4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 346/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 376 гр.София, 18 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Блага Иванова със секретар Румяна Виденова при участието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов наказателно дело под № 346/2010 година Осъденият Ц. В. В. чрез своя защитник е отправил до ВКС искане по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) срещу решението на Софийския градски съд, изменящо присъдата на Софийския районен съд. Първоинстанционната присъда от 29 април 2009 год. по нохд № 9168/2008 год. е за грабежа върху В. С. Н. на нейни вещи за 2 579 лева – престъпление по чл.198, ал.1 НК, извършено на 11 януари 2001 год., за което В. е получил наказание 1 година лишаване от свобода при общ режим (при условията и на чл.55 НК-под минималния размер, предвиден в закона), а пострадалата – обезщетение 2 000 лева за причинените й неимуществени щети, и 2 579 лева – за имуществените. Второинстанционното (въззивно) решение - № 453 от 23 март 2010 год. по внохд № 436/2010 год. е постановено по жалба от името на подсъдимия и с него отговорността му е смекчена, наказателната – с оправдаване за част от предмета на грабежа и прилагане на условното осъждане с тригодишен изпитателен срок, гражданската – със съответното намаляне на обезщетението за имуществени щети до размера на 1 386 лева. В искането за възобновяване на делото е оспорена процесуалната законосъобразност на осъждането, но въпреки това е поискано не само ново разглеждане на делото, но и - като първа алтернатива – оправдаване още във ВКС. Искането до ВКС е поддържано и в съдебното заседание на тази инстанция, а от страна на пострадалата и на прокурора е пледирано за отхвърлянето му. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Ако то почива върху толкова сериозни процесуални нарушения, колкото се претендират, искането за оправдаване на осъдения и без друго няма как поначало да бъде уважено пряко в тази инстанция (арг. от чл.354, ал.3, т.2 НПК). Претенцията за съществени процесуални нарушения, от друга страна, е до голяма степен оформена така, като че по делото е постановен само първоинстанционен съдебен акт; възраженията са насочени непосредствено към присъдата, макар че не тя, а въззивното решение е предмет на поискана проверка по реда на възобновяването (арг. от чл.426 НПК). Вдействителност обаче възраженията срещу осъждането на В. са и вече правени пред въззивния СГС, и – нещо повече – получили са съответния и, според ВКС, убедителен отговор за своята неоснователност. СГС, по-конкретно, не се е отнесъл безкритично и към някои от посочените от името на подсъдимия недостатъци на делото в първата инстанция (например и той да потвърди доказателственото значение на протокола за иззетите мирисови следи), но това, поради което най-вече ВКС се съгласява с въззивния акт, е убеждението, че претендираните процесуални нарушения и без друго не могат да бъдат окачествени като съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК (ярък пример в тази насока е твърдението, че липсва протокол на съдебното заседание в районния съд, но същото важи и за очевидно некоректните съображения на същия съд да откаже разпит на св.Д., отказ, който поради тях е справедливо оприличен на „наказание” за подсъдимия). Ръководен от всичко изложено съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела на въззивно решение № 453 от 23 март 2010 год. по внохд № 436/2010 год. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ