О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 125 София, 03.02.2014 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.01. две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №4451/2013 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат В. К., с вх.№6301 от 11.10.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Определение № 1856 от 18.09.2013 г. по в.ч.т.д.908/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри търговски състав, с което е потвърдено определение №654 от 17.06.2013 г. по т.д.№169/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което по реда на чл.247 ал.1 ГПК служебно е допълнено решение №68 от 24.11.2011 г. по т.д.№169/2011 г. на Старозагорския окръжен съд в частта за разноските, като настоящият частен жалбоподател е осъден да заплати на [фирма],[ЕИК], [населено място] сумата 3 895 лв. разноски по делото. С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като в заключителната част на мотивите си по основното решение съдът е изразил волята си, че в полза на ответника по делото /поради отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.327 ТЗ/ ще следва да му се присъди сумата 3 895 лв. разноски по делото, но е пропуснал да я отрази в диспозитива на решението, поради което е налице несъответствие между действителната воля на съда и обективираната такава. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.248, ал.1 ГПК-налице е допълване на основното решение в частта за разноските, което недопустимо е направено от Старозагорския окръжен съд по реда на чл.247 ГПК при това и след изтичане на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Навежда доводи, че не е спазена процедурата на чл.247, ал.2 , р.п. на чл.248, ал.2 ГПК, както и че първоинстанционният съд не може да поправя очевидна фактическа грешка, след като решението вече е било обжалвано, включително и след провеждане на производството по чл.288 ГПК пред ВКС. Поставя правен въпрос, който може да се конкретизира като такъв дали при обсъждане в мотивите на решението искането на страната за присъждане на разноски, но при непроизнасяне по него в диспозитива на решението, е налице очевидна фактическа грешка или е налице непълнота на решението в частта за разноските. Подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Ответникът „З.-Я. И.” оспорва частната касационна жалба, претендира разноски. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение ще следва да се допусне до касационен контрол. Поставеният правен въпрос е от значение за изхода на делото в частта за разноските и е решен при наличие на допълнителния критерии по чл.280, ал.1,т.2 ГПК- вж. приложените от касатора решение №2172 от 16.Х.1972 г. по гр.д.№814/72 г на ІІ Г.О., решение №3359 от 29.12.1977 г. по гр.д.№2466/1977 г. ІІ Г.О., съгласно които когато в мотивите си съдът се е произнесъл по някои от исканията на страните, но решението не съдържа постановяване по този въпрос, се касае до липса на решение, а не до очевидна фактическа грешка. Приложена е съдебна практика в обратния смисъл в подкрепа на становището, че в тази хипотеза се касае до допусната очевидна фактическа грешка- вж. определение №207 от20.11.2009 г. по ч.гр.д.№207/2009 г. на ІІІ Г.О. Останалите приложени от ответника съдебни актове не представляват съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2009-ОСГТК, тъй като няма данни, че са станали окончателни. Нормата на чл.248, ал.1 ГПК почти е аналогична на нормата на чл.192, ал.4 ГПК, отм.. И двете съдържат правилото, че в определения от закона срок съдът по искане на страните може да измени решението си в частта за разноските. С нормата на чл.248, ал.1 ГПК, обаче, за първи път законодателно са въведени двете хипотези на „допълване” и на „изменение” на решението в частта за разноските, както и се изоставя възможността по чл.192, ал.4 ГПК, отм. съдът да може „по свой почин”да измени решението в частта за разноските. Различието между „допълване” и „изменение” на решението в частта за разноските е обсъждано и в т.8 на ТР 6-2012-ОСГТК. Прието е, че „аналогично на чл.250 ГПК, в първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК са обхванати случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноските”. Обсъждането само в мотивите към решението на искането за присъждане на разноски представлява липса на произнасяне по това искане. Мотивите не са част от решението, макар и да са материализирани заедно с него в един и същи документ- вж. т.18 на ТР1-2001-ОСГК и по арг. от чл.235, ал.4 и чл.236, ал.2 ГПК. Отделянето на решението от мотивите е проведено от законодателя в нормите за поправка на очевидна фактическа грешка/чл.247 ГПК/, тълкуване на решението /чл.251 ГПК / и постановяване на допълнително решение по чл.250 ГПК. Всичките те важат само за решението, а не и за мотивите. Или на поставения от жалбоподателя правен въпрос следва да се отговори: при обсъждане в мотивите на решението на искането на страната за присъждане на разноски, но при непроизнасяне по него в диспозитива на решението на съда, е налице непълнота на решението, а не очевидна фактическа грешка. Частната жалба е основателна. С оглед дадения отговор на формулирания от касатора правен въпрос, неправилно Пловдивският апелативен съд е приел, че липсата на произнасяне в диспозитива на решението по искането за присъждане на разноски, може да се поправи служебно по реда на чл.247,ал.1 ГПК. Фактически Старозагорският окръжен съд е извършил служебно допълване на решението в частта за разноските, каквото законът не допуска, при това и след изтичането на срока по чл.248, ал.1 ГПК. На това основание обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение на Старозагорския окръжен съд ще следва да бъдат обезсилени и поради липсата на искане от страната за допълване на решението в частта за разноските, няма такова, по което да се произнесе настоящият състав на І Т.О. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1856 от 18.09.2013 г. по в.ч.т.д.908/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри търговски състав. ОБЕЗСИЛВА Определение № 1856 от 18.09.2013 г. по в.ч.т.д.908/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри търговски състав и потвърденото с него определение №654 от 17.06.2013 г. по т.д.№169/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: