани своевременно с писмената защита по делото пред настоящата инстанция и доказани в размер на 3580 лв. / три хиляди петстотин и осемдесет лева/.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 363 от 10.07.2008 година по гр. в.. д. Nо 303/2008 година на Смолянския окръжен съд и вмето него п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ заявените от Р. К. О., И. К. О. и З. Ф. М.,от гр. С. като наследници на Х. Х. , искове са собственост на основания чл. 108 ЗС срещу Ю. констракшън къмпани”ООД гр. С., рег. по ф.д. Nо 12 721/2003 на СГС,с Управител Ю. М. като частен правоприемник на земите по НА Nо 200/2006 година , за предаде владението на собствените им ЛИВАДА от 0.828 дка имот Nо 001297 землището на гр. С., идентичен по КК с ПИ Nо 67653.1.297; ЛИВАДА от 1.298 дка имот Nо 001298 землището на гр. С., идентичен по КК с ПИ Nо 67653.1.298 , като неоснователни.

Осъжда Р. К. О., И. К. О. и З. Ф. М.,от гр. С. да заплатят на „Ю”ООД гр. С., рег. по ф.д. Nо 12 721/2003 на СГС, с Управител Ю. М. сумата 3 580 лв./ три хиляди петстотин и осемдесет лева/, разноски по делото за всички инстанции.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :