4 Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр. София, 24 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от съдия Чочева касационно наказателно дело № 59 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия А. Х. Х. против въззивно решение № 253/14.12.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 555/2010 г. с изтъкнати и поддържани доводи за явна несправедливост на наказанието и претенция за неговото намаляване по размер. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 108/29.09.2010 г., постановена по НОХД № 2559/2010 г., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия А. Х. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 199 ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 26 ал. 1 от НК за това, че в периода 27-29.05.2010 г., в[населено място], при условията на продължавано престъпление извършил грабеж на вещи, като на 27.05.2010 г. отнел златен медалион и синджир на обща стойност 175 лв. от владението на Ф. Р., като деянието е придружено със средна телесна повреда – счупване на лява бедрена кост, причинило трайно затрудняване движението на левия долен крайник, на 27.05.2010 г. отнел златен синджир на стойност 450 лв. от владението на И. А. К. и на 29.05.2010 г. отнел златни синджирче и кръстче, както и позлатено синджирче с три магнита на обща стойност 993 лв. от владението на Надежда Т. Н., като употребил сила. Във вр. с чл. 373 ал. 2 НПК, вр. чл. 58а ал. 1 и чл. 54 от НК е наложил на подсъдимия наказание 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор или затворническо заведение от закрит тип, като е приспаднал предварителното му задържане, считано от 05.06.2010 г. С въззивното решение Пловдивският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда в частта относно наказанието, което е намалил на 6 години лишаване от свобода и е потвърдил същата в останалата й част. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за явна несправедливост на наказанието поради неотчитане на обема и тежестта на налични по делото смекчаващи обстоятелства и надценяване на отегчаващите са неоснователни. Преди всичко, с оглед процедурата, по която се е развило първоинстанционното производство, изискваща приложение на чл. 373 ал. 2 от НПК, индивидуализацията правилно е била проведена при ползване на техниката по чл. 58а ал. 1 от НК, а не съобразно чл. 58 ал. 4 от НК. По делото действително са били констатирани смекчаващи обстоятелства, но те нито са многобройни, нито някое от тях е изключително и поради това в контекста на изискването за преценка на несъразмерна тежест на предвидения минимум по чл. 199 ал. 1, т. 3 и 4 от НК не са определяли прилагане на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК. Правилно е съобразена и тежестта на обстоятелствата със смекчаващ характер, имащи значение за размера на наказанието, като не се наблюдава надценяване на отегчаващите. Видно е от мотивите на въззивната инстанция, че във връзка с изтъквани в жалбата на подсъдимия доводи, е извършена преоценка на тежестта на конкретни смекчаващи обстоятелства, като младата възраст на подсъдимия, оказаното съдействие при разследването, неговата зависимост от наркотици и проблемите в семейството, които са отчетени като улесняващи извършването на престъплението, довело и до намаляване на наказанието от 7 на 6 години лишаване от свобода (1/3 от определимото съобразно чл. 54 от НК наказание от 9 години). Липсва основание за по-голямо смекчаване на наказанието, защото това би довело до неоправдано игнориране на индивидуалната тежест на извършеното престъпление, което е продължавано и включва три отделни деяния срещу различни лица, на едното от които е причинена средната телесна повреда, обусловила и по-тежката квалификация по чл. 199 ал. 1, т. 3, но и присъствието на още един квалифициращ признак за опасен рецидив – по т. 4. Съответно броя на квалифициращите признаци и другите негативни данни за личността на дееца, вкл. осъжданията, неотносими към правната квалификация и свидетелстващи за повтаряемост на престъпно поведение, обуславят извод за завишена степен на личната му обществена опасност, за чиято корекция е необходимо прилагането на наказателна принуда в обема, фиксиран в решението на апелативния съд. Не се твърдят, а и не се установяват обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция и да пораждат необходимост от по-голямо смекчаване на наложеното наказание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 253/14.12.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 555/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.