О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 583 София, 18.07.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 3211/2014 година. Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. П. против определение № 1159 от 18.11.2013 г. по ч. гр.д. № 785 / 2013 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 2.07.2013 г. по гр.д. № 3200 /2013 г. на Пернишкия районен съд и е прекратено производството по предявеният иск по чл. 124, ал.1 ГПК поради липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на И. П. И., К. П. И. и В. С. Т.. В съобразителната част на касираното определение е посочено, че производството е прекратено по отношение на тези лица, които са продали на другите ответници спорните имоти. Прекратено е производството и по отношение на ¾ идеални части от имота и е разделено производството спрямо отделните ответници, придобили права върху самостоятелни урегулирани поземлени имоти, образувани от възстановеният земеделски имот- нива. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на определението в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Атакува определението и в частта, с която е потвърдено разделянето на производството.Подчертава, че извършените продажби от И. П. И., К. П. И. и В. С. Т. на другите ответници не пораждат вещно транслативно действие защото са извършени от несобственици. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя следните въпроси в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК :Отпада ли пасивната процесуална легитимация за предявяване на иск по чл.124, ал.1 ГПК за лице, което се е разпоредило със имота преди предявяване на иска; има ли активна процесална легитимация лице , което е наследник на ¼ идеална част за целия имот; може ли да бъдат предявени искове, които са собственици на отделни имоти, образувани от един общ имот; след като притежава ¼ идеална част от него. Ответниците К. П. И., И. П. И., В. С. Т., , Т. Б. С. и [фирма] не са депозирали отговор в срока по чл. 275, ал.1 ГПК. Ответниците С. Й. З. и Л. Т. С. са представили отговори по частната касационна жалба като молят тя да не се допуска до разглеждане и при условията на евентуалност да се отхвърли като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, и е частично основателна. Частната касационна жалба следва да се допусне до касационно разглеждане по поставените въпроси, които са в предметното поле на чл.280, ал.1, ал.1 ГПК. А. А. П. е предявил срещу К. П. И., И. П. И., В. С. Т., Л. Т. С., Т. Б. С., С. Й. З. и [фирма] положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недвижим имот, възстановен с решение № 5303 от 4.03.1997 г. на ОСЗГ, [населено място], който в последствие е обособен в няколко самостоятелни урегулирани поземлени имота. Посочил е, че е наследник на Х. Б. Г. по коляно, наследявайки своята майка И. Х. В.- покойна дъщеря на Г.. Предявил е иска от името на наследниците на Г. срещу наследниците на П. И. Т., а именно И. И., К. И. и В. Т., които са продали на останалите ответници. Пернишкия районен съд е прекратил като недопустимо производството по отношение на 2/3 идеални части от имота и го е разделил на няколко самостоятелни производства, преценявайки, че всеки от ответниците е придобил реален урегулиран поземлен имот.Прекратил е производството и по отношение на И. И., К. И. и В. Т., приемайки, че иска по отношение на тях е недопустим,тъй като са прехвърлили имотите на останалите ответници. Пернишкия окръжен съд е потвърдил първостепенният съдебен акт, споделяйки правните съображения на първата инстанция. Определението в частта, с която е прекратено производството за 2/3 идеални части от имота, притежавани от другите наследници на Х. Б. Г. е правилно тъй като никой не може да предяви чужди права освен в изрично изброените в закона случаи – процесуална субституция или представителство , за каквото в исковата молба няма наведени фактически обстоятелства. Неправилно е определението в частта, с която е разделено производството по делото по отношение на ответниците , тъй като видно от обстоятелствената част на исковата молба иска е предявен срещу няколко ответници, които са обикновени другари и за които е налице условието по чл.215 ,т.2 ГПК ,тъй като предмет на спора са вещни права, които почиват на едно и също основание. Основателна и е жалбата срещу определението в частта с която е прекратен иска срещу И. И., К. И. и В. Т., като недопустим поради липса на процесуална легитимация, тъй като са продали имотите на останалите ответници. Неправилно въззивният съд е приел, че по отношение на тези лица иска е недопустим поради липса на процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки са условия за допустимостта на иска и те са абсолютни процесуални предпоставки и относителни процесуални предпоставки. Абсолютни процесуални предпоставки са подведомствеността на спора пред съда ,пред който е предявен иска, липсата на висящ спор със същия предмет, процесуална правоспособност и дееспособност, правен интерес и редовна искова молба, която да е предявена по съответния процесуален ред. Относителна процесуална предпоставка е компетентността на съда при условията на местна подсъдност. Съгласно чл.27, ал.1 ГПК процесуално правоспособен е този , който е правоспособен по материалното право. Това означава, че страната следва да е субект – физическо, юридическо лице, държавен орган или др. , което от момента на раждането или за останалите от създаването си придобиват способността да са носители на права и задължения, които се погасяват със смъртта на лицето или със прекратяването или заличаването на останалите субекти . В случая ответниците И. П. И., К. П. И. и В. С. Т. притежават процесуална правоспособност. От обстоятелството дали са носители или не на спорното материално право зависи основателността на иска, а не неговата допустимост. На последно място предявеният положителен установителен иск по отношение на ответниците продавачи и купувачи на имота, за който ищеца претендира да е собственик е при наличието на правен интерес, защото обвързва със сила на присъдено нещо, както праводателите по едно вещно правоотношение ,така и правоприемниците, тъй като в случая не действа разпоредбата на чл. 298, ал.2 ГПК. Не се касае и за установяване на правоотношение за минало време, тъй като в исковата молба изрично се посочва, че транслативните сделки , обективирани с нотариални актове нямат вещно транслативен ефект, т.е. купувачите не са придобили правото на собственост. Частната жалба е частично основателна и атакуваното определение следва да се отмени в частта, с която производството е прекратено по отношение на лицата И. И., К. И. и В. Т., както и в частта за разделянето на делата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1159 от 18.11.2013 г. по ч. гр.д. № 785 от 2013 г. на Пернишкия окръжен съд в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. ОТМЕНЯ определение № 1159 от 18.11.2013 г. по ч. гр.д. № 785/2013 г. на Пернишкия окръжен съд ,в частта с която е потвърдено прекратяване на производството по отношение на И. П. И., К. П. И. и В. С. Т. ,както и в частта, с която е разделено производството. ВРЪЩА делото на Пернишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПОТВЪРЖДАВА определение № 1159 от 18.11.2013 г. по ч. гр.д. № 785 от 2013 г. на Пернишкия окръжен съд в останалата част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: