1 Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 29 юли 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети януари ........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ...................................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 775 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимата Ю. Г. срещу въззивна присъда № 6 от 15.10.10 год., постановена по НОХД № 229/10 год. по описа на Варненския апелативен съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на въззивния акт и оправдаването на Г.. Жалбата се поддържа в съдебно заседание със същото искане. Представя се допълнение към нея. От страна на гражданския ищец и частен обвинител се иска жалбата да се остави без уважение. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на присъдата. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото актове, в това число и такъв на ВКС, сочените основания и доводи и становището на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 53 от 09.10.09 год., постановена по НОХД № 106/09 год. подсъдимата Г. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. Отхвърлен е предявения от бащата на починалия граждански иск за сумата от 120 000 лв. С решение № 8 от 28.01.10 год. по ВНОХД № 436/09 год. Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционния акт. По жалба на гражданския ищец и частен обвинител Е. Д. ВКС, І н.о., е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане на АС – гр.Варна, мотивирайки се с допуснати от предходните инстанции нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствения материал. Дал е задължителни указания и по чл. 15 НК, съобразени с ТР № 28/84 год. на ОСНК на ВС. При новото разглеждане на делото с атакуваната присъда първоинстанционната такава е отменена. Г. е призната за виновна в това, че на 22.11.08 год. на ПП 1-4, до разклона за с.Лиляк, общ. Омуртаг, при управление на л.а.м. „Опел – Т.” с рег. № ВТ 4548 ВВ, нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на К. Н., като направила всичко, зависещо от нея, за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл. 343, ал. 1 б. „в” и чл. 54 НК е осъдена на ШЕСТ месеца лишаване от свобода и е лишена на осн. чл. 343г НК от правоуправление на МПС за срок от две години. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Съдът е осъдил Г. да заплати на гражданския ищец Е. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно с лихвата, считано от 22.11.08 год., като е отхвърлил иска в останалата му част. Произнесъл се е и по направените по делото разноски и държавната такса. За решаване на делото от правна страна са значими обстоятелствата за: скоростта на движение на л.а., управляван от подсъдимата; опасната зона за спиране при тази скорост; момента и отстоянието от лекия автомобил, в които пострадалия се е превърнал в опасност на пътя; пътната обстановка в района на произшествието; съществуващата видимост; съобразената скорост. Първите три обстоятелства са от компетентността на назначените експертизи, тъй като зависят от технически параметри. Останалите три – на съда. Настоящата инстанция не констатира порок в аналитичната дейност на апелативния съд по фактите. Те са приети такива, каквито се установяват от събраните доказателства, проверени чрез съответните експертни знания, отразени в назначената и приета по въззивното дело комплекса съдебномедицинска и авто-техническа експертиза / 32-63/. Отговорът на първите три въпроса са дали експертите. Скоростта на движение по технически път е изчислена на 52 км/ч. Опасната зона за спиране – 43.53 метра. Отдалечеността на лекия автомобил, управляван от подсъдимата, от мястото на удара е изчислено на 24.59 метра, т.е. пешеходецът е попаднал в опасната зона за спиране и водачът не е имал техническа възможност да избегне фаталното съприкосновение. За да изчислят безопасната скорост на автомобила / 40.77 м. / от гледна точка на разстоянието на видимост, вещите лица са приели най-благоприятната за подсъдимата стойност от 30 метра, при която пешеходецът също би попаднал в опасната зона за спиране. Изчислили са при посочените параметри, че безопасната скорост на МПС, при която Г. би могла да избегне удара, е 35.66 км/ч. От друга страна, съгласно приетите от съда фактически обстоятелства, пътната обстановка е била изключително тежка и сложна, с твърде много отрицателни фактори: минусови температури; намалена видимост, поради нощна тъмнина; мокър, на места заледен и хлъзгав път с навявания; обилен снеговалеж при силни пориви на вятъра, носещ снега на талази; аварирал в близост до платното за движение автомобил с включени аварийни светлини; приближаваща се насрещно едрогабаритна техника - снегопочистваща машина, обозначена с жълта мигаща светлина; закъсали превозни средства по протежението на пътя. Съгласно посоченото и на базата на свидетелските показания на Н., З., Х. и А., съдът обосновано е приел, че видимостта в района на произшествието е била в рамките на 5 до 20 метра. Последният параметър променя изводите на експертите за максимално допустимата скорост на движение, за да се избегне удара, като съдът правилно е възприел заключението на вещите лица, че безопасната такава е в рамките до 35.66 км/ч. Този извод не е произволен, а е съпоставен със скоростта на движение на останалите участници в движението, например свидетеля Д., спрял почти незабавно след произшествието, който е карал л.а.м. „Нива” на втора предавка със скорост 20-30 км/ч. При посочените обстоятелства и настоящият състав на ВКС, така както и предходният такъв по делото, намира, че изводът на апелативния съд за виновно допуснато нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на Г. е съобразен със закона, поради което законосъобразно е реализирана наказателната й отговорност по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. Безспорно подсъдимата не е очаквала Н. да се появи на пътя. Тя не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, ако бе съобразила изключително тежката и сложна пътна обстановка и бе избрала скорост на движение, адекватна на нея. В този смисъл, апелативният съд законосъобразно и в съответствие с постоянната съдебна практика е посочил, че попадането на пешеходци в опасната зона за спиране би могло да обоснове извод за невиновност /случайно деяние/ по чл. 15 НК само при положение, че скоростта на движение, избрана от водача, е била такава, каквато се изисква от ЗДвП – в случая чл. 20, ал. 2 от същия. Н. нито е бил непредвидимо препятствие по пътя, нито се е появил внезапно с оглед авариралия в близост автомобил. От друга страна, несъгласието на защитата с приетите фактически обстоятелства и правните изводи на съда, така както проявява несъгласие и с предходното решение на ВКС, не може да се възприеме като допуснато процесуално нарушение – липса на мотиви. В тази насока апелативната инстанция изцяло е изпълнила задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Посочила е възприетите обстоятелства и на базата на кои доказателствени материали се установяват. Обсъдила е противоречията в доказателствения материал и е изложила съображенията си защо приема едни от тях, а други отхвърля. Задълбочено е аргументирала правните си съображения за взетото решение, касаещо наказателната отговорност на Г.. При разглеждането на делото и постановяването на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения, които са касационни основания за реализиране на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 1, т 2-4 НПК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 6 от 15.10.10 год., постановена по НОХД № 229/10 год. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................