Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 831

София, 31.12.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1841 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. А. С., с адрес в [населено място], представлявана от адв. О. Б., против въззивно решение № 307 от 27 ноември 2019 г., постановено по в.т.д. № 585/2019 г. по описа на окръжния съд в Добрич, с което се отменя решение № 382 от 1 април 2019 г., постановено по гр.д. № 4211/2018 г. по описа на районния съд в гр.Добрич, и вместо него е отхвърлен искът на М. Х. С. и Г. А. С. – двамата с адрес в [населено място], против ТБ „Инвестбанк“ АД, К. Г. А. и И. Г. А. – двамата с адрес в [населено място], за прогласяване нищожността на законна ипотека до размер на 1/2 ид.ч., вписана в АВ - СВ - Д. с вх.рег. № ...../..... г., акт № ..., том ... от .... г., имотна партида ...., ......, подновена под вх. № ..../..... г., акт № ...., том ..., поради учредяването й от ТБ „Инвестбанк“ АД върху имоти, които не са били в цялост собственост на кредитополучателя К. Г. А. и солидарния длъжник И. Г. А., и в тежест на касаторката и на М. Х. С. са присъдени разноски.
В касационната жалба се заявява, че обжалваното решение страда от всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че не са налице предпоставките за прогласяване на процесната ипотека за нищожна на посоченото от касаторката основание – защото исковата молба по гр.д. № 3763/2012 г. по описа на районния съд в [населено място], от решението, по което касаторката черпи права, била вписана след вписване на законната ипотека от страна на банката. Незаконосъобразно било прието и че постановеното решение по това дело не обвързва банката, както и че съдът не се е съобразил със законовата разпоредба на чл. 170, вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД и константната и задължителна практика на ВКС по повод нищожността на ипотеката с оглед текста на чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Според касаторката, след като искът е предявен след учредяването на ипотеката, решението ще обвърже и ипотекарния кредитор, ако установеният порок може да му бъде противопоставен, независимо от поредността на вписванията; вписването не дава защита на третото лице, вписало своя акт тогава, когато актът на неговия праводател е унищожен – след като праводателите (ответниците К. и И. А.) са придобили собствеността на част от имота на нищожно или унищожаемо основание, отпадат и правата на банката (трето лице), без значение дали това трето лице е било добросъвестно или не; банката, макар да не е участвала в посоченото съдебно производство, е обвързана от последиците на постановеното решение, тъй като ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява, а при учредяване на ипотека от несобственик на имота, това води до нищожност на ипотечното правоотношение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се и че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът „Инвестбанк“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от изпълнителните директори З. Р. и В. К.-Д., чрез адв. Й. Д., в отговор на касационната жалба излага съображения както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата по същество. Ответниците М. Х. С., К. Г. А. и И. Г. А. не вземат становище по жалбата.
Срещу същото въззивно решение е подадена касационна жалба и от М. Х. С., с адрес в [населено място], представляван от адв. В. В..
В тази касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за прогласяване нищожността на процесната ипотека, неправилно приел, че законовата разпоредба, касаеща нищожността на ипотечното право била неясна, и не споделил задължителната и константна практика на ВКС в тази връзка. Според касатора, решението по делото ще обвърже и ипотекарния кредитор, ако установеният порок може да му бъде противопоставен независимо от поредността на вписванията – в този случай отмяната, унищожаването или развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до момента на сключването му; вписването не дава защита на третото лице, вписало своя акт тогава, когато актът на неговия праводател е унищожен, и след като праводателите са придобили собствеността за част от имота на нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и на банката, без оглед на това дали това трето лице е било добросъвестно или не. Ето защо, макар банката да не е участвала в производството по гр.д. № 3763/2012 г. по описа на районния съд в Добрич, банката е обвързана от последиците на постановеното решение, след като ипотеката може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, и без значение е кога – преди или след предявяването на иска по посоченото дело, е вписана законната ипотека; без значение е и кога е узната нищожността. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди наличието на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът „Инвестбанк“ АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представляван от изпълнителните директори З. Р. и В. К.-Д., чрез адв. Й. Д., в отговор на касационната жалба излага съображения както за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, така и за неоснователността на жалбата по същество. Ответниците по тази жалба Г. А. С., К. Г. А. и И. Г. А. не представят отговор.
По предявения иск за прогласяване нищожността на законна ипотека до размер на Ѕ ид.ч., поради учредяването й от банката върху имоти, които не са били в цялост собствени на кредитополучателя К. А. и солидарния длъжник И. А., въззивният съд съобразява, че чрез покупко-продажба през 2001 г. Г. С. е придобила правото на собственост върху 82/154 ид.ч. от урегулиран поземлен имот с площ от 154 кв.м. в [населено място], заедно с построената в дворното място къща, състояща се от две стаи и кухня; с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 685/2013 г., по описа на окръжния съд в [населено място], е обявен за нищожен до размер на 1/2 ид.ч. договор за покупко-продажба от ... г., с който продавачите М. и Г. С. продават на К. и И. А. 82/154 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], ведно с построената в него еднофамилна едноетажна сграда, по който за част от сумата е поет ангажимент за кредит от ТБ „Инвестбанк“ АД, и сумата по кредита ще бъде получена от продавачите след представяне на нотариален акт и вписване на законна ипотека; купувачката А. е сключила с банката договор за банков кредит в евро, а купувачът А. е солидарен длъжник; за обезпечаване вземането на банката е вписала законна ипотека върху описания имот на .... г.; ипотеката е подновена от ..... г. С искова молба от 29.10.2012 г. Г. и М. С. са предявили срещу купувачите А. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, чл. 537 ГПК за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот от 2006 г., поради противоречие със закона ( неплащане на продажната цена по нотариалния акт) и в условията на евентуалност недействителност на договора като сключен при липса на представителна власт на пълномощника на продавача М. С., по която искова молба е образувано гр.д. № 3763/2012 г. по описа на районния съд в гр.Добрич ; с решение № 68/28.06.2013 г. районният съд отхвърля иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 2006 г. поради противоречие със закона (неплащане на уговорената в нотариалния акт цена), обявява за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД (като сключен от лице без представителна власт), договора между М. С., чрез пълномощника му Г. С., и А. като купувачи, в частта му за продажба на 1/2 ид.ч. от сградата и отхвърля иска за прогласяване на нищожността на същия договор за останалата 1/2 ид.ч. от сградата и за поземления имот поради сключването му при липса на представителна власт за пълномощника на продавача, отхвърля и иска за отмяна на нотариалния акт от 2006 г. Въззивният съд по това дело потвърждава първоинстанционното решение в частите му, с които са отхвърлени исковете за установяване нищожността на договора за покупко-продажба поради противоречие със закона, обявен е за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД като сключен от представител на продавача М. С. при превишаване на пределите на представителната власт в частта относно 1/2 ид.ч. от сградата, и е отхвърлен искът за отмяна на нотариалния акт; първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен искът на М. С. срещу А. за недействителност на договора относно дела на продавача от поземления имот, и вместо това недействителността на договора е обявена като сключен от представител на продавача при превишаване на пределите на представителната власт в частта относно 1/2 от 84/154 ид.ч. от поземления имот. Решението на въззивния съд по това дело не е допуснато до касационно обжалване с определение № 903 по гр.д. № 1273/2014 г. по описа на IV г.о., ВКС; решението е вписано в службата по вписванията на 24.07.2014 г. С искова молба, вписана на 24.09.2014 г., по която пред окръжния съд в гр.Добрич е образувано гр.д. № 637/2014 г., Станеви са предявили срещу ТБ „Инвестбанк“ АД иск за прогласяване нищожността на законната ипотека върху имота поради противоречие със закона, изразяващо се в липса на „тъждество на имота“ с посочения в молбата за учредяване на законна ипотека, и тъждество на сумата в договора за банков кредит от 2006 г. в лева и в евро, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД; с решение от 16.03.2015 г. искът е отхвърлен; решение е потвърдено от апелативния съд в гр.Варна, и касационното обжалване не е допуснато с определение № 884 по т.д. № 741/2016 г. по описа на I т.о., ВКС. При тези данни съдът приема предявения иск за допустим. По въпроса за нищожността на законна ипотека, учредена върху недвижим имот, предвид прогласяването нищожността на придобивния титул на собственика, е посочено, че в литературата и част от съдебната практика се приема, че ипотека, учредена от несобственик, е нищожна, обосновавано с постулата, че всяко противоречие с императивна норма е основание за нищожност, както и че се нарушава изискването на чл. 170 ЗЗД за известност на личността на собственика. Горното виждане не е споделено от съда, защото не съществува легална норма, която да обявява такава ипотека за нищожна, а нормата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД е израз на общото правило, че никой не може да прехвърли права, които сам не притежава – сделка, с която се прехвърлят чужди права или се учредяват права от лице, което не е титуляр на по-широкото по съдържание право, не е нищожна; законна ипотека, учредена върху имот на лице, чийто придобивен титул е обявен за нищожен в един по-късен момент, е действителна, но не може да се противопостави на собственика на имота. За конкретния спор се сочи, че прогласената нищожност на договора за покупко-продажба за 1/2 ид.ч. от имота обвързва със сила на пресъдено нещо само двете насрещни страни по делото, без банката да е страна по него, и без да е правоприемник в хода на процеса или след приключването му при вече възникнала сила на пресъдено нещо; към датата на вписване на законната ипотека ответниците А. са се легитимирали като собственици на имота, поради което вписването на законната ипотека и подновяването й не са недействителни. Счетено е, че вписването на законната ипотека предхожда по време вписването на исковата молба, и вписването, респ. подновяването на законната ипотека е противопоставимо на правата на С., произтичащи от вписването на исковата молба, респ. от решението за обявяване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот за нищожен, поради което е заключено, че предявеният иск е неоснователен.
Касационният съд приема, че поставеният и в двете касационни жалби въпрос нищожна ли е вписана законна ипотека върху недвижим имот, ако при вписването й същият не е бил собственост на кредитополучателя, който е гарантирал със същия за вземането на кредитора, е обусловил изхода на спора. Касационното обжалване се допуска, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 114 по гр.д. № 4370/2015 г., IV г.о., и решение № 147 по гр.д. № 3400/2018 г., III г.о.
Не се установява хипотезата на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като подобна квалифицирана форма на неправилност не се констатира непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства и доводите на страните.
За касационното обжалване жалбоподателите дължат държавна такса от по 285,55 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 307 от 27 ноември 2019 г., постановено по в.т.д. № 585/2019 г. по описа на окръжния съд в гр.Добрич.
УКАЗВА на Г. А. С. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 285,55 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
УКАЗВА на М. Х. С. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 285,55 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: