Ключови фрази
Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * липса на малозначителност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

гр. София, 18 декември 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -
първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

при секретаря Марияна Петрова
с участието на прокурора Гебрев ,
като разгледа докладваното от съдия Грозева к.д. № 813/20 г. по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:


Касационното производство е образувано по жалба на адв. И. Д.- защитник на подс. К. Б. А. срещу присъда № 2385 от 5.06.2020 г. на БлОС, постановена по внохд № 482/19 г.
В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- т. 3 от НПК. Направени са алтернативни искания- за оправдаване на подсъдимия, за изменение на присъдата, за налагане на административно наказание- глоба. Основното възражение касае процесуалната дейност на въззивния съд, изразила се в превратно тълкуване на доказателствата и вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт, довело до осъждане на подсъдимия. В допълнението се твърди, че е нарушено изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като в мотивите съдът не е изложил собствени разсъждения, а се е съгласил с фактическата обстановка приета от първата инстанция, не е посочил причините, поради които не е кредитирал част от показанията, които подкрепят версията на подсъдимия и не е посочил ясно какви са правните му съображения за взетото решение. На следващо място, според касатора, съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като ако действително приема, че има осъществено деяние от страна на подсъдимия, то е следвало да му наложи административно наказание за нарушението по чл. 177, ал. 5 от ЗДП, а не да му налага наказание „лишаване от свобода“. Последното – обосновава оплакване за несправедливо наказание.
Представителят на ВКП пледира за неоснователност на жалбата и предлага да не бъде уважавана, тъй като съдът не е допуснал твърдените в нея нарушения.

ВКС- първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК намери следното :
С присъда № 692 от 28.11.2019 г. по нохд № 376/17 г. РС – Благоевград е признал подс. К. Б. А. за невиновен в това, че на 11.05.2017 г. в [населено място], на [улица]управлявал МПС л. а. Опел Вектра с ДК [рег.номер на МПС] , без да има съответно свидетелство за правоуправление, след като е санкциониран по административен ред с НП № 16-0314 -001450/2016 г. , от 28.10.2016 г., влязло в сила на 23.11.2016 г.,поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 9, ал. 2 от НК го оправдал по предявеното му обвинение.
На основание чл. 301, ал. 4 от НПК наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
По протест на прокурор от РП- Благоевград в ОС е образувано внохд № 482/19 г. С присъда № 2385 от 5.06.2020 г. Окръжният съд отменил присъдата и е постановил нова, с която е признал подс. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 500 лв.
Жалбата на адв. Д. е неоснователна, тъй като заявените в нея оплаквания срещу дейността на въззивния съд не намират опора в материалите по делото.
БлОС е изпълнил задълженията си предвидени в чл. 13, чл. 14 чл. 107, ал. 5 от НПК и е направил цялостна оценка на наличната доказателствена съвкупност, като изводите му по фактите се основават на обективен и безпристрастен прочит. За установяване на фактическата обстановка съдът не е счел за нужно провеждането на въззивно следствие и е ползвал доказателствените източници, събрани в хода на досъдебното производство и първоинстнационното следствие - показанията на св. Д. и П., частично обясненията на подсъдимия и тези дадени от него в хода на ДП, прочетени по реда на чл. 279, ал. 1 от НПК, приложените по делото писмени материали и документи и др. Съдът е изяснил чрез тях релевантните по делото факти, без да игнорира или тълкува превратно, което и да било от тях. Изложил е ясни съображения кои от доказателствата предоставят достоверна картина на инкриминираните събития, като е откроил показанията на свидетелите Д. и П., които спрели за проверка подс. А.. Не е оставил без внимание показанията на свидетелите Е. Д., К. Д. и Ж. Д., като е изложил логични съображения защо не заслужават доверие. При съблюдаване на процесуалния закон и правилата на формалната логика, съдът ясно е заявил позицията си по доказателствената недостоверност на депозираните от подсъдимия обяснения. След като ги е съпоставил с двете групи гласни доказателствени източници е счел, че версията му за това, че не е управлявал МПС, а е извършвал ремонт на лекия автомобил пред дома си, остава неубедително защитена.
В обобщение, дейността на съда по оценката на доказателствата не търпи критика от гледна точка на всеобхватност и обективност, поради което оплакването в жалбата е лишено от основание .
Не е основателно възражението, че мотивите към присъдата не отговарят на чл. 305, ал. 3 от НПК. Съдебният акт съдържа отговори на всички въпроси, значими за правилното решаване на делото – установените факти, доказателствата, които ги подкрепят и участието на подсъдимия в инкриминираните събития. Мотивите не са вътрешно противоречие и волята на съда за осъждането на подсъдимия е ясно и недвусмислено аргументирана. Факт е, че въззивната инстанция е приела за установена същата фактическа обстановка, но е направила различни изводи по правото, което не я е задължавало да излага подробни съображения след като е споделила анализа на доказателствата. Съдът е отказал да приложи чл. 9, ал. 2 от НК, като е изложил собствени съображения по вида и размера на наказанието, в съответствие с предвидения в чл. 305 от НПК стандарт.
След като при осъществяване на аналитичната си дейност въззивната инстанция не е допуснала отклонение от процесуалните правила ВКС прецени, че при установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно и действията на подс. А. се субсумират в състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Убедително е аргументирано становището за неприложимост на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, отчитайки, спецификите на конкретното деянието и личността на дееца, които не индикират на малозначителност или явна незначителност на обществената опасност. Последният извод правилно е защитен с данните, съдържащи се в свидетелството за съдимост /л. 20-л. 24/, от което се установява, че подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против транспорта, от справката за нарушения по ЗДП /л. 11-л. 13/, сочеща на системно незачитане на правилата за движение по пътищата, за които е наказван с глоби, въз основа на издавани 13 броя наказателни постановления, извън това обуславящото извършването на настоящото деяние в едногодишния срок от наказването му по административен ред. Степента на обществена опасност на дееца не е ниска, въпреки данните за „недоброто му материално състояние“, като този извод не се променя от факта, че подсъдимият полага грижи за семейството си, поради което не се налага ВКС да прояви по- голямо снизхождение, от вече проявеното от въззивния съд, с оглед приложения от него чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и с определеното наказание под минимума предвиден в санкционната част от нормата, поради очевидния за съда извод, че до този момент целите на чл. 36 от НК не са постигнати. На следващо място, деянието само по себе си също е с висока степен на обществена опасност, тъй като застрашава не само дееца, управляващ МПС без да притежава съответни умения, но поставя в реален риск обществените отношения свързани с безопасността по пътищата, застрашавайки по този начин сигурността и на другите участници в движението.
Цитираната съдебна практика от адв. Д. касае различна проблематика и не предполага промяна в направените изводи за съставомерност на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК, което с оглед данните за личността на подс. А. не позволява преквалифицирането му като административно нарушение и определянето на административно наказание по чл. 177, ал. 5 от ЗДП.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
ВКС- първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2385 от 5.06.2020 г. по внохд № 482 на Окръжен съд- Благоевград

Решението е окончателно.


Председател :


Членове : 1.



2.