Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр. София, 18.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:Ю. КРЪСТЕВ БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2273 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Д. Ж. срещу решение № 126/ 17.10.2013 г. по внохд № 158/2013 г. на Варненския апелативен съд с оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. По същество се иска подсъдимият да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане. Претендира се отмяна на решението и в гражданско-осъдителната му част. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива съображенията за неправилно приложение на материалния закон. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Същото становище изразяват и частните обвинители и граждански ищци. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивното решение, установи следното: Варненският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 44/ 19.04.2013 г. по нохд № 1106/2012 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123 ал.1 от НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. Осъден е да заплати на гражданските ищци Н. Г., К. К. и Х. Г. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 25 хиляди лева. Със същата присъда е призната за виновна по чл.123 ал.4 от НК и подсъдимата М. С. С.. Оплакването за нарушение на материалния закон е мотивирано с доводи за несъставомерност на деянието по чл.123 от НК, които настоящата инстанция споделя. Отговорността на подсъдимия по чл.123 ал.1 от НК възниква ако упражняваното занятие или дейност едновременно са правно регламентирани и представляват източник на повишена опасност. Тези понятия са намерили легално определение в практиката на Върховния съд и ВКС, които приемат, че правно регламентирана е тази дейност, за чието упражняване се изискват специални знания по силата на нормативен акт и за които лицето има съответно разрешение. Източник на повишена опасност пък са само такива занятия или дейности, при които незнанието или немарливото им изпълнение създават опасност за живота и здравето на други лица. В настоящия казус, от фактическа страна въззивният съд е приел, че подсъдимият е управител на дружество, което извършва книговезка дейност в печатница. Като работодател той има задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, произтичащи от редица нормативни актове, изброени в решението. Нему е било известно, че част от подпокривното пространство, изградено над книговезкия цех е недовършена. Там нямало стабилен под, като били поставени стиропорни плоскости върху винкелна конструкция. Известно му било също, че достъпът до допълнително изграденото помещение на практика не е ограничен, а самата недовършена част не е обезопасена с парапети или предпазна мрежа, нито е обозначена с табели, указващи за опасността. Същите обстоятелства били известни и на подсъдимата С., която била пряк ръководител на пострадалата П. Г.. На 16.02.2010 г. на трима работници било възложено да пренесат на „втория етаж” непотребни учебници, като Г. поемала подадените й от св. Т. пакети /с тегло около 7 кг./ и ги подреждала на палет, поставен в близост до опасния участък на пода. Съдът е приел, че пострадалата неволно стъпила върху нестабилния под, който поддал под тежестта й и тя паднала на долния етаж, в резултат на което получила травми, довели до смъртта й. При така установените факти не може да се приеме, че дружеството, управлявано от касатора, осъществява дейност, представляваща източник на повишена опасност. Такива характеристики не могат да се открият и по отношение на конкретното задание, изпълнявано в деня на инцидента. Преместването на пакети с учебници само по себе си не представлява опасност за живота и здравето на работника, поради което не е дейност, източник на повишена опасност. Регламентацията в Наредба № 16/99 г. за физиологичните норми и правила за ръчна работа с тежести/ в частност инкриминираните текстове/ би имала отношение при наличие на причинна връзка между смъртта на Г. и изпълняваната работа по носене и подреждане на пакетите с учебници, каквато в случая не съществува. На нея не е възложена и работа върху покриви или повърхности с недостатъчна якост, изискваща използването са специални приспособления за безопасност и поради това представляваща източник на повишена опасност. Смъртта й се дължи на случайно пропадане през недовършения и временно покрит с нестабилни материали участък от пода, което не би настъпило, ако той е бил обезопасен със защитни ограждания. Неспазването на трудовото законодателство по безопасност на труда обаче не прави извършваната дейност източник на повишена опасност. Затова касационният състав намира, че В. Ж. следва да носи наказателна отговорност за причинена смърт по непредпазливост по чл.122 от НК. Това се отнася и до подсъдимата С., подведена под отговорност и осъдената по същите факти за същото деяние, при независимо съизвършителство. Възражението, че вина за инцидента има само С., която по силата на заповед № 24/ 04.01.2010 г. е отговаряла за безопасните и здравословни условия на труд в производството е неоснователно. Подсъдимият Ж., като ръководител на фирмата също не е взел никакви мерки за обезопасяване на участъка в продължение на години и не е предотвратил опасността от настъпване на случайни инциденти, които могат да не са свързани с изпълнение на трудовите функции на работниците в дружеството. Решението следва да бъде изменено и за двамата подсъдими /независимо от факта, че С. не е обжалвала съдебния акт/, като деянието се квалифицира по по-леко наказуемия състав на чл.122 ал.1 от НК. Оплакването за допуснати процесуални нарушения се отнася до приетия от съда факт, че подсъдимият Ж. е разпоредил учебниците да се пренесат и складират в подпокривното помещение. Мотивирано е с доводи за необективна оценка на свидетелските показания, защото съдът е дал приоритет на съобщеното от заинтересования свидетел Н. Г.. По същество оплакването е неоснователно, доколкото решението съдържа подробни аргументи, обосноваващи оспорения фактическия извод. Предвид на приетата от касационния състав правна квалификация на деянието този факт не е от съществено значение, тъй като е безспорно установено, че касаторът е имал познание за съществуващия недовършен и необезопасен участък, представляващ потенциална опасност за работещите в ръководеното от него дружество Преквалификацията на деянието налага корекция и на наложените наказания. Към момента на деянието нормата на чл.122 ал.1 от НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Върховният касационен съд споделя съображенията на контролираната инстанция, че и двамата подсъдими са с ниска степен на обществена опасност, поради което наказанията им следва да бъдат индивидуализирани при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- по шест месеца лишаване от свобода. К. в гражданско-осъдителната част на решението не се налага. Обезщетенията са присъдени за понесените болки и страдания от близките на починалата и размерът им не следва да се променя с оглед по-леко наказуемото, също непредпазливо деяние. Неоснователни са доводите на защитата, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.53 от ЗЗД и така е присъдил две обезщетения за едно и също увреждане. Действително при деликт, причинен от две или повече лица отговорността към пострадалия е солидарна. Тази законова регламентация е създадена в интерес на увредения, а не в интерес на виновните. Ищецът не е длъжен да предяви иска си солидарно към ответниците, освен ако те не са необходими другари /какъвто не е настоящия случай/. Негова е преценката срещу кого да насочи гражданската си претенция, когато вредите са причинени от повече от един извършител, като носи и последиците, които могат да възникнат при изпълнението на присъденото обезщетение. В случая, гражданските ищци са предявили исковете си поотделно срещу всеки от подсъдимите, така са приети от съда и са уважени по справедливост. Правата на подсъдимите не са увредени от факта, че не отговарят солидарно за вредите, защото взискателите не могат да насочат изпълнението за цялото си вземане спрямо един от тях. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354 ал.2 т.1 и т.2 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 126/ 17.10.2012 г. по внохд № 158 от 2013 г. на Варненския апелативен съд, като преквалифицира деянията, извършени от подсъдимите В. Д. Ж. и М. С. С. по чл.122 ал.1 от НК и намалява размера на наложените им наказания на шест месеца лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: