Р Е Ш Е Н И Е № 209 София, 01 юли 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 322/2015 година. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия С. Г. Г., подадена чрез защитника му-адв. Р. Д., против решение № 813 от 18.12.2014год. по внохд № 413/2014 год. на Пловдивския апелативен съд. В нея е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК и се иска изменяване на обжалвания съдебен акт, като се намали размера на определеното му за водещото в съвкупността от престъпления общо най-тежко наказание. Изложеният довод за явна несправедливост се аргументира от защитата с изключително тежкото здравословно състояние на подсъдимия, което изисква постоянно медицинско наблюдение и чести хоспитализации, което не позволява престой в местата за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. По тези съображения се иска изменяване на въззивното решение и определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимият С. Г. Г. и служебно назначеният му защитник поддържат жалбата по изложените в нея основание и доводи. Прокурорът даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 71/25.09.2014год. по нохд № 519/2014год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия С. Г. Г. за виновен в това, че: - на 17.09.2013г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, марихуана с общо нето тегло 2722.66 грама на обща стойност 16 335,96 лв. и амфетамин с общо нето тегло 7,599 грама на обща стойност 227,97 лв. или всичко наркотични вещества на обща стойност 16 563,93 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал. 1, пр.1, алтернатива 4, вр. чл.29, ал. 1, б. а, във вр. с чл. 58а, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на двадесет хиляди лева; -на 17.09.2013г. в [населено място] е държал предмети, материали и оръдия /подробно посочени в присъдата по вид, количество и индивидуални белези /, за които е знаел, че са предназначени за съставяне и преправяне на неистински български и чуждестранни документи за самоличност, свидетелства за управление на превозни средства, визови стикери, поради което и на основание чл.308, ал.7, вр. ал.2, във вр. с чл. 58а ал.1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на една година и десет месеца лишаване от свобода; -на 17.09.2013г. в [населено място] е държал в немаловажен случай акцизни стоки - тютюневи изделия /посочени в присъдата по вид и количество/, всичко на обща стойност 167,94 лв. без бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия -"Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване", чл.28, ал. 1 от същия закон - "Тютюневите изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат и продават в търговските обекти и складовете на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25" и чл. 100, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове - "…тютюневите изделия, предназначени за местния пазар се продават само облепени с бандерол", поради което и на основание чл.234, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал.4, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 и 3 НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо, най-тежко наказание от шест години лишаване от свобода, към което е присъединил изцяло и наказанието глоба в размер на 20 000/двадесет хиляди/ лева. На основание чл. 61, т. 2, във вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, съдът е определил първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на наложеното общо, най-тежко наказание лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 НК, съдът е приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият С. Г. е бил задържан, считано от 17.09.2013г. до 16.01.2014 г., както и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 16.01.2014 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане е зачел за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест-за един ден лишаване от свобода. -На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е съдът е отнел в полза на държавата материалите, оръдията и предметите относими към престъплението по чл. 308, ал. 7, вр. ал. 2 НК. -На основание чл.354а, ал.6, вр. чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът е отнел в полза на държавата електронна везна с надпис "М-1000 1000g х 0,1 g" и 1 бр. електронен кантар. На основание чл.354а, ал.6, вр. чл.53, ал.2, б.”а” от НК, съдът е отнел в полза на държавата остатъчното количество наркотични вещества-7,599г. амфетамин и 2579,61 г. марихуана и се разпоредил те да се унищожат след влизането на присъдата в сила. -На основание чл.234, ал.3, вр. чл.53, ал.2, б.”а” от НК, съдът е отнел в полза на държавата предмета на това престъпление и се разпоредил той да бъде унищожен след влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по останалите веществени доказателства и по направените по делото деловодни и съдебни разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като наложеното на Г. наказание от шест години за престъплението по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал. 1, пр.1, алтернатива 4, във вр. с чл. 58а, ал.1, във вр. с чл. 54 от НК е намалил на пет години, като я изменил и в частта по чл. 23, ал. 1 от НК, определяйки едно общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна. При индивидуализиране на наказанието по чл. 354а от НК, въззивната инстанция е отчела завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, предвид специфичните особености на предмета на престъплението. Наред с това, първоинстанционният, както и въззивният съд са съобразили влошеното здравословно състояние на подсъдимия, но не са го е приели за изключително смекчаващо обстоятелство, по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с оглед заключението на съдебномедицинската експертиза, според която здравословното състояние на Г. е задоволително и е свързано, единствено, с изискването за спазване на специален рехабилитационен и хигиенен режим. Това здравословно състояние на подсъдимия няма да представлява трудност при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като грижи за него могат да се полагат в здравно заведение на затворническо общежитие или затвор. Отчитайки наличните обстоятелствата по чл. 54 от НК, въззивният съд е приел наличието на лек превес на смекчаващите вината обстоятелства и е изменил присъдата, като определил наказанието на Г. в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията на чл. 58, ал. 1 НК, го е наложил в размер на пет години лишаване от свобода. Съображенията за липсата на условията за приложение на чл. 55 от НК се споделят и от настоящия съдебен състав, тъй като при преразглеждане на въпроса за наказанието и определяйки го по чл. 54 от НК, въззивният съд е отмерил размер, който отговаря на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК. Ето защо, настоящата инстанция намира, че наказанието на подсъдимия С. Г. Г. от пет години лишаване от свобода, наложено за извършеното от него престъплението по чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал. 1, пр.1, алтернатива 4 от НК /водещо в съвкупността от извършени престъпления/, както и определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще доведе до постигане целите на чл. 36 от НК. Поради изложеното, жалбата на касатора по довода за явна несправедливост е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно, законосъобразно и следва да се остави в сила. Въз основа на горното, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 813 от 18.12.2014год. постановено по внохд № 413/2014год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: