Р Е Ш Е Н И Е № 126 София, 21.12.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 ноември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Емилия Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4382 /2019 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 171 от 10.04.2020 г. по касационна жалба, подадена от Д. Н. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3667 от 21.05.2019 г. по гр.д.№ 11800/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 422391 от 05.06.2018 г. по гр.д.№ 71639/2017 г. на Районен съд-София. С последното е уважен иск по чл. 30 ЗН, предявен от М. Н. М., като е намалено дарението на парични средства, извършено на 18.11.2015 г. от наследодателят му Н. Д. М., починал на 15.05.2017 г. в полза на Д. Н. М. на сума в размер на 40 928,48 евро с 1/4, т.е. със сумата 10231,37 евро, необходима за възстановяване на запазената му част. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не е доказано, че превеждането на сумата е по договор за дарение - не са доказани елементите на фактическия състав на такъв договор, за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е установена масата по чл. 31 ЗН, в какъвто смисъл не са давани указания, а дадените са неясни и за необоснованост на изводите на въззивния съд, че е сключен договор за дарение и, че е накърнена запазената част на ищеца от наследството на баща им, тъй като не е изследвана масата по чл. 31 ЗН. Твърди се необоснованост на извода, че е накърнена запазената част на ищеца. Ответникът по касация оспорва жалбата и доводите в нея, тъй като те се правят за първи път в касационната жалба, но не са заявени в отговора по чл. 131 ГПК, в който е оспорено единствено основанието за дарението. Оспорва се допускането до касация, тъй като не е посочено основанието по чл. 280 ГПК, на което се позовава касаторът, въпросите са общи, а по първите въпроси не е посочена съдебна практика. По останалите въпроси, посочената съдебна практика е неотносима. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане до касация: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: при предявен иск за намаляване на дарение за възстановяване на запазената част, какъв е предмета на доказване и как следва да се разпредели доказателствената тежест с ясни и точни указанията до страните, и за задълженията на въззивната инстанция да поправи допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с това. Съдебната практика приема, че при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл.30 ЗН, съдът е длъжен да даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл.31 ЗН с всички нейни елементи / имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН; извършените от наследодателя дарения/, да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл.154, ал.1 ГПК като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат. / Р № 209 / 04.11.2016 г. по гр.д.№ 1539/2016 г. на ВКС, І гр.о., Р № 30 от 28.02.2018 г. по гр.д.№ 1999/2017 г. на ІІ гр.о. Разпоредбата на чл. 31 ЗН относно формиране на наследствената маса е императивни Ако докладът на първата инстанция е непълен по отношение на обстоятелствата, които подлежат на доказване, пропуските следва да се отстрани от въззивния съд, независимо че липсват оплаквания във въззивната жалба - т.1 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, Р № 35/15.04.2016 г. по гр.д.№ 3415/2015 г. І гр.о. По касационната жалба: По делото е установено следното: Страните са наследници – синове на Н. Д. М., починал на 15.05.2017, който освен тях е оставил и преживяла съпруга Т. Н. Б.. На 18.11.2015 г., наследодателят е превел от своята сметка в банка на сина си Д. Н. М. сума в размер на 40 928,48 евро. Ответникът /сега касатор/ в отговорът на исковата молба е възразил, че от исковата молба „не е ясно на какво основание се твърди, че посочената сума е била дарена“, че 1/2 от сумата е била на майката, тъй като е от продажбата на апартамент, който е бил СИО. В проекта за доклад, съдът е посочил, че ответникът възразява, че не е сигурен, че е било дарение и е указал на ответника да докаже, че има друго основание за превода, различно от дарение. Представени са доказателства, че наследодателят, заедно със съпругата си е продал апартамент, чиято продажна цена е преведена в банка по сметка на наследодателя. В първото съдебно заседание, съдът е докладвал твърденията и възраженията на страните. Съобразно възражението на ответника, му е дал указание да докаже, че е получил сумата на друго основание, различно от дарение, както и наличието на СИО. Спорът пред РС се е развил относно това, дали продаденото жилище е било придобито със средства от продажбата на апартамент, който е бил даден в обезщетение за отчужден имот на наследодателя. Събрани са доказателства само по второто възражение за това дали продаденият апартамент е бил СИО. Други доказателства не са ангажирали страните. РС е приел, че при установеното разместване на имуществени блага, ответникът не е оспорил по същество, че сумата му е дарена, и че я е получил. Оспорването на документа, удостоверяващ банковия превод е станало едва в писмената защита, което ГПК не допуска. Не е спазен чл. 193 ГПК и възражението е преклудирано. Съдът е приел, че ответникът е следвало да докаже различно основание от дарение за превеждане на сумата, което не е сторил. Прието е, че сумата от продажбата на апартамента не е СИО. При тези мотиви, съдът е намалил дарението с 1/4 ид.ч., каквато е запазената част на ищеца. Не са давани указания и не са събирани доказателства за наличие на друго имущество, останало в наследство от наследодателя или за другите компоненти на масата по чл. 31 ЗН. Във въззивната жалба се твърди немотивираност на решението, защото не били обсъдени доказателствата, допуснато процесуално нарушение, защото доклада е бил непълен и представения документ – история на сметка е частен и съдът неправилно е приел, че е преклудирано оспорването му, заявено за първи път в писмената защита пред РС. Във въззивната жалба се навежда довод, че този документ не установява дарение от бащата на сина на преведаната сума, а в нарушение на чл. 154 ГПК, съдът му е указал той да установява, че превода на сумата не е дарение, вместо ищеца да трябва да доказва, че е налице дарение. Останалите доводи са свързани с това дали продадения апартамент е бил СИО. Въззивният съд е приел в решението, че следва да се установи масата по чл. 31 ЗН, теоретично е изложил как се образува, приел е, че не е доказано да има друго имущество в наследството или задължения на наследодателя или други дарения и завети. Приел е, че е доказано дарение, тъй като има превод на сума без насрещна престация. Затова е приел, че дарението следва да се намали с 1/4 от сумата, поради което е потвърдил решението на РС. Относно възражението, че сумата е СИО е отговорил, че паричните влогове не са СИО при действащият СК, при който е прекратен брака със смъртта на наследодателя, а преживялата съпруга не е реализирала правата си по чл. 30 СК да претендира за част от влога на съпруга си. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не е доказано дарствено намерение от наследодателя и елементите на договор за дарение на паричната сума. Основанието за сключване на казуална сделка е постоянната и неизменна цел на основното задължение по договора. При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на дарения безвъзмездно, да го надари. Мотивът /подбудите/ за сключване на една сделка по принцип няма правно значение но при договора за дарение, има съвпадане между основанието на сделката и мотива, поради който се дарява. Подбудите, поради които се прави дарението са единственото негово основание. /Р № 532 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2008 г., I г. о. Р № 835-60-І/. Съгласно чл. 26, ал.2, изр.2 ЗЗД, основанието при договорите се предполага до доказване на противното. Предвид установеното размесване на имуществени блага с банковия превод, който доказва и предаването на сумата / чл. 225, ал.2 пр.2 ЗЗД/, ответникът, чиято доказателствена тежест е да обори презумпцията на чл. 26, ал.2, изр.2 ЗЗД не е твърдял и не е доказал да е налице друго основание за този превод. Елементите на договорът за дарение са доказани. Договора за дарение е едностранен договор и следва да има насрещно изявление за приемане на дарението. След превеждане на сумата на 18.11.2015 г., което съставлява и предаване, до смъртта на наследодателя, а и до предявяване на иска, касаторът не твърди и не доказва да не е приел наредената сума или да я е върнал. Тя е постъпила по негова сметка, за което той е бил уведомен на основание чл. 39 от Закона за платежните услуги и платежните системи /Обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., с последващи изменения, отменен ДВ бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., но действал към момента на банковата операция/ и предвид това, че не твърди да е възразил и да е върнал сумата, дарението се счита прието от него. Съгласието по договор за дарение може да се даде и чрез предаване на дарената движима вещ или прехвърляне на цените книжа по надлежния ред, в какъвто смисъл е изричната норма на чл. 225, ал.2 ЗЗД. Предвид отговорът на поставеният въпрос обаче, възивното решение е неправилно. В конкретния случай дадените от първоинстанционния съд указания на ответника касаят само основанието за дарение. РС не е указал в доклада по чл. 146 ГПК изобщо на страните да вземат становище по формиране на масата по чл. 31 ЗН и конкретно за доказателствената тежест за установяване на компонентите й съобразно интереса на всеки от тях да докаже изгодните за него факти. В тежест на ответника по иска / сега касатор/ е да установи, че в наследството е имало и други активи, поради което запазената част на ищеца не е накърнена или е накърнена с по-малко, както и да установи, че е имало и други дарения, които са били в полза на ищеца. Ответникът по иска има интерес да установи пасивите в наследството или, че в полза на ответника е имало и други дарения. Тъй като РС не е давал конкретни указания, такива доказателства не са събрани, а поради липса на указания не може да се приеме, че масата по чл. 31 ЗН се изчерпва само с дарената сума. В нарушение на ТР № 1/2013 г., въззивната инстанция не е отстранила този пропуск, въпреки, че в решението теоретично е изложила как се формира масата. Затова въззивното решение следва да се отмени, като предвид необходимостта да се извършат и други процесуални действия, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 3667 от 21.05.2019 г. по гр.д.№ 11800/2018 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: