Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * възражения срещу иск за собственост, основан на реституция * право на изкупуване от ползвател * трансформация на правото на ползване в право на собственост * постройка


7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

СОФИЯ, 11.06.2013 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1244/2010 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. С. като пълномощник на П. Т. П., против решение № 791 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1837/2009 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 2259 от 10.07.2009 г. по гр.д. № 9551/07 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Т. П. против П. Г. С., С. И. С., С. Г. К., Б. Д. К. и Е. С. Н. /П./ искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот пл.№ 269 по КП “Ч.” от 2000 г., находящ се в [населено място],[жк], м. ”М.” и на 18 кв.м. от ПИ № 756 находящ се в същата местност, двата имота представляващи стар имот пл.№ 3377 от КП на КК ” Ч.” от 1990 г.
Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е пренебрегнал събраните по делото доказателства, а част от тях е ценил превратно и изолирано, допуснал е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като е разгледал възражението на ответниците, че наследодателката на касатора не е бил собственик на възстановения земеделски имот, необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на процесния недвижим имот от ответницата С. К..
Ответниците по касация Е. С. Н./ П./, П. Г. С., С. И. С., С. Г. К. и Б. Д. К., действащи чрез своя пълномощник адв. Б. Д., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното:
Жалбоподателят в настоящото производство П. Т. П. е предявил иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ /след направеното в съдебно заседание на 22.04.2009 г. уточнение/ ПИ № 269 с площ 808 кв.м и реална част от ПИ № 756 с площ 18 кв.м. по КП на КК” Ч.”, В.,[жк]. Твърдял е, че спорния имот е идентичен с имот пл.№ 3377 по КП от 1990 г., с площ 826 кв.м, възстановен с решение № 584 от 21.01.1999 г. на ПК- В. на наследниците на К. Н. А.. Оспорил е придобиването на право на собственост от ответниците по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, като е твърдял, че не са били налице предвидените в закона предпоставки за това.
Срещу предявения иск за ревандикация ответниците са противопоставили възражение, че решението на ПК - В., от което ищецът черпи права, не го легитимира като собственик на възстановения имот, тъй като неговата наследодателка не е била собственик на този имот към момента на обобществяването му.
Това възражение е разгледано от въззивния съд, който е приел, че тъй като реституционното решение е издадено в едностранно административно производство, в което ответниците не са били страна, в тежест на ищеца е да установи с всички доказателствени средства, че са били налице материалноправните предпоставки за осъществяване на земеделската реституция, включително и предпоставките за възникване на правото на собственост върху имота, признат и възстановен с решението на ПК. След обсъждане на приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, е направил извод, че ищецът не доказал по безспорен и категоричен начин, че праводателката му е придобила правото на собственост на възстановения имот по силата на извършената през 1949 г. доброволна делба. Не е налице идентичност на имота, получен от нея по договора за доброволна делба, и имота, възстановен с решението на ПК, на което ищецът е основал правата си. Оттук съдът е заключил, че не е налице първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск - ищецът да е собственик на претендирания за ревандикация имот, поради което на това основание искът подлежи на отхвърляне.
На следващо място е посочил, че не е налице и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск- имотът да се владее от ответниците без основание. Приел е, че на ответниците П. С. и С. К. валидно е било предоставено право на ползване върху процесния имот по предвидения за това ред, към 01.03.1991 г. в имот пл.№ 3377, част от който е процесния, е съществувала постройка за сезонно ползване, изградена със съответните книжа, ответниците са заплатили имота на общината, поради което правото на ползване се е трансформирало в право на собственост при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Едва по- късно, с плана от 2000 г., от придобия от С. К. и П. С. имот са били обособени два отделни имота, съответно с пл.№ 269, записан на името на С. К., и имот пл.№ 268, записан на името на П. С., на основание извършената от тях през 1999 г. доброволна делба.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е лицата, на които земеделските земи са били предоставени за ползуване по реда на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, да оспорват правото на собственост на ищеца, респ. на неговия наследодател, на възстановения имот към момента на коопериране на земята, като е констатирано противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
След постановяване на определението по чл. 288 ГПК по този въпрос е прието ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което се отстрани противоречието в практиката на ВКС, като се възприе становището, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. След като ответникът не заявява собственически права по отношение на спорния имот към момента на обобществяването на земеделските земи, той не разполага по предявения срещу него ревандикационен иск с възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към релевантния за реституцията минал момент, тъй като може да противопоставя само собствени права, които изключват правата на ищците - че имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като е бил изкупен при условията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ.
Другият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е за това допустимо ли да се придобие в съсобственост по реда на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ земеделски имот над определения в закона размер от наследниците на ползвателя, ако след неговата смърт на всеки от тях е била предоставена за ползуване реална част от същия имот и как следва да се преценяват в този случай предпоставките на § 4а – спрямо целия имот, предоставен за ползуване на наследодателя или спрямо частта, предоставена за ползване на всеки от наследниците.
Правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани въз основа на посочените в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ актове на МС, е специфично вещно право. За разлика от вещното право на ползване, уредено в чл. 56-59 ЗС, то не се погасява със смъртта на ползвателя, а се наследява от наследниците му по закон и може да бъде предмет на делба. Разделянето на предоставената земя на реални дялове след смъртта на ползвателя и предоставянето им за самостоятелно ползване от наследниците, има за последица прекратяване на съпритежанието на вещното право на ползване, придобито по наследяване и трансформирането му в отделно право на ползване на всеки наследник върху предоставения му реален дял. Поради това следва да се приеме, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ всеки от наследниците има самостоятелно право да изкупи по реда на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ този имот, който му е бил предоставен за ползване, като в този случай предпоставките за изкупуване се преценяват за всеки реален дял поотделно.
С оглед разрешението на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Т. П. иск за ревандикация на имот пл.№ 269 по КП на КК ” Чайка”, одобрен през 2000 г.
Решение № 584 от 21.01.1999 г. на ПК- В., на което основава претендираното право на собственост ищецът, е постановено при действието на редакцията на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г., поради което има конститутивно действие. С него възстановеният имот е индивидуализиран с посочване на имоти и части от имоти по кадастрален план, действащ към момента на постановяването му. Поради това и с оглед формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, следва да се приеме, че то легитимира ищеца като собственик на възстановената с него част от имот пл.№ 3377 по плана на КК “Чайка” от 1990 г., идентична с процесния имот пл.№ 269.
Безспорно е установено по делото, че след смъртта на Г. С. предоставеният му за ползване по реда на ПМС № 21/ 63 г. имот е бил разделен между неговите наследници П. С. и С. К., като на всеки от тях е предоставена за самостоятелно ползване съответна реална част с граници, описани в издадените удостоверения № 6 и № 7 от 15.09.1983 г. на ОНС- В.. Предоставената за ползване на С. К. земя се идентифицира като имот пл.№ 269, който е идентичен с 808 кв.м от възстановения на наследниците на К. А. с решение № 584 от 21.01.1999 г. на ПК - В. имот пл.№ 3377 по плана от 1990 г. По делото не е установено по безспорен начин в ползвания от С. К. имот към 01.03.1991 г. да е съществувала сграда, при наличието на която за ответницата би възникнало правото да придобие собствеността на земята в хипотезата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Наведените от пълномощника на ответниците твърдения в този смисъл са неоснователни. По делото са приети като доказателства подадената от С. Г. К. молба от 25.06.1992 г. до техническата служба на кметство ”Ч.” , [община], за извършване на оценка на предоставения й за ползване имот от 600 кв.м / л. 245 от първоинстанционното дело/, както и жалба до Варненския окръжен съд против отказа на кмета на [община] за придобиване на собственост по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в които са посочени извършените подобрения в имота, но сред тях не фигурира сграда. Такава е посочена в молбата за извършване на оценка на предоставения за ползване имот на нейния брат П. С.. Тези доказателства опровергават показанията на разпитаните по делото свидетели, според които построената от бащата на С. К. барака въз основа на позволителен билет от 1968 г. е била съборена след като тя продала имот пл.№ 269 на ответника Е. Н., тъй като видно от приложения на л. 102 от делото нотариален акт № 101, т.ІІІ, дело № 375/2004 г., продажбата е извършена на 12.02004 г.
Изложеното дотук налага извод, че не са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост от С. К. върху предоставения й за ползване, съгласно удостоверение № 7 от 15.09.1983 г., недвижим имот.
Необоснован е и изводът на въззивния съд, че С. К. и П. С. са придобили на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост върху целия имот пл.№ 3377 по плана от 1990 г., като са заплатили същия в полза на общината по предвидения за това ред. По делото е установено, че площта на имот пл.№ 3377 е 1300 кв.м. Въпреки многобройните зачертавания, поправки, добавки и несъответствия в датите на представените по делото оценителни протоколи, при внимателен прочит на същите става ясно, че е са оценени само 600 кв.м при основна цена 55 лв. /кв.м за сумата 33 000 лв., среден корекционен коефициент – 8 250 лв. и допълнителен коефициент за курортна местност- 6 600 лв. Определена е и прогресивно нарастваща такса за сградата над 35 кв.м. до 62 кв.м - общо 7 150 лв. Тези оценки съответстват на сумите, внесени с приложените на л. 98- 99 от първоинстанционното дело копия от платежни нареждания, които са идентични с приложените и на л. 266-267. В тях като вносител е посочен П. Г. С.. Установено е по делото, че на същия е бил предоставен за ползване имот с площ 650 кв.м,, който е идентичен с имот пл.№ 268 по плана от 1990 г., а понастоящем - имот пл.№ 756, в който попада и построената въз основа на издаденото през 1983 г. разрешение за строеж на името на П. С.. Поради това тези доказателства не обосновават извод за придобиване на право на собственост по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ върху целия имот пл.№ 3377, както е приел въззивния съд.
Тъй като не са били налице предпоставките за придобиване на право на собственост по § 4а ПЗР на ЗСПЗС по отношение на предоставената за ползване през 1983 г. на С. К. реална част от имот пл.№ 3377, този имот не е станал съсобствен между нея и нейния брат П. С., поради което и извършената между тях през 1999 г. доброволна делба, по силата на която С. К. е получила 650 кв.м от пл.№ 3377, съставляващи дял І по скица на вещото лице, не е породила вещноправен ефект и не легитимира С. като собственик на тази реална част. По тази причина и извършената през 2004 г. разпоредителна сделка с имот пл.№ 269 също не е породила транслативно действие и ответникът Е. Н. не е придобил правото на собственост върху процесния имот.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Т. П. против Е. С. Н./ П./, П. Г. С., С. И. С., С. Г. К. и Б. Д. К. субективно съединени искове за ревандикация на имот пл.№ 269 по КП “Ч.” от 2000 г., и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго, с което посочените ответници бъдат осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на П. Т. П. владението върху този имот.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение № 791 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1837/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Т. П. против Е. С. Н./ П./, П. Г. С., С. И. С., С. Г. К. и Б. Д. К. субективно съединени искове за ревандикация на имот пл.№ 269 по КП “Ч.” от 2000 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. С. Н./ П./, П. Г. С., С. И. С., С. Г. К. и Б. Д. К. на основание чл. 108 ЗС да предадат на П. Т. П. владението върху следния недвижим имот: имот пл.№ 269 по КП “Ч.” от 2000 г., находящ се в [населено място],[жк], м. ”М.”, идентичен с реална част от стар имот пл.№ 3377 по КП на КК ” Ч.” от 1990 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.






ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: