3 Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 24.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5446/2016 година. Производството е по чл.290 ГПК. Е. Д. Г. е подала касационна жалба против решение № 148 от 26.09.2016 г. поправено с решение № 223 от 17.07.2017 г. по гр. дело № 381/2016 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която последният се е произнесъл по иска, предявен от Е. Д. Г. против Районна прокуратура – [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за разликата между 3016.91 лв. и 3841.18 лв. Жалбоподателката е поддържала довод за недопустимост на съдебния акт в тази част, с оглед неизпълнение на императивните изисквания на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, след като държавната такса за въззивно обжалване не е била внесена в срока, указан от администриращият съд. Ответникът по касация – Районна прокуратура, [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 150 от 28.02.2018 г. по настоящето дело на ВКС е допуснато до касационно обжалване решение № 148 от 26.09.2016 г., поправено с решение № 223 от 17.07.2017 г. по гр. дело № 381/2016 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която последният се е произнесъл по иска, предявен от Е. Д. Г. против Районна прокуратура – [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за разликата между 3016.91 лв. и 3841.18 лв. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед преценка за допустимостта на постановения съдебен акт. С решение № 552 от 12.07.2016 г. по гр. дело № 1795/2016 г. Сливенски районен съд е уважил предявените от Е. Г. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 КТ против Районна прокуратура – [населено място]. Срещу това решение Районна прокуратура – С. е подала въззивна жалба, оставена от администриращият Сливенски районен съд без движение с указания за внасяне на следващата се държавна такса и представяне на доказателства, че е платена в едноседмичен срок. Съобщението за тези указания е получено редовно на 28.07.2016 г., а таксата е внесена, видно от представения документ на 05.08.2016 г. Самият документ е представен на 09.08.2016 г. При тези фактически данни се налага извод, че указанията за отстраняване нередовността на въззивната жалба са изпълнени след указания от съда срок. Въззивният съд, въпреки изричното изтъкване на тези обстоятелства от страна на въззиваемата е разгледал спора по същество и е постановил решение. Касационното обжалване в случая е допуснато по въпроса, неизпълнението на императивната разпоредба на чл. 262, ал. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК от първоинстанционния съд, при администриране на подадената въззивна жалба, явява ли се процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в отклонение от разрешенията, дадени в решение по гр. дело № 6841/2014 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., като е приел изпълнение на указанията по чл. 262, ал.1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК и редовното си сезиране, въпреки данните, установяващи неизпълнение указанията в срок. Настоящият състав на ВКС споделя разрешенията, дадени в цитираното решение на ВКС, като допълва следното. Когато администриращият съд е констатирал недостатъци в подадената въззивна жалба и е дал надлежно указание за отстраняването им в срок, същият е поставил началото на производство по чл. 262 и сл. ГПК, което следва да бъде завършено – или с констатиране, че недостатъците са отстранени, ако такова процесуално поведение е налице или ако те не са били отстранени да върне жалбата съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. При положение, че констатациите на администриращият съд и въззивният съд не съответстват на данните по делото, т.е., че са незаконосъобразни по реда на служебният инстанционен контрол следва да бъдат приложени правните последици от неизпълнение на указанията по отстраняване нередовностите на въззивната жалба, а именно постановеният съдебен акт при нередовност на сезирането да бъде обезсилен. В конкретният случай, както бе констатирано по – горе недостатъците на въззивната жалба, установени от администриращият съд не са били отстранени в срок и въззивният съд не е съобразил това, поради което е постановил недопустимо решение в допуснатата до касационно обжалване част, което в същата част следва да бъде обезсилено, производството прекратено и първоинстанционното решение да бъде обявено за влязло в сила в същата част. По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението № 148 от 26.09.2016 г. поправено с решение № 223 от 17.07.2017 г. по гр. дело № 381/2016 г. на Сливенски окръжен съд, в частта с която последният се е произнесъл по иска, предявен от Е. Д. Г. против Районна прокуратура – [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, за разликата между 3016.91 лв. и 3841.18 лв. ОБЯВЯВА за влязло в сила решение № 552 от 12.07.2016 г. по гр. дело № 1795/2016 г. на Сливенски районен съд в същата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: