Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1870/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 540 гр.София, 20 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1870/2013 година Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Б. А. Б.,изготвена от служебния му защитник,и насочена срещу решение № 133 от 3.VІІ.2013 год. по внохд № 145/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се прави позоваване на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК с доводи,относими към част от основанията.Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане,или изменяване на решението с преквалифициране на извършеното от подсъдимия деяние в престъпление по чл. 118 НК,или намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода без промяна в квалификацията и намаляване размера на присъдените в полза на правоимащите обезщетения за причинените им неимуществени вреди. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебен защитник,различен от този,който я е изготвил,по същите съображения и със същите искания. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила,след като не намира за основателно което и да било възражение срещу правилността му. ВКС установи: С присъда № 6 от 5.ІІІ.2013 год. по нохд № 16/2013 год. на Кърджалийския окръжен съд Б. А. Б. е признат за виновен в това,че 13.V.2013 год. в [населено място],Кърджалийска община,умишлено е умъртвил 31-годишния И. Е. М. от [населено място],Кърджалийска община,за което и на основание чл. 115 НК е осъден на 15 години лишаване от свобода,които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.Подсъдимият е осъден и да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди на С. Р. А.-майка на убития-в размер на 70 000 лв.,на Б. Б. А.-съпруга на убития-90 000 лв.,на Е. и Е. И. М.-малолетни низходящи на убития-по 120 000 лв. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Възраженията срещу правилността на обжалваната присъда са неоснователни. Неоснователно е приписано на въззивния съд допускането на съществено процесуално нарушение поради отказът му да подложи повторно на разпит 7 от разпитаните в първата инстанция свидетели.Въпросните свидетели са изброени в предпоследното изречение на въззивната жалба,без към искането за повторният им разпит да са изложени някакви съображения.В проведеното по реда на чл. 327 НПК заседание въззивният съд е обсъдил искането,констатирал е липсата на посочени във въззивната жалба доводи,убеждаващи в необходимостта от повторен разпит на тези свидетели,както и обстоятелството,че при първоинстанционното разглеждане на делото изброените свидетели са били подробно разпитани,и се е произнесъл с мотивиран отказ.В съдебното заседание,проведено на 30.V.2013 год.,подсъдимият е потвърдил искането си за преразпит на свидетелите,но отново не е обяснил,защо,нито такова обяснение е дал защитникът му /изявления на тези две страни на л.28,гърба от възз.д./.В касационната жалба сега се твърди,че поради отказът от повторен разпит на свидетелите останало неизяснено,кога точно в интервала между 22.30 и 23.40 ч е бил умъртвен М.,без да е ясно,с какво установяването на точния час-отделен е въпросът за възможността изобщо да се постигне желаната точност,след като всички свидетели са посочили приблизителното,според всеки,време на инцидента-ще допринесе за изясняването на делото или ще внесе промени във фактите от значение за отговорността на подсъдимия. Не е основателно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение с неназначаването „конкретно в хода на досъдебеното производство...на съдебно-психиатрична експертиза” с оглед преценка както на годността на подсъдимия да бъде наказателно отговорен,така и на евентуалното му изпадане в състояние на физиологичен афект.Действително такова експертно освидетелстване на Б. не е било извършено нито при досъдебното разследване,нито при първоинстанционното разглеждане на делото.Въззивният съд обаче е отстранил този недостатък на двете предходни производства като е назначил,изслушал и приел подробното заключение на двама специалисти-психиатърът Р.Д. и психологът Ал.Д.-които,след подробно запознаване с наличния доказателствен материал,преглед и изследване на подсъдимия /въпреки отразеното в експертизата,че е демонстрирал несъгласие с провеждане на изследването и не е съдействал пълноценно на експертите/, писмено и устно са заявили категоричното си становище,че: по време на престъпното деяние Б. „е можел да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си”;бил е „в състояние на обикновено алкохолно опиване” без „данни за физиологичен или патологичен афект,както и за усложнено или патологично алкохолно опиване”; „не се е намирал в състояние на уплаха или смущение,което да е довело до ограничаване на възможността...да оценява фактическата обстановка и да взема правилно решение”. Не са основателни възраженията и срещу дейността на въззивния съд по анализа на установените факти.Всички те са изведени от доказателствен материал,събран по надлежния процесуален ред.Не се констатираха превратно тълкувани,недооценени или неценени факти.Обсъдено е всяко едно противоречие както между показанията на разпитаните свидетели,така и между казаното от тях и от подсъдимия.Изложени са убеждаващи съображения в съответствие с правилото на чл. 305,ал.3 НПК,наложително поради оспорването,макар и отчасти,на приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Не е основателно,на следващо място,твърдението за допуснато нарушение на материалния закон.Че подсъдимият не се е намирал в наказуемо афектно състояние,за каквото се пледира с претенцията за преквалифициране на деянието му по чл. 118 НК,е установено не само посредством психиатричното и психологично изследване поведението на Б. преди,по време на и след инцидента с причиняването смъртта на Ив.М..От разказите на всички-без изключение-свидетели става ясно,че доколкото в заведението на Н.Р. е възникнала конфликтна ситуация,тя,първо,е била инициирана от подсъдимия и,второ,пострадалият М. не е имал участие в нея.Така че дори подсъдимият да се е афектирал от възникналия значително преди деянието конфликт,последният е бил между него и свидетеля Х.Х.,без от страна на пострадалия да са били извършени действия с упражнено върху Б. насилие-за такова твърди само подсъдимия,отречено е от свидетелите,прието е и от съда за неистинно-отправяне на тежка обида или клевета,или извършване на друго противозаконно действие с възможност да настъпят или настъпили тежки последици за подсъдимия или негови ближни,при което отпада възможността афектното състояние-ако го е имало-да доведе до желаното по-благоприятно квалифициране на деянието. Не са основателни,накрая,и оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода,както и на размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.И двете предходни инстанции са отчели всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието и обосновано са приели отсъствието на предпоставки за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.Освен това Б. е наказан с минималното наказание за извършеното от него тежко умишлено престъпление въпреки наличието и на отегчаващи отговорността му обстоятелства,които са позволявали лишаването от свобода да се определи по скоро към средата на предвидената в специалната материалноправна норма санкция.Обезщетенията за неимуществени вреди са определени в размери,съответстващи на тежестта на претърпяните вреди и съобразени с относително устойчивата съдебна практика,а и жалбата е лишена от конкретни доводи по това възражение. Предвид дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 3.VІІ.2013 год. по внохд № 145/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: