Р Е Ш Е Н И Е № 34 Гр. София, 31.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 2245 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата К. В. В., чрез адв. П. К., против решение № 300 от 18.10.2012 г. по в.н.о.х.д. № 711/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 състав, с искане за неговото изменение чрез намаляване на наказанието и прилагането на института по чл. 66 от НК. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано със завишен размер на санкцията, която не съответствала на тежестта на извършеното деяние и на дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и направеното с нея искане. Настоява за намаляване на размера на наказанието от четири на три години лишаване от свобода, както и да се приложи института на условното осъждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а наказанието за справедливо наложено и съобразено с високата обществена опасност на деянието и смекчаващите отговорността обстоятелства, наложили определянето на санкцията при условията на чл. 55 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 300 от 18.10.2012 г. по в.н.о.х.д. № 711/ 2012 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, 2 състав потвърдил присъда № 191 от 25.06.2012 г. по н.о.х.д. № 2764/ 2012 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 21 състав, с която подсъдимата К. В. В. била призната за виновна в това, че на 10.02.2012 г., около 15.45 часа, в гр.С., на Терминал № 2, на летище „С.”, [улица], без надлежно разрешително пренесла през границата на страната високорискови наркотични вещества: 27 броя пакета с бяло прахообразно вещество - кокаин, с общо тегло от 3 901,112 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент кокаин, на стойност 931 210,43 лв., поради което и на основание чл. 242, ал. 2, пр.1, хип. 1 от НК и чл.373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й наложил наказание от четири години лишаване от свобода, при първоначален общ режим за изпълнение в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът приспаднал при изпълнение на лишаването от свобода предварителното задържане на подсъдимата с мерки за неотклонение „задържане под стража” (от 10.02.2012 г. до 14.02.2012 г.) и „домашен арест” (от 14.02.2012г. до влизане на присъдата в сила). В тежест на подсъдимата били възложени разноските на делото. Посочения в касационната жалба довод за допуснати съществени нарушения не е подкрепен с конкретни твърдения, поради което и не представлява предмет на анализ от касационната инстанция. Наведеният довод за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователен. Въззивната инстанция е подложила на повторна оценка и анализ всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимата В. обстоятелства, като е намерила за справедлива преценката на първоинстанционния съд. Превесът на смекчаващите обстоятелства правилно е наложил приложението на института по чл. 55 от НК като по-благоприятен в конкуренцията с правилото по чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК. Не е подценено значението на нито едно от изброените обстоятелства: добрата характеристика на подсъдимата в обществото; изразените самопризнания още на досъдебното производство; възрастта й (29 годишна) по време на деянието; липсата на други противообществени прояви, санкционирани с присъда; личната й преценка за извършеното и направеното от нея разкаяние; здравословните проблеми на малолетното й дете. Като отегчаващи обстоятелства са приети голямото количество на наркотичното вещество; високата му стойност, предпоставена от вида на дрогата и от високото съдържание на наркотичния компонент; предварителната подготовка по реализиране на престъплението. Предложените в касационната жалба обстоятелства са взети предвид при определяне на наказанието. Многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства правилно са преценени за налагащи значително по-нисък размер на санкцията от предвидения минимум на престъплението квалифицирана митническа контрабанда. Съвкупната им тежест е позволила индивидуализирането на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а подбраният размер от четири години лишаване от свобода – за справедливо наложен и съответен на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на дееца. Той може да способства за превъзпитанието на дееца към спазването на законите и на добрите нрави, да се отнеме възможността за осъществяване на други противообществени прояви и да въздейства предупредително и възпиращо спрямо него и останалите членове от обществото. Наказанието не покрива признаците на явна несправедливост. Отсъства необходимостта от привеждане на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и не се налага изменение на въззивното решение. Обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 300 от 18.10.2012 г. по в.н.о.х.д. № 711/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, 2 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.