Р Е Ш Е Н И Е     № 171     София, 02 април 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ПОПОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 24/2009 година В срока по чл. 421, ал.1 НПК и на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК главният прокурор на Република България е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 6 от 29.02.2008 г., постановена по НОХД № 775/06 г. от Районен съд – гр. В.. В искането се твърди, че при постановяване на посочения съдебен акт са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закони. В съдебното заседание искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Е. Л. Ц. лично и чрез, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, процесуален представител поддържат становище, че посочените основания в искането за възобновяване не са налице, но все пак се счита, че делото следва да бъде възобновено, за да се отстрани, допуснато нарушение на материалния закон при определяне на наказанието. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе взе предвид следното : Искането е процесуално допустимо, като подадено в предвидения от закона срок и е основателно. І. С цитирания съдебен акт, чиято отмяна се иска, осъденият Ц. е бил признат за виновен в това, че периода 04.01.2003 г. - 10.01.2003 г., след повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 84,75 лева от владението на собственика Г. К. П. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен и до приключване на съдебното следствие вещите са възстановени. Така посоченото деяние е било квалифицирано като престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 от НК и чл. 194, ал. 1 и чл. 28 от НК, а определеното за него наказание е пробация, със съответните пробационни мерки, наложено при условията на чл. 55, ал.1, т.1, б. “б” от НК. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава XXVІІ и конкретно чл. 372, ал.4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Осъденият Ц. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първата инстанция, не е постановила нарочно определение по чл. 372, ал.4 от НПК, с което да обяви, че направеното самопризнание намира подкрепа в доказателствата по делото и че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и самопризнанието на подсъдимия, но е разгледала делото в посочената диференцирана процедура. Известно е, че признаването на фактите, с оглед приложението на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, обхваща всички факти, описани в обвинителния акт – обективни и субективни, както и че съгласно чл. 373, ал.3 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. По конкретното дело, съдът е отразил в мотивите всички факти, признати от подсъдимия Ц, включително и относно използването на техническо средство. В диспозитива на присъдата е изложено решението на съда по въпросите в чл. 301 от НПК, както вече се посочи, с изрично отразяване за използването на техническо средство, както и че деянието е извършено повторно и случая е немаловажен. В пълно противоречие с приетото, съдът е дал правна квалификация на извършеното по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 от НК и чл. 194, ал. 1 и чл. 28 от НК, като така е оставил неразрешен въпроса за квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 7 от НК. Вярно е, че дори и при особената процедура, предвидена в чл. 372, т. 2 от НПК съдът може да приеме, че деянието осъществява състав на по-леко наказуемо престъпление, респективно изобщо да не осъществява състав на престъпление, но това следва да намери ясно отражение, както в мотивите, така и в диспозитива на присъдата. Данните по делото не разкриват такава хипотеза, защото липсва изобщо произнасяне на съда по посочените квалификации на кражбата по предвидения за това ред. Посоченото по – горе, очевидно разкрива наличие на процесуални нарушения, различни от тези които се претендират в искането, но проявената непрецизност от съда е препятствала и точното дефиниране на нарушенията. За последните може да се каже, че липсва твърдяното разминаване между “обстоятелствената и заключителната части на обвинителния акт”, защото и в двете части на същия еднозначно прокурорът е посочил обективните и субективни признаци на деянието, както и квалифициращите обстоятелства, в това число и по отношение на чл. 195, ал.1, т. 7 от НК. Липсата на определение, постановено по реда на чл. 372, ал.4 от НПК, разбира се, може да се определи като нарушение, но то не е съществено, защото съдебното следствие е протекло по реда на диференцираната процедура, което е намерило и отражение в крайния съдебен акт. ІІ. Процесуалните нарушения, изтъкнати в искането, не могат да бъдат самостоятелна причина за възобновяване, а допуснатите съществени такива, посочени по – горе, не са предмет на обсъждане в същото. Все пак, искането следва да бъде уважено, защото е налице друг недостатък на съдебния акт. Основателен е доводът за нарушение на материалния закон, защото последният (чл. 197, т. 3 от НК), изключва приложението на намалената наказателна отговорност за престъпления, които са квалифицирани по чл. 195, ал.1, т. 7 от НК – кражба в немаловажни случаи, ако е извършена повторно. Нарушението на материалния закон е основание за възобновяване на наказателното дело по смисъла на чл.422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, защото там за първи път е допуснато самото нарушение. ІІІ. Накрая, следва да се посочи и друго нарушение на материалния закон, поддържано и от защитата на осъденото лице, което няма пряка връзка с посоченото до тук, но констатацията е необходима с оглед илюстриране на непрецизния подход, допуснат от съда при разглеждане на делото, както и с оглед отправеното искане от осъдения за корекция на наказанието. Съдът, извън всички недостатъци, посочени в предходните пунктове, не е съобразил, че разпоредбата на чл. 37, ал.1, т. 2 от НК, е приложимо право едва от 01.01.2005 г., поради което и наложеното наказанието “пробация, е в противоречие с основен принцип, визиран в чл. 2 от НК, след като времеизвършването на деянието е в периода 04.01.2003 г. - 10.01.2003 г. От друга страна, Върховният касационен съд, не намира основание за намеса в посоката, която се иска от защитата, защото по начало е необходимо ново разглеждане на делото, в което ако се постигне осъждане, въпросът за правната квалификация и наказанието, ще бъде разгледан отново, включително и с оглед рамките, поставени от самото искане за възобновяване. По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 6 от 29.02.2008 г., постановена по НОХД № 775/06 г. от Районен съд – гр. В.. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на прокурора от стадия на досъдебното производство.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.