Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  342                                            София   28.06.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                           Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА     при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 430 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :   Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби- от О. К.,представлявана от кмета,чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. и от К. К. В. и Р. Л. В.-двамата от гр. К. против въззивно решение № 288 от 24.11.2008г. по в.гр.д. № 760 по описа за 2008г.на Старозагорски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 64”б”от 26.05.2008г.по гр.д. № 1734/2006г.на Районен съд Казанлък,с което е обявен за нищожен договор за замяна на недвижими имоти по реда на чл.13 от ЗС и чл.137 от НДИ,по силата на който О. К. е прехвърлила собствеността на недвижим имот,представляващ 2/3 ид.ч.от им. с пл. № 1* кв.136 по плана на гр. К. ул.”Ал. Батенберг”№21,ведно с 2/3ид.ч.от построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84.50кв.м.,с принадлежащо избено помещение с полезна площ от 29.45кв.м. и 2/3 от дворно място,цялото от 95кв.м,.на стойност 115 000лв.,собственост на О. К.,а О. К. е получила апартамент № 81, находящ се в същия град, ж.к.”Изток”бл.48 вх. Д ет.6,със застроена площ от 86.03кв.м.,с принадлежащо избено помещение с полезна площ от 3.94кв.м. и 1.02%ид.ч.от общите части на сградата и правото на строеж на стойност 115 000лв.,собственост на К. К. В. и Р. Л. В., отхвърлил е предявения иск от К. К. В. и Р. Л. В. против М. Т. Н. и С. П. С. с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС –за изкупуване на 1/3ид.ч.от следния недвижим имот:дворно място от 95 кв.м.,представляващо им. с пл. № 1* кв.136 по плана на гр. К.,който е част от УПИ *,заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84.50кв.м.,при съседи на мястото:от север-улица,изток-имот с пл. №1332,запад-имот № 1* като неоснователен. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск по чл.33 ал.2 от ЗС и отхвърляне на инцидентния установителен иск като неоснователен. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 555 от 1.06.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за прекъсване на давността по смисъла на чл.115 б.”ж” от ЗЗД в случаите,когато възражението е направено по повод предприети от трето лице/а не от носителя на вземането/ действия,във връзка с които е воден съдебен процес. В съдебно заседание ответниците се явяват лично,а ответника С с процесуалния си представител,като оспорват жалбата и желаят обжалвания акт за бъде оставен в сила. Представят писмени бележки,като ответницата Н претендира направените по делото разноски, съобразно приложен договор и списък. Касаторите и третото лице помагач-не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел по предявения от третото лице по сделката за замяна-С. С. инцидентен установителен иск,че договорът за замяна,сключен между О една страна и К. К. В. и Р. Л. В.-от друга, противоречи на закона,защото не е установено наличието на взето решение на Общински съвет Казанлък за замяна и договорът не е вписан. Отхвърлянето на иска по чл.33 ал.2 от ЗС е мотивирал с това,че ищците не са придобили собствеността. За да не приеме възражението им за придобиване на собствеността по давност от 1994г.,се е мотивирал с продължилия от 1994г.до 2002г. между страните висящ съдебен процес за делба на процесния недвижим имот,през който давност не е текла, а периодът от 2002г.до предявяване на настоящия иск-2006г. не е достатъчен за придобиване на право на собственост съгласно чл.79 от ЗС. Съдът се е позовал на нормите на чл.116 б.”б”и на чл.115 б.”ж”от ЗЗД. Фактите по делото са следните: Ищците/ К. К. В. и Р. Л. В./ и първата ответница/М. Т. Н./ са били съсобственици на процесното дворно място при дялове:2/3 към 1/3 ид.ч. За правата си- ишците се легитимират със сключен по реда на чл.13 от ЗС и чл.137 от НДИ с община К. договор за замяна от 25.03.1994г.,а ответницата- с н.а. №28 т.ІІІ рег. № 3* д. № 427/06г.,издаден по давност, наследство и реституция. През 2006г.ответницата е прехвърлила собствеността-чрез продажба- върху своята 1/3ид.ч.-с н.а. № 125 т.VІ д. № 1010/06г. на втория ответник С. С. В настоящето производство същият е предявил отрицателен инцидентен установителен иск за приемане за установено,че ищците не са собственици на 2/3 ид.ч.от процесния имот поради нищожност на договора за замяна,с който се легитимират за собственици и по-специално поради противоречието му с НДИ. В тази връзка и община К. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищците. Между ищците и първата ответница е водено дело за делба на процесния имот/гр.д. № 1608/94г.на Районен съд Казанлък/,продължило от 1994г. до 2002г. и приключило с решение на касационната инстанция,с което е обезсилено решението на въззивния съд,с което е прогласена нищожност на договора за замяна на недвижим имот от 25.03.1994г.и е оставено в сила в останалите части,с които е отхвърлен иска за делба. По поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, разгледан в контекста на фактите по конкретния спор, настоящият съдебен състав намира следното: В случая ответникът С. С. ,който е придобил собствеността чрез покупка на 1/3 ид.ч.от спорния имот от другата ответница Н. не е трето лице за водения процес относно вземането по смисъла на чл.115 б.”ж” от ЗЗД,тъй като той е придобил изцяло нейните права. Тъй като той е купил имота след влизане в сила на съдебното решение/през 2006г.,като съдебния спор е приключил 2002г./- то на основание чл.220 от ГПК/отм./-постановеното решение се ползва със сила на присъдено нещо и по отношение на него,в качеството му на правоприемник. В този смисъл –той не предявава чужди права. Спорният въпрос тук е дали воденият съдебния спор е бил със същия предмет,за да се прецени –дали е текла давността от 1994г.до 2002г. Отговорът е положителен. Разрешеният спор е бил за делба,а в делбения процес винаги се преценя правото на собственост. В случая със сила на присъдено нещо между ищците и първата ответница е прието,че ищците не са собственици, поради което и е отхвърлен иска за делба между тях. Касационната инстанция е обезсилила решението на въззивния съд в частта за прогласяване на нищожност на договора за замяна на недвижим имот от 25.03.1994г.- не защото го е счела за недопустимо, напротив изрично се е произнесла,че договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,във вр.с чл.137,138 и 141 ал.2 от Наредбата за държавни имоти,а само защото валидността на договора е била оспорена чрез възражение,поради което и съдът не е следвало да се произнася с отделен диспозитив. Следователно- по същия спор/ за притежаваното от ищците право на собственост въз основа на сключен с община К. договор за замяна от 25.03.1994г./ - вече е налице произнасяне и същият е разрешен със сила на присъдено нещо между същите страни. При това положение- ищците са можели да правят възражения само във връзка с обстоятелства,настъпили след влизане в сила на съдебното решение,т.е.да се позовават на изтекла придобивна давност след 2002г.,каквато в случая няма/защото исковата молба е предявена 2006г./ Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос,като и изложените съображения,които съвпадат с приетото от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен. С оглед направеното искане,изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК – в полза на ответницата Н следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски,които съгласно представения договор за правна помощ от 15.04.2010г.и списък възлизат на 1 200лв.,за адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288 от 24.11.2008г. по в.гр.д. № 760 по описа за 2008г.на Старозагорски окръжен съд. ОСЪЖДА К. К. В. и Р. Л. В.-двамата от гр. К. ул.”Искра” №12 да заплатят на М. Т. Н. със съдебен адрес:гр. Горна Оряховица ул.”Отец П. Хилендарски”№ 11 сумата от 1 200лв./хиляда и двеста лева/, представляваща направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.     2.