О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70 София, 20 юли 2015 год. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли 2015 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..Лидия Стоянова........................................... ЧЛЕНОВЕ: ..Евелина Стоянова ...................................... ..Севдалин Мавров ....................................... ..Ваня Анчева ……........................................ ..Павлина Найденова .................................. при становището на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като изслуша докладваното от съдия С. Мавров НЧД № 435/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по спор за подсъдност по реда на чл. 44 от НПК и чл. 135, ал. 4 от АПК между Районния съд – гр. Силистра и Административния съд – гр. Силистра. Прокурорът при ВКП дава заключение за изпращане на делото по компетентност за разглеждане от Административен съд – гр. Силистра. Петчленният състав на съдиите от ВКС и ВАС, като взе предвид постановените съдебни актове, административната преписка и постъпилата жалба, намира следното: По жалба на М. К. И., подадена в срок, против наложена с фиш № [ЕГН]/15.10.2014 г. на отдел „Инспекторат” към [община] глоба в размер на 20.00 лв. за неправилно паркиране на лек автомобил в нарушение на чл. 36, т. 3 от Наредбата за опазване на обществения ред и чистотата в [община] (НООРЧОС), е образувано адм. дело № 161/2013 г. на Административния съд – гр. Силистра. С определение № 529 от 30.10.2014 г. по адм. дело № 161/2013 г. на Административния съд – гр. Силистра е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районния съд – гр. Силистра, като е обоснована „грешка” в изпращането на жалбата, допусната от жалбоподателя и от налагащия административното наказание административен орган, както и бланкетно се декларира, че спорът е подсъден на компетентния, по правилата за определяне на „функционалната подсъдност”, общ съд, a именно – Районния съд – гр. Силистра. С разпореждане № 16 от 13.01.2015 г. по а.н.д. № 913/2014 г. на Районен съд – гр. Силистра, съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между общия и административния съд по реда на чл. 44 от НПК във връзка с чл. 135, ал. 4 от АПК, като изчерпателно е аргументирана подсъдността на делото на Административния съд – гр. Силистра. Административната преписка е инициирана с констатиране от инспектор при отдел „Испекторат” – [община], на паркирал в нарушение на наредбата автомобил, за което М. И. е санкционирана с фиш от 15.10.14 г., съставен на осн. чл. 56 от НООРЧОС в отсъствие на нарушителя, придружен със снимка. В седмодневния срок по чл. 56, ал. 3 от НООРЧОС И. е оспорила на осн. ал. 4 извършеното от нея нарушение, като се е мотивирала, че не управлява МПС. На 15.10.14 год. не е била в [населено място], а във фиша не е отразено къде е паркиран автомобила. Подала е жалба, вх. № 9056/17.10.14 г., до кмета на общината, С писмо, изх. № К-9056#1/23.10.14 год., И. е уведомена, че издаденият фиш е напълно законосъобразен, спазени са законовите разпоредби от нормативната уредба, жалбата е неоснователна, поради което същата се оставя без уважение. Не е съставен акт (не е конкретизиран в наредбата), съгласно чл. 56, ал. 4 от НООРЧОС, доколкото цитираното писмо не съдържа реквизитите на акт за установяване на административно нарушение или наказателно постановление по смисъла на ЗАНН, към който препраща чл. 56, ал. 1 от НООРЧОС. В срок жалбоподателката е депозирала жалба в АС – гр. Силистра, с която е поискала да се задължи кмета на общината да издаде наказателно постановление или да се отмени наложената и с фиш глоба. На първо място, видно от материалите по делото и след внимателно изследване на съдържанието на съответно приложимите разпоредби на наредбата, става ясно, че самата общинска администрация не е изпълнила своя нормативен акт като не е довършила процедурата по чл. 56, ал. 4 от същата. По този начин юридическият състав не е довършен/изпълнен докрай, което обосновава изпращането на делото на съответния административен съд, който да задължи общинската администрация да състави акт (виж. и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН). Този акт (по своята същност е акт за установяване на административно нарушение), ако бъде издаден, ще представлява основание за издаването на наказателно постановление, което пък ще подлежи на съдебен контрол от съответния районен съд. От друга страна, безспорно е, че електронният фиш се обжалва по реда, предвиден в ЗАНН, което предопределя и компетентността на районен съд, съгласно решение № 1 от 01.03.2013 г. по к.д. № 10 от 2012 г. на Конституционния съд на Република България за електронните фишове и чл. 59, ал. 1 ЗАНН. По силата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер на необжалваемия минимум по ал. 2 (от 10 до 50 лв.), за което се издава електронен фиш. Съставеният на И. фиш не отговаря на посочените изисквания (електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи - § 6, т. 63 от ЗДвП). Издаването му не е предвидено в закон (виж. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП).Нарушението не е установено и заснето с техническо средство или система (уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни или мобилни - § 6, т. 65 от ЗДвП). Не е предвидено директното му обжалване по реда на ЗАНН (виж. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП). В случая нарушението е констатирано от инспектор, съставил фиша в отсъствието на И., придружен със снимка от фотоапарат, която дори не е обвързана по никакъв начин с фиша (няма отбелязване, че нарушението е заснето). В съдържанието на фиша се констатира некоректен запис на чл. 53, ал. 3 от НООРЧОС, че ще се смята за влязло в сила наказателно постановление, ако глобата не се плати в седмодневен срок, а не предвидената в чл. 53, ал. 4 възможност за оспорване (доколко разпоредбата на чл. 53, ал. 3 е законосъобразна във връзка с чл. 22, ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и Глава трета, раздел ІІ от ЗАНН не е предмет на настоящото дело). Посоченото изключва юридическата възможност за съответно позоваване за пряко обжалване на фиша по наредбата на разпоредбите касаещи обжалваемост на електронния фиш. На плоскостта на казаното, решаващият състав намира, че компетентен да разгледа жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на общината да изпълни задължението си по чл.56, ал.4, от НООРЧОС, след оспорване на издадения фиш, с който е констатирано нарушение и е наложена санкция е Административния съд – гр. Силистра. Неизвършването на фактическо действие, при наличие на нормативно установено задължение за извършването на такова, представлява мълчалив или конклудентен отказ за издаване на индивидуален административен акт (ИАА), поради което е проява на юридическо бездействие с административно-правен характер и последици, подлежащи на съдебен контрол по реда на АПК. Воден от горното и на осн. чл. 44, ал. 1 от НПК и чл. 135, ал. 4 от АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното НАХД № 913/2014 г. по описа на Районния съд – гр. Силистра за разглеждане от Административния съд – гр. Силистра. Препис от определението да се изпрати на Районния съд – гр. Силистра, за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: .................................................. ЧЛЕНОВЕ: ................................................. ................................................. ...............................................О.М. ...............................................О.М. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ваня Анчева и съдия Павлина Найденова Не споделяме възприетото становище на мнозинството от съдебния състав относно подсъдността на заявения с жалбата на М. К. И. правен спор и считаме, че компетентен да се произнесе е Районен съд - Силистра, по следните съображения: От данните по делото е видно, че жалбоподателката оспорва фиш № [ЕГН]/15.10.2014 г. на отдел „Инспекторат” при [община], с който й е наложена глоба в размер на 20 лева за неправилно паркиране на лек автомобил, в нарушение на чл. 36, т. 3 от Наредбата за опазване на обществения ред и чистотата в [община] (Наредбата). Съгласно чл. 56, ал. 1 от цитирания подзаконов нормативен акт, установяването на нарушения, налагането на глоби, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на ЗАНН. Нормата на ал. 3 предвижда, че издаден фиш, глобата по който не е платена в седемдневен срок от издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния или частния изпълнител. Според текста на чл. 56, ал. 4 Наредбата, на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт. Аналогично нормативно разрешение е залегнало в разпоредбите на чл. 39, ал. 3 ЗАНН и чл. 186, ал. 2 ЗДвП. Цитираната нормативна регламентация налага извод, че при неоспорване на издаден фиш важи презумпцията за съгласие на нарушителя с установеното нарушение, виновността му и наложената санкция. Поради това, след изтичане на срока за оспорване, фишът се ползва с изпълнителна сила по отношение на наложената глоба, като наказателно постановление. В обратната хипотеза обаче (при оспорване на фиша в срок), предвид обстоятелството, че при издаването му не се реализира процедура по установяване на административно нарушение, определяне и налагане на административно наказание, е предвидена възможност за провеждане на производство за ангажиране на административно-наказателна отговорност по законоустановения ред (чл. 36 - чл. 58 ЗАНН). Ето защо, за да се суспендира действието на фиша, т.е. да не допусне същият да придобие условен стабилитет (като НП), лицето следва да подаде възражение срещу него. От този момент редът за реализиране на административнонаказателната отговорност е установеният в ЗАНН. В процесния казус М. К. е подала в срок възражение до кмета на [община] срещу наложената й глоба с фиш № [ЕГН]/15.10.2014 г. на отдел „Инспекторат” при [община]. В отговор на това, с писмо изх. № К-9056#1/23.10.2014 г. кметът я уведомява, че издаденият фиш е законосъобразен, като оставя жалбата без уважение. По този начин административнонаказателната отговорност на К. за допуснатото нарушение на Наредбата не може да бъде реализирана, т.к. действието на фиша е суспендирано, а АУАН не е съставен. АУАН е основание за издаване на НП и със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Глава ІІІ, раздел ІІ ЗАНН - А..: чл. 186, ал. 2, вр. с чл. 189, ал. 1 ЗДвП. Надлежно съставеният АУАН удостоверява елемент от фактически състав, правопораждащ административнонаказателната отговорност за виновно нарушение на разписаните в ЗДвП и подзаконовия нормативен акт правила (А..: чл. 36, ал. 1 ЗАНН). Административнонаказателната отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения се осъществява въз основа на властнически актове - наказателни постановления (А..: чл. 53, ал. 1 от ЗАНН). Последните се издават от изпълнително-разпоредителни (административни) органи, които в рамките на компетентността си, установяват факта на нарушението и налагат предвидените в закона санкции. В качеството си на властнически акт, издаван от органите на администрацията, наказателното постановление поражда за адресата си определени наказателноправни последици, а дейността по издаването му по своето предметно съдържание е юрисдикционна (правораздавателна) дейност, с която по повод съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава със сила на пресъдено нещо административноправен спор (извършено ли е административно нарушение, от кого, при какви обстоятелства и форма на вината) и се налага санкция – административно наказание. В настоящия случай жалбоподателката М. И. не иска от кмета да й бъде съставен АУАН. Правният смисъл на волеизявлението й е коренно различен от възприетото от мнозинството на съдебния състав. Тя търси защита срещу издаден фиш, като в законовия срок възразява срещу него. Ефектът на волеизявлението й суспендира действието на фиша, респ. осуетява възможността същият да породи последиците на влязло в законна сила наказателно постановление. Доколкото съставянето на АУАН е част от процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, действията на кмета по установяване на вмененото нарушение на правилата на ЗДвП и Наредбата за опазване на обществения ред и чистотата в [община], не съставляват конклудентен или устен индивидуален административен акт с предписаното в чл. 21, ал. 1 АПК съдържание, респ. мълчалив отказ да се издаде такъв акт, поради което не могат да бъдат предмет на самостоятелен съдебноадминистративен контрол. От своя страна, подписаното от кмета на [община] писмо, в отговор на постъпилата жалба срещу фиша, не обективира волеизявление на властнически орган и не притежава белезите на административен акт, т.к. има само уведомителен характер. Поради това и подписваме настоящето определение с особено мнение. Считаме, че неиздаването на АУАН не съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, още по-малко може да бъде квалифицирано като фактическо бездействие по чл. 256 АПК. Съдебно-административният контрол е недопустим, поради което компетентен да се произнесе по спора, включително по допустимостта на предявената жалба, е Районен съд – Силистра. Изготвили особеното мнение: (Ваня Анчева) (Павлина Найденова)