Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр. София, 17.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1293 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Н. М. М. и И. М. М., подадени чрез защитника им – адв. В. Я. против въззивно решение № 247/08.11.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 439/2017 г. С последното е изменена присъда № 18/12.07.2017 г. по НОХД № 96/2017 г. на Окръжен съд–Кърджали в частта относно наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода, намалени на по седем години за всеки от тях, като присъдата е потвърдена в останалата и част. С жалбите е заявено наличието на касационните основания за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Без да бъде посочено цифрово, но изводимо от съдържанието на жалбите е ангажирано и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК с доводи за постановяване на осъдителните актове на инстанциите по същество само въз основа на обясненията на подсъдимите, както и при липса на преки или косвени доказателства за участието на Н. М. в извършеното престъпление. Оплакването на касаторите за нарушение на закона е мотивирано с несъгласието им с правната квалификация на деянието. В тази връзка са изложени доводи за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, по-конкретно това по чл. 122, ал. 1 от НК и налагане на наказания в минималния предвиден от закона размер. Направеното при условията на алтернативност искане е за намаляване на наложените на Н. и И. М. наказания за деянието по чл. 116 НК. В с. з. пред ВКС жалбите се поддържат от подсъдимите лично и чрез защитата по изложените в тях съображения. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на подадените касационни жалби и за оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С първоинстанционната присъда Кърджалийският окръжен съд е признал подсъдимите Н. М. М. и И. М. М. за виновни в това, че на 30.04.2016 г. в [населено място], в съучастие като извършители умишлено са умъртвили малолетно дете от женски пол – бебе, родено на 24.04.2016 г. от подсъдимата Н. М., като убийството е на рождена дъщеря и на лице, което се намира в безпомощно състояние, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 4 за Н. М. и т. 4, пр. 2, т. 5, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – за двамата подсъдими, са осъдени на по девет години лишаване от свобода, което наказание да изтърпят при първоначален „общ” режим съгласно чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС, като са признати за невинни и оправдани в това убийството да е извършено предумишлено по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски, като последните е възложил в тежест на подсъдимите. Въззивното производство, инициирано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура–Кърджали и жалби на подсъдимите, е приключило със сега обжалваното решение. Развитите от касаторите доводи не изискват отделен отговор от настоящата инстанция по всяка от подадените жалби. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Оплакването за постановяване на осъдителен съдебен акт при доказателствена непълнота и въз основа единствено на дадените от подсъдимите обяснения, е лишено от правно и фактическо основание. Производството пред първоинстанционния съд е протекло при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Събраните в досъдебната фаза на процеса доказателствени материали са приобщени по делото по предвидения в чл. 283 от НПК процесуален ред, обсъдени са от инстанциите по фактите поотделно и в тяхната съвкупност и са ценени съобразно с действителния им смисъл и съдържание. Не са игнорирани или превратно тълкувани и показанията на свидетелите, разпитани в хода на първоинстанционното съдебно следствие - Й. Р., Н. С. и М. М.. Противоречията в заявеното от последния в хода на досъдебното производство и пред Окръжен съд–Кърджали са преодоляни по реда на чл. 281 от НПК, а тези в обясненията на двамата подсъдими – по реда на чл. 279 от НПК. Установената от първата инстанция фактическа обстановка е възприета от въззивния съд след извършен самостоятелен и обстоен доказателствен анализ. Мотивите на обжалваното решение съдържат отговор на направените пред Пловдивския апелативен съд възражения, идентични с развитите и пред настоящата инстанция, съответен на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК. Защитните тези на подсъдимите, развивани от хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса във връзка с извършеното деяние и участието им в тях, са детайлно и прецизно обсъдени. В хронологичен ред е проследен всеки един от проведените разпити на Н. и И. М., като е направена съпоставка на поддържаните от тях версии с показанията на свидетелите М. Н., Н. Н., К. С., Х. Х. и Г. Д.. Изложената от Пловдивския апелативен съд изобилна аргументация /л. 11 – 18/ във връзка с кредитирането на дадените от подсъдимите обяснения в една част и отхвърлянето им в друга се споделя напълно. Въз основа на установените факти материалният закон е приложен правилно. В конкретния случай от субективна страна съдилищата правилно са извели липсата на пряк и наличието на евентуален умисъл, с който са действали двамата подсъдими. При безспорната им физическа и психическа зрялост, доводът, че не са допускали настъпването на смъртта на изоставеното от тях бебе, не може да бъде възприет. Фактът на оставянето му на безлюдно място в изоставени постройки, обуславящ слабата вероятност да бъде открито, несъобразяването с безпомощността на новороденото, повиването му единствено с калъфка от възглавница при неотчитане на температурните условия в съответния пролетен сезон, сочи на допускане на съставомерния резултат от страна на подсъдимите и безразличие по отношение на същия. Разликата между евентуалния умисъл и непредпазливостта във формата на самонадеяност е безспорно изяснена в доктрината /П № 2 от 16. XII.1957 г. на Пленума на Върховния съд/. Докато при съзнаваната небрежност деецът допуска настъпването на смъртта, но взема мерки за предотвратяването й, то при деянието, извършено с евентуален умисъл, той се отнася безразлично към настъпването й. Възприетата по делото фактическа обстановка не установява Н. и И. М. да са предприемали действия по наблюдение на бебето и проверка на състоянието му. Обратното, с изоставянето му дейците напълно са се дезинтересирали от съдбата му. Поради това направеният от съдилищата извод във връзка с приложимия материален закон е правилен и законосъобразен и няма място за преквалификация на деянието по чл. 122 от НК. Неоснователни са и доводите за прекомерност на наложените на подсъдимите наказания. Намаляването им от въззивната инстанция от 9 на 7 години лишаване от свобода не разкрива касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В подадените жалби липсват конкретни съображения в подкрепа на последното извън посоченото за несъответствие на наказанията с обществената опасност на деянието и дейците, смекчаващите обстоятелства и целите по чл. 36 от НК. Прочитът на въззивните мотиви не дава основание за критика по отношение на извършената индивидуализация на наказанията, определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК именно при отчитането на всички смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства. Поради това, настоящият състав счита, че не е налице основание за последващо смекчаване на наложените на Н. и И. М. наказания. В определения от Пловдивския апелативен съд размер те са съответни на извършеното деяние и личната обществената опасност на дейците, както и са достатъчни за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 247/08.11.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав, постановено по ВНОХД № 439/2017 г.. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.