Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустимост на иск * Делба * установителен иск за собственост * преклузия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 72

гр. София, 23.02.2016

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч.гр.д. № 629/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 143279/01.12.2014 г. на Р. Г. В.-С. и Е. С. С. чрез пълномощник адв. Д. К. - Софийска адвокатска колегия срещу определение №18800 от 25.09.2014г. по ч.гр.д. № 9033/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено протоколно определение от 22.05.2014г. по гр.д. № 46645/2012г. на Софийски районен съд в частта му, с която са оставени без разглеждане предявените от Р. Г. В.-С. и Е. С. С. в съдебно заседание положително установителен иск и отрицателно установител иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В изложение за допускане до касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по правни въпроси, значими за точното прилагане на закона и решавани противоречиво от съдилищата - основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както следва: нищожно ли се явява постановеното в делбено производство съдебно решение, когато се установи, че част от делбения имот не се притежава в режим на съсобственост, че дворното място при етажна собственост не подлежи на делба, че неправилно са определени квотите на съделителите, че делбата е извършена при неспазване на процедурата по чл. 201-203 ЗУТ и че е допусната по неприложен регулационен план; представлява ли липсва на предмет на делото, ако се установи, че част от процесния имот не е съсобствен и налице ли са предпоставките за обективно съединяване на основния иск със заявените установителни искове.
Ответникът Г. Н. В., чрез адв. Р. Г. Софийска адвокатска колегия, оспорва основанието за допускане до касационно обжалване.
Ответникът Д. Н. В. не представя писмен отговор по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното определение е потвърдено преграждащо определение на първоинстанционния съд намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В. съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което са оставени без разглеждане предявени от Р. Г. В.-С. и Е. С. С. кумулативно съединени установителни искове (положителен и отрицателен) с правно основание чл. 124 ГПК.
За да потвърди обжалваното определение, съдът е приел, че установителните искове за собственост (отрицателен и положителен), касаят недвижим имот допуснат до съдебна делба и изнесен на публична продан с влезли в сила съдебни решения; исковете се основават на факти настъпили преди делбата и като обхванати от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по допускане на делбата са преклудирани, което води до недопустимост на исковете, чрез които се цели пререшаването на въпроса за собствеността върху имота, като се изключи от делбата, тъй като нямал характер на съсобствен имот.
Поставените правни въпроси не попадат в обхвата на спора за допустимостта на установителните искове.
Въпросите касаят иска за прогласяване нищожността на съдебната делба и на влязлото в сила съдебно решение, с което е допусната съдебна делба на недвижимия имот и решението, с което е постановено изнасянето му на публична продан. Производството по отношение на този иск е висящо и не е прекратено с определението на първоинстанционния съд.
Въпросът налице ли са предпоставките за обективно съединяване на основния иск със заявените установителни искове, също не налага основание за допускане на касационно обжалване.
Двата установителни иска са предявени устно в съдебно заседание, като е поискано да бъдат обективно кумулативно съединени с иска за нищожност на делбата и на съдебните решения, с които е допусната делба, респ. допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан, т. е. не сме пред хипотезата на инцидентно установителни искове, а до предявяването на нови искове, чрез които се цели да се пререши спора за собствеността върху недвижимия имот, разрешен със сила на присъдено нещо в делбеното производство, в което е установен обема и правата на всички съделители върху веща, при идентичност на имота и на страните в двете производства.
Виждането на съда, че исковете са недопустими е в съответствие с утвърдената съдебна практика, че в производството по допускане на съдебна делба в първото по делото заседание всеки от съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял, както и принадлежността на някои от имотите към имуществената общност (чл. 342 ГПК), а при спорна имуществена общност, наред с иска за съдебна делба могат да се съединят за общо разглеждане и други искове (чл. 343 ГПК). При наличието на влязло в сила съдебно решение по допускане на делбата, с което въпросът за съсобствеността върху имотите, страните и квотите на съделителите е разрешен със сила на присъдено нещо, с последващ иск между същите страни, респ. техните правоприемници не може да се пререшава спор за собствеността върху същия имот, същото когато с влязло в сила решение по установителен иск спорът за собствеността, респ. съсобствеността е разрешен, той не може да се пререшава в производство за делба на същият имот между същите страни. В този смисъл определение по ч. гр. дело № 5736/2013г. трето г. о., ВКС постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и решение по гр. дело № 465/2005г. ВКС. В съответствие с тази практика е приетото с обжалваното определение, че фактите на които страната се позовава по исковете за собственост, като настъпили преди делбата, са преклудирани от силата на присъдено нещо с влязлото в сила решение по допускане на делбата.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не са установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №18800 от 25.09.2014г. по ч.гр.д. №9033/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ