4 Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 10.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 270 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия И. Е. И. против решение № 180 от 20.12.2011 г. по внохд № 409/2011 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението, с което се потвърждава първоинстанционната осъдителна присъда срещу подсъдимия, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, а в рамките на признатата съставомерност наложеното наказание е явно несправедливо поради прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК. Според защитата на подсъдимия присъдата на окръжния съд е резултат на неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. Изтъква се, че фактите по делото не установяват престъпен умисъл у дееца, поради което действията му неправилно са субсумирани под текста на чл. 249, ал.1 от НК. В заключение се отправя искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно – за намаляване на наложената по реда на чл. 23 от НК санкция без увеличаване на наказанието съгласно чл. 24 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения, към които прибавя довода, че не са констатирани значителни имуществени вреди от инкриминираната дейност. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Добрич с присъда № 27 от 12.10.2011 г. по нохд № 105 от 2011 г. признал подсъдимия И. Е. И. за виновен в това, че на 24.06.2010 г. в гр.Д. използвал платежен документ – дебитна карта, и изтеглил сумата 400 лева без съгласието на титуляра М. И. П., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.1 от НК във връзка с чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и глоба в размер на 800 лева. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на пострадалата обезщетение в размер на 400 лева за нанесените й имуществени щети. На основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК окръжният съд групирал така наложените наказания с наказанието, наложено на подсъдимия по нохд № 1135/2010 г. от Районния съд в гр.Добрич, и определил да изтърпи най-тежкото от тях - три години лишаване от свобода , увеличено по реда на чл.24 от НК с една година и шест месеца, към което присъединил и наказанието глоба в размер на 800 лева. Съдът приспаднал от срока на лишаване от свобода времето , през което подсъдимият изтърпявал групираното наказание лишаване от свобода по нохд № 1135/2010 г. на Районния съд в гр.Добрич. Апелативният съд в гр.Добрич с решение № 180 от 20.12.2011 г. по внохд № 409/2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Втората инстанция не е допуснала посочените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място това се отнася до оплакването , че съдът не е извършил задълбочена проверка на първостепенния съдебен акт и не е отстранил неговата необоснованост, допълвайки доказателствената съвкупност. Видно от досието на въззивното производство подсъдимият и неговият защитник не са конкретизирали бланкетно заявеното твърдение за непълнота на доказателствата и не са отправили никакви доказателствени искания. Апелативният съд , в рамките на своята компетентност на въззивна инстанция, извършил самостоятелна проверка на събрания доказателствен материал и законосъобразно стигнал до извод за неговата достатъчност.Вярно е, че част от мотивите към присъдата третират извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК без да е повдигнато подобно обвинение в обвинителния акт. Тези излишни разсъждения не опорочават останалата част от присъдата и не водят до нейната необоснованост, както в крайна сметка е преценил второстепенния съдебен състав, черпейки аргументи от установеността на съставомерните признаци на престъплението по чл. 249, ал.1 от НК. На второ място, извън спорния момент относно кражбата на чантата на пострадалата М. П., по категоричен начин е доказано, че на 26.04.2010 г. подсъдимият изтеглил 400 лева от банкомат в гр.Д. , използвайки дебитната карта на свидетелката П. без нейно съгласие. Той е заснет от монтираната на мястото на тегленото камера в момента на извършване на транзакцията. Снимковият материал показва , че касаторът държи в ръце мобилния телефон на пострадалата. Самоличността на извършителя е потвърдена и от изслушаната по делото портретна експертиза. Опитът на подсъдимия да обясни ползването на картата с удовлетворяване на отправена молба от трети лица, които пък я били намерили, законосъобразно е определен от съда като неубедителна защитна версия. Не намират легална подкрепа и твърденията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Ноторно е, че дебитните карти са поименни. Използваната от подсъдимия карта носела името на свидетелката П. , поради което обяснението на подсъдимия, че бил заблуден за личността на собственика, е крайно неубедително. Той знаел , че ползва чужда карта без съгласието на титуляра. И. И. успял находчиво да открие ПИН кода на сметката , записан в мобилния телефон на пострадалата, и това обяснява използването му в момента на теглене на максимално възможната за деня сума преди блокирането на картата. При тези данни възраженията на защитата на подсъдимия за субективна несъставомерност на деянието правилно са отхвърлени от предходната инстанция. Неоснователно е и твърдението за обективна несъставомерност поради липса на значителни имуществени вреди, настъпили за свидетелката П.. След изменението на чл.249 , ал.1 от НК със ЗИД, ДВ , бр. 27/2009 г. имуществените вреди са изключени от диспозицията на престъпния състав и са ирелевантни за правната квалификация. Обобщено, настоящият състав на намира нарушения в прилагането на материалния закон, допуснати от предходните инстанции, водещи до касационното основание на чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК. Касационната проверка разкри неоснователност и на доводите за явна несправедливост на увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия. Както е добре известно от съдебната практика при приложението на чл. 24 от НК съдът преценява цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията в съвкупността, личната обществена опасност на извършителя, подбудите, степента и вида на вината и другите отегчаващи обстоятелства, с които съизмерява тежестта на наложеното най-тежко наказание и необходимостта от увеличаването му. По този начин са постъпили и предходните инстанции. Законосъобразно е преценено, че макар да са групирани наказанията само по две присъди, те са постановени за користни престъпления с висока степен на обществена опасност. Подсъдимият е личност с манифестирано криминално поведение, наказван по осем наказателни производства и търпял наказание в затвор. Въпреки това той останал резистентен към поправителното и превъзпитателено въздействие на наложените и търпяни наказания, което налага да се отнеме възможността му да върши други престъпления за по-продължителен период от време. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение , Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 20.12.2011 г. по внохд № 409/2011 г. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.