Р Е Ш Е Н И Е
№ 474
гр.София, 11.12.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при секретар Г.ИВАНОВА
в присъствието на прокурора СИМОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 1016/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Върховния касационен съд е образувано по искане на осъдения А. В. И., за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 125/20233г. по описа на Софийски градски съд. В искането се твърди, че той не е участвал в съдебното производство пред градския съд, както и че наказанието му е незаконосъобразно приспособено. Редом с това по делото е приложена и молба от осъдения, с която желае от наложеното му наказание да се приспадне и времето, през което е полагал труд в затвора в Р.Румъния.
В съдебно заседание защитникът на осъдения И. – адв.А., заявява, че поддържа молбата, като акцентира изключително на твърденията за завишен размер на приспособеното наказание.
Осъденият поддържа становището на защитника си, като твърди, че вече е изтърпял максималния период на лишаването си от свобода. В последната си дума изразява желание за намаляване размера на наказанието.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че не са налице основания за възобновяване на производството по чл.423 НПК. Подчертава, че осъденият е бил уведомен за образуваното производство пред българския съд по ЗПИИСАННЛСМВЛС и няма основание да твърди обратното.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, становищата на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
По въпроса относно процесуалната допустимост на исканията за възобновяване на наказателното производство, свързани с постановени решения по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ Върховният касационен съд е имал повод да се произнесе нееднократно. Трайно установената практика налага последователно застъпеното становище, че тези решения подлежат на проверка по реда на извънредния способ за контрол и с него настоящия състав се съгласява напълно / решение № 60122 от 01.07.2021 г. по н. д. № 346/2021 г., н. к., III н. о. на ВКС, решение №2 от 07.02.2022г. на I н.о. на ВКС/.
Доводите на осъдения се състоят в оплакването, че не е присъствал при разглеждане на делото пред СГС, желае възобновяване на производството и преразглеждане на въпроса за приспособяване на наложеното му в Р.Румъния наказание. Счита, че същото е неправомерно завишено.
Първото възражение, разгледано като аргумент за възобновяване по чл.423 НПК, е неоснователно.
С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира прокламираното от чл. 5 т. 3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва във всички стадии на наказателното производство.
Производството пред СГС е било образувано във връзка с изпратено от страна на съдебните органи на Република Румъния Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС/Закона/ относно решаване на въпросите, свързани с приемането и изпълнението на Присъда № 489 от 16.05.2018 г на Окръжен Съд Яш, постановена на 16.05.2018 г. и влязла в сила на 07.06.2018г., с която българският гражданин А. И. е осъден на общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години, което е било увеличено по правилата на чл.39 от НК на Р.Румъния с 10 /десет/ години, като общото и увеличено наказание „лишаване от свобода“ е в размер на 17 /седемнадесет/ години.
В изпълнение на изискването на чл.12, ал.3 от Закона, Софийският градски съд е уведомил надлежно осъденото лице, което е изтърпявало последователно наказанието си в местата за лишаване от свобода във Васлуй и Яш в Р.Румъния, че е започнала процедура по признаване и приемане за изпълнение в Р.България на постановена спрямо него присъда. За съдебните заседания проведени на 11.05.2023г., 13.06.2023г. и 05.07.2023г. той е получавал призовки, за което има надлежни доказателства. Следователно не може да се направи извод, че осъденият не е знаел за воденото срещу него производство още повече, че от материалите е поделото се установява, че той е бил информиран преди стартиране на процедурата и е изразил съгласие в провеждането й.
Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения включва случаи, в които той не е бил известен за воденото срещу него наказателно производство, с което са нарушени правата му за участие в същото. Подобен пропуск в настоящия казус не е налице.
Останалите нарушения, касаещи незаконосъобразното отмерване на приспособеното наказание съобразно българския наказателен кодекс, както и възражението за неучастие в производството, но разтълкувано, като лишаване от възможност за лично присъствие, следва да се разглеждат като нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение, но включени в основанията по чл.422, ал.1,т.5, вр. чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Тъй като постановеният от СГС съдебен акт попада в обхвата на чл.424, ал.2 НПК, компетентен да стори това е настоящия съд.
Процедурата разписана в чл.12, ал.3 от Закона изисква разглеждането на делото да се проведе със задължителното участие на прокурор и при призоваване на осъдения. Не е прецизирана възможността за разглеждане на производството в отсъствие на лицето, нито дистанционното му участие, а се изисква само неговото редовно призоваване, въпреки, че в голяма част от случаите лицето се намира в местата за лишаване от свобода на издаващата съдебното решение държава и възможността му за лично участие в процеса е силно ограничена или практически сведена до нула. При съществуването на законовото изискване осъдения да бъде единствено призован, в смисъл на уведомен за започналата процедура по признаване и приемане за изпълнение на присъдата му, не може да се изисква от съда повече от това, което е сторил, в защита на правата му.
В настоящия казус Софийският градски съд не само е изпращал съобщения до затворите, в които българският гражданин е търпял наказанието и той надлежно ги е получавал, но е направи много повече-изчерпал е възможностите си за провеждане на дистанционна връзка с него, която по техническа причина не е осъществена. В съответствие с процесуалните изисквания за гарантиране правото на защита, в производството пред българския съд осъденият е представляван от служебен защитник.
Не следва да се пренебрегва и спецификата на процедурата по признаване и изпълнение на актове, постановени от държави-членки на ЕС, свързани с трансфер на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода или мярка, предвиждаща задържане. Тя се развива между компетентните органи на съответната държава и в рамките на същата не се предвижда възможност за преразглеждане на въпросите относно виновността на осъдения и наказателната му отговорност. Единствени корекции могат да се осъществят по отношение размера на наказанието лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл.13 от Закона и те са винаги в полза на осъдения. В тази процедура, развиваща се между компетентните органи на двете държави членки осъденото лице няма активна роля.
По изложените съображения, касационният съд намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектиращо върху правото на защита и опорочаващо произнесения съдебен акт до степен, че да се налага възобновяване на производството и отмяната му, за отстраняването на процесуален пропуск.
Относно твърденията на осъдения за незаконосъобразно приспособен размер на наложеното му от румънски съд наказание, настоящата инстанция констатира следното:
Софийски градски съд е приел за изпълнение присъдата постановена от румънския съд, определяйки съответстващите престъпления по българския наказателен кодекс – престъпления по чл.249, ал.3, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.246, ал.3, вр. чл.20, ал.2 НК. Констатирал е, че наложеното на осъдения И. наказание от 7 години „лишаване от свобода“ не надвишава максимума, предвиден в българския наказателен закон за престъпление по чл.249, ал.3 НК. Направеното увеличение на наказанието с 10 години по реда на чл.36 от румънския наказателен кодекс , е преценено като надхвърлящо максималния срок, който може да се прибави към лишаването от свобода по реда на чл.24 от българския НК и на основание чл.13 от Закона е редуцирал увеличението до максималния размер от 3 години и половина. Така осъденият А. И. следва да изтърпи общо наказание от 10 години и 6 месеца лишаване от свобода, след приемането за изпълнение на присъдата, постановена в Р.Румъния.
Всъщност основната цел, която осъденият преследва с искането за възобновяване на производството и на която акцентира и защитата му в съдебно заседание пред настоящата инстанция, е преразглеждане на въпроса относно размера на наказанието, което той следва да изтърпи в Р.България, след признаването и приемането за изпълнение на постановената по отношение на него присъда. В рамките на развилата се процедура българският съд прави преценка и може да интервенира в присъдата на друг съд на държава-членка, само при наличие на хипотезата на чл.13 от Закона. СГС правилно е констатирал, че увеличеното по реда на чл.36 от румънския НК наказание, наложено на осъдения в Р.Румъния надвишава максимално предвиденото по българския закон за такъв вид престъпление, дори след приложението на чл.24 НК. За това съобразно чл. 13 от Закона, градският съд е намалил наказанието на А. И., като е редуцирал увеличението му на три години и половина, съобразно чл.24 от българския НК или осъденият следва да изтърпи общо наказание от 10 години и половина. Преценка относно справедливостта на наказанието българския съд не прави, поради което и не може по свое усмотрение да редукция на наказанието, постановено от чуждия съд, извън хипотезата на чл.13.
Същевременно настоящият състав констатира, че неправилно СГС е приспаднал при изпълнение на наказанието времето на предварителното задържане на осъдения и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, считано от 26.04.2015г. до влизане на решението в сила. Този период следва да се отчете не до влизането на съдебния акт в сила – 19.07.2023г., а до фактическото предаване на лицето, което е осъществено на 17.08.2023г., тъй като осъденият е продължил и в този отрязък от време да търпи наказанието си. Пропускът може да се отстрани от настоящата инстанция в рамките на проверката относно материалната законосъобразност на решението. И тъй като във всеки случай това ще облекчи положението на осъдения, наказателното производство следва да се възобнови, за да се направи съответната корекция в решението на СГС.
Горните съображения обосновават извод, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 125/2023 година по описа на СГС, като Върховния касационен съд упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК за изменение на атакуваното решение в частта му относно извършеното приспадане от наложеното наказание. Изменението е в полза на осъдения и удовлетворява частично искането му за законосъобразно корекция на приспособеното наказание, като правилно приспада изтърпяната част от наказанието му от общия размер на същото.
Що се отнася до приложената по делото втора молба, с която осъденият желае да се приспаднат от наказанието му допълнително дни, в които е полагал труд в румънския затвор, то същата следва да се разгледа от СГС по реда на чл.18, ал.2 от Закона.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 125/2023 година по описа на Софийски градски съд.
ИЗМЕНЯ решение № 524/05.07.2023 година в частта му относно приложението на чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС приспада при изпълнение на наказанието на осъдения А. В. И. предварителното му задържане и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, считано от 26.04.2015г. до фактическото му предаване в Р.България.
Молбата на А. В. И. от 05.10.2023г. да се изпрати на Софийски градски съд за произнасяне по реда на чл.18, ал.2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |