Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол


Р Е Ш Е Н И Е №322

гр. София, 16 октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА

при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 778/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Г. И. Р. за възобновяване на ВНОХД № 141/2015г. на ОС - Хасково, отмяна на постановените по него и по първоинстанционното производство съдебни актове и връщане на делото на досъдебното производство. Алтернативно се иска възобновяване на наказателното производство и отмяна на съдебните актове относно приложението на чл.68, ал.1 от НК.
В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 НПК. Оплакванията относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се обосновават с доводи за липса на всестранно и пълно установяване на релевантните факти, неоснователно заличаване на допуснато до разпит в качеството на свидетел лице, както и непредприемане на действия по осигуряването му за непосредствен разпит пред съдилищата по същество. Релевира се довод и относно недоказаност на елемент от обективната страна на престъплението, тъй като не било установено авторството на подписа на лиценза за производство на цигари и в частност - че приложеният по делото лиценз не е подписан от Министъра на финансите. Нарушението на закона се обосновава с неправилно прилагане на чл.68, ал.1 НК, доколкото приведеното в изпълнение наказание на осъдения е било наложено за непредпазливо престъпление. Според защитата допустимо е приложение на чл.68, ал.1 от НК само в случаите, когато деецът след като е бил осъждан за умишлено престъпление, в изпитателния срок по чл.66, ал.1 НК извърши друго умишлено престъпление. На плоскостта на нарушението на закона се сочи и неяснота в определения първоначален режим за изтърпяване на наказанията. На последно място, макар и без конкретни съображения, се отправя оплакване за несправедливост на наложеното наказание.
Защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С присъда № 9 от 05.02.2015г. по НОХД № 574/2014г. РС-Хасково е признал подс. Г. Р. за виновен в това, че към 11.07.2012г. в [населено място], обл. Хасково, в съучастие като съизвършител с Й. Р. Лавков, С. Г. Х. и още едно неустановено лице (действало като подбудител и помагач) държал акцизни стоки – 62 420бр. кутии цигари, 32 000 бр. къса цигари, както и 4 350 кг. нарязан тютюн за цигари на обща стойност 667 200 лв., без акцизен бандерол, като предметът на престъплението е в големи размери и случаят е немаловажен, поради което на осн. чл.234, ал.2, т.3 във връзка с ал.1, пр.2 във вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54, ал.1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. От така определеното наказание на осн. чл.59, ал.1 НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „Домашен арест”.
Съдът привел в изпълнение на осн. чл. 68, ал.1 НК наложеното на подс. Г. Р. наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по НОХД №615/2009г. на ОС-София, като постановил същото да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
По жалба на подсъдимия Г. Р. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 141/2015 г. по описа на ОС - Хасково, като с въззивно решение № 63 от 05.05.2015г. съдът упражнил правомощията по чл. 337, ал.1, т.1 във връзка с чл. 334, т.3 НПК – изменил първоинстанционната присъда и намалил наложеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода, както и в частта относно приложението на чл. 59 НК.
В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване решението е влязло в сила от датата на постановяването, като искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство се явява подадено в изискуемия се 6-месечен срок по чл. 421, ал.3 НПК.
Същото е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
Доводите за съществени нарушения на процесуалната дейност на съдилищата по същество, насочена към събиране и оценката на доказателствата са неоснователни. Не е налице доказателствена непълнота във връзка с липсата на разпит на допуснат до разпит и впоследствие заличен македонски гражданин Ивица М.. Видно от материалите по делото, първостепенният съд е допуснал разпит на това лице по искане на защитата и след представяне на писмено „изложение”, нотариално заверено от нотариус в Република М.. Извършени са действия по редовното призоваване на Ивица М. чрез изготвяне на съдебна поръчка. Първоначално М. е бил редовно призован, не се е явил, което е наложило отлагане на делото за повторното му призоваване. В следващото съдебно заседание, при нередовна процедура по призоваването му, делото е било разгледано и приключило с постановяване на първоинстанционната присъда. Принципно непълнота на доказателствата се констатира, само когато при разглеждането на делото, не са изяснени елементи от фактическата обстановка от съществено значение за правилното му решаване. Следователно съдът е обвързан от задължение за събиране на доказателства единствено и само за установяване на относима към предмета на доказване информация. В настоящия случай от съществено значение е обстоятелството, че подсъдимият е реализирал дейност, свързана с нелегално производство на тютюневи изделия по предложение и активно подпомагане (финансово, техническо и организационно) от страна на македонски гражданин с неустановена самоличност. Това обстоятелство е възприето както от първоинстанционния съд, така и от въззивната инстанция и не се оспорва от защитата. Изследването на фактите във връзка с личността на подбудителя и помагача, какъвто резултат се цели чрез искането за разпит на македонския гражданин И. М., в конкретния случай се явява безпредметно за нуждите на процеса, чийто предмет на доказване обхваща единствено участието на подсъдимия в извършеното престъпление. На второ място следва да се отчете и възможността, при разпит на лице, направило извънпроцесуално изявление за участието си в инкриминираната престъпна дейност, същото да се позове на чл. 121 НПК и да откаже да предостави уличаваща го информация. При това положение е съмнително постигането на целения от защитата резултат - запълване на доказателствената съвкупност с информация, която да оневини подсъдимия. На последно място в контекста на обсъжданото възражение въззивната инстанция внимателно е проследила хронологията на процесуалната дейност на първата инстанция във връзка с допускането на И. М. като свидетел и причините за заличаването му като такъв от районния съд. Съответна на обективните материали по делото (л.48-51 от н.о.х.д. №574/2014г.) е констатацията, че както оригиналът, така и заверения превод на т.нар. „изложение” не носят подписа на своя автор в лицето на И. М., което поначало обуславя и недопустимост на приобщаването на обсъжданото „изявление” към материалите по делото. То не носи характеристиките нито на писмено доказателство, нито на писмено доказателствено средство, поради което е без всякакво правно значение и въз основа на него не могат да се обосновават изводи по фактите.
Не се споделят и развитите в искането съображения касаещи липсата на всестранно и пълно изследване относно истинността на приложения по делото лиценз за производство и продажба на тютюневи изделия, а оттам - и неяснота по изводите на въззивната инстанция във връзка със субективната съставомерност на деянието. Прието е по делото, че представеното от осъдения Р. копие от лиценз за производство и продажба на тютюневи изделия № 0548 от 23.03.2011г. на [фирма] е изцяло недействително, тъй като по принцип издаването на лиценз за двете дейности- производство и продажба в един акт на администрацията е недопустимо, доколкото редът за получаването на съответното разрешение е различен. Така при производството на тютюневи изделия спазването на лицензионният режим се регулира от Министерски съвет при спазване на гл.11 от Закон за тютюна и тютюневите изделия, докато разрешението за продажба на тютюневи изделия е регламентирано от Закона за акцизите и данъчните складове. В тази насока по делото са приобщени като писмени доказателства писма от заместник-министъра на финансите ( л.45, т.5 ДП) и от директора на Агенция „Митници”( л.44, т.5 ДП) и на базата на тях съдилищата са направили съответна констатация, че към 23.03.2011г.( датата на лиценза) не са издавани разрешения за производство на тютюневи изделия от Министерски съвет, както и не е издавано от началниците на митници разрешение за продажба на тютюневи изделия под същия номер с дата 23.03.2011 година. Изследването на въпроса дали министъра на финансите е автор на представения лиценз е не само безпредметно, но и в конкретния случай е неотносимо към предмета на доказване. Престъплението по чл.234 НК, с оглед очертаните в състава му обективни и субективни признаци, може да бъде реализирано и при спазена процедура по ЗТТИ и ЗАДС по издаване на съответните лицензи, като е достатъчно съответните стоки, определени в закона като подлежащи на облагане с акциз да бъдат продавани или държани от дееца без на същите да е поставен бандерол, указващ плащането на дължимия акциз. Чрез действието на нормата на чл.234 НК се защитават обществените отношения, свързани с дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог от акцизни стоки, изброени в чл.1 от ЗАДС, докато регламентацията на лицензионните режими (т.нар. разрешителни режими) е насочена към конкретен вид дейности, спрямо които държавата проявява засилен интерес и контрол поради определени характеристики на дейността или специфики, свързани с предмета на тази дейност.
В контекста на изложеното по-горе и при съобразяване на приетата по делото фактология неоснователно е заявеното в искането оплакване за нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК при установяване на релевантните обстоятелства относно субективната страна на престъплението по чл.234, ал.2, т.3 във връзка с ал.1, пр.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за което е осъден молителят. Правилно и убедително е аргументирано становището на въззивния съд относно субективната страна на инкриминираното деяние. В тази насока на л. 20-24 от ВНОХД № 141/2015 г. детайлно са проследени обективните обстоятелства, предхождащи и съпътстващи реализираната от осъдения Р. дейност по наемането на склада, приемането на машините за производство на цигарите, осигуряването на работниците, изплащането на възнаграждението им, плащането на наема за квартирата им, както и на пътните им разноски, предприемането на действия по негово предложение за шумоизолиране на цеха, осигуряването на консумативите и суровините за производството на цигарите. С основание въззивната инстанция е акцентирала и на обстоятелството, че единствено осъденият Р. и св. Лавков и св. Х. са разполагали с ключове за цеха, достъп до материалите и суровините за производството на цигарите, достъп до ел.генератор, вакуумпомпите, както и на обстоятелството, че само подс. Р., заедно със св. Л. и Х., са се занимавали със складирането на готовата продукция и натоварването й при изнасянето й от склада. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, обуславят субективната съставомерност на извършеното от молителя престъпно деяние. Наличието на сключени трудови договори между подсъдимия и останалите работници в цеха с несъществуващото [фирма] също не може да се прецени като фактор, оневиняващ подсъдимия. Въззивният съд внимателно е проследил хронологията по съставянето на въпросните трудови договори и на базата на това обосновано е заключил, че те са създадени с цел придаване на законосъобразен вид на осъществяваната дейност по нелегалното производство, респ. държане на тютюневите изделия.
Касационната инстанция не констатира нарушение на материалния закон във връзка с приложението на чл.68, ал.1 от НК, както и по отношение на определения режим на изтърпяване на наказанието. Приведеното на осн. чл.68, ал.1 НК в изпълнение наказание по н.о.х.д. № 615/2009г.на Софийски Окръжен съд е наложено на подсъдимия за непредпазливо престъпление. Според аргументацията в искането за възобновяване тълкуването на нормата на чл.68, ал.1 НК предполага първото осъждане да бъде също за умишлено престъпление. В текста на чл.68, ал.1 НК обаче не е въведено изискване относно формата на вина на предходното престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Изискванията за приложимост на чл. 68, ал.1 НК са насочени единствено към второто по ред осъждане, а именно същото да е за умишлено престъпление от общ характер. Аргумент за това е и текста на чл.68, ал.2 от НК, в който законодателят изрично е посочил поредността на извършените престъпления по отношение формата на вината и предоставил възможност на съда да прецени с оглед постигане целите, посочени в чл.36 НК следва ли да се изтърпява наказанието по първата присъда, когато второто престъпление е извършено по непредпазливост.
Когато второто престъпление е умишлено, на съда не е предоставена възможност за преценка и в този случай следва задължително да приведе в изпълнение наказанието по условната присъда, независимо от това дали предходното осъждане е за умишлено или непредпазливо престъпление.
Определеният от двете инстанции „строг” режим на изтърпяване на наказанията е в съответствие с изискванията на чл. 60, ал.1 ЗИНЗС. С постановяване на присъдата за второто престъпление и активиране на условната присъда по н.о.х.д. № 615/2009г. на Софийски Окръжен съд деецът вече не осъден за първи път, а е повторно осъден, което предопределя приложението на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС.
Не се констатира и основанието на чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл.348, ал.1, т.3 НПК относно заявената декларативно в искането явна несправедливост на наложеното наказание в размер на 2 години лишаване от свобода. Същото е в предвидения в санкционната част на чл. 234, ал.2, т.3 НК минимум и съответно на приетите обстоятелства, относими както към обществената опасност на деянието, така и към обществената опасност на дееца. Съобразено е конкретно реализираното от осъдения престъпно поведение, значително по-малкия му принос в организацията на нелегалното производство на тютюневи изделия в сравнение с приноса на неиздирените лица, спрямо които материалите по делото са били отделени в друго производство. Наред с това обаче следва да се посочи, че деянието е осъществено в изпитателния срок по предходно осъждане, което обуславя и извод за завишена степен на обществена опасност на подсъдимия. При това правилна е констатацията на съда, че не са налице условията за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК, като касационната инстанция не намира основания за корекция на наложеното на осъдения наказание и затова искането му в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. Р. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 63 от 05.05.2015 г. по ВНОХД № 141/2015 г. на Окръжен съд- Хасково.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: