Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 19.10.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 205 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Л. А. Д., против решение от 29.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 3671/2008 г. от Софийски градски съд, ІV „а” отд. Ответниците по касационната жалба и третите лица – помагачи в процеса оспорват касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение №302/ 22.03.2011 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, дали частичното изграждане на две сгради по учреденото право на строеж е основание да се приеме, че правото на строеж е погасено, с оглед разпоредбата на чл.67 от ЗС. Обжалването е допуснато и във връзка с поставения правен въпрос относно точния смисъл на понятието „упражняване на правото на строеж”, терминологично и смислово различаващо се от понятието „реализиране”. Производството по делото е било спряно до приключване на ТР №1/2011 г. на ОСГК на ВКС, доколкото произнасянето на ОСГК на ВКС е по поставените правни въпроси от касатора. По отговора на правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното производство, съдът приема следното: С тълкувателно решение ТР№1/2011 г. на ОСГК на ВКС се дава тълкуване на понятието „упражняване на правото на строеж”. Правото на строеж се счита упражнено тогава, когато е завършена цялата сграда в груб строеж, а не тогава, когато са изградени отделните обекти в нея – гаражи, магазини, апартаменти и др. Изключение от това правило е допустимо само при хипотезата на чл.152, ал.2 от ЗУТ – когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи на строежите, които могат да се използуват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап от строителството. В този смисъл е даден и отговор на въпроса относно това, следва ли да се приеме по отношение на собственика на земята, че правото на строеж е погасено по давност на основание чл.67 от ЗС, при положение, че сградата не е построена до груб строеж. Разрешението на този правен въпрос, с оглед тълкуването, дадено с посоченото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС е, че правото на строеж се погасява, на основание чл.67 от ЗС, ако сградата не е построена до етап груб строеж. По касационната жалба, съдът приема следното: По делото безспорно и непротиворечиво между страните е установено, че въз основа на учреденото право на строеж, [фирма] е поело задължение да построи върху имот, собственост на ищците по делото, жилищна сграда. Не се спори, че сградата не е изградена на етап груб строеж, не е покрита и строителството не е завършено. Установява се също така, че петгодишния давностен срок по чл.67 от ЗС е изтекъл. С оглед направения довод за погасяване на правото на строеж на основание чл.67 от ЗС, както и безспорното недовършване на сградата до ниво „груб строеж”, както и с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване и разясненията, дадени с ТР №1/2011 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че правото на строеж е погасено по давност, на основание чл.67 от ЗС по отношение на собствениците на земята, учредители на правото на строеж. След погасяването на правото на строеж, на основание чл.92 от ЗС собствениците на земята придобиват и собствеността върху изградената част от сградата, в случая спорния имот. Неоснователно е направеното от ответника възражение за признаване на правото му на задържане на построената сграда. Действително, [фирма] е посторил сградата така, както съществува в настоящия й вид, но той не следва да се ползува от правата на добросъвестния владелец, едно от които е и правото на задържане, до заплащане на стойността на построеното. Придобивното основание, въз основа на което събирателното дружество е построило сградата в този й вид е учреденото право на строеж. Именно неупражняването на правото на строеж в предвидения в закона срок е довело до погасяването на това право на строеж на основание чл.67 от ЗС, по съображенията, изложени по-горе. Подобрителят в този случай се обезщетява като добросъвестен владелец, но в хипотеза, при която поведението на подобрителя е било причина за отпадането на придобивното основание, то той не може да се ползува от правата на добросъвестния владелец, в т.ч. и от правото на задържане, което законът признава на добросъвестните владелци. В този смисъл са и разясненията, дадени с т.11 на ППВС №6/74 г. Като се е произнесъл в горния смисъл по основателността на възражението за признаване на право на задържане, направено от [фирма], въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, в каквато насока са доводите в касационната жалба. По изложените съображения, постановеното решение от въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 3671/2008 г. от Софийски градски съд, ІV „а” отд. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.